В бъдеще ще има напълно нови роли, компаниите ще трябва да имат например екип за етика при изкуствения интелект - Гергана Къшева, оперативен директор на IBM България и ЮИЕ, пред Economy.bg
Как IBM България преминава през кризата с COVID-19, кои са най-големите предизвикателства по адаптирането към новата среда, започнал ли е процес по завръщане в офиса, продължава ли компанията да търси нови таланти и за какви позиции, как новите технологии като изкуствен интелект ще променят пазара на труда – тези и други въпроси коментирахме с Гергана Къшева, оперативен директор на IBM България и ЮИЕ.
От няколко месеца Гергана Къшева заема позицията оперативен директор за IBM за България и Югоизточна Европа. Преди това тя е била финансов директор за същия регион.
Гергана, преди около месец IBM обяви, че заради коронавирус кризата ще се наложат съкращения в САЩ. Предвиждат ли се съкращения на служители и у нас? Или намаляване на заплати?
Навсякъде по света пандемията от COVID-19 коства живота на много хора, отне хиляди работни места, нанесе сериозни вреди на индустриите и компаниите и превърна немислимото в нещо обичайно.
Завръщането към нормалността, когато и да стане това, ще носи по-различно усещане от преди. От това какви действия предприемаме в момента, зависи какво ще бъде бъдещето, но вземането на такива решения и предприемането на действия никога не са били по-голямо предизвикателство. Въпреки че всеки ден носи все повече несигурност, има определени насоки, които могат да подобрят нашата издръжливост и сила. IBM подготви специален доклад за компаниите – рамка, която очертава пътя напред, хвърля светлина на фона на несигурността и разграничава успелите организации от онези, които срещат затруднения. Този специален доклад ни дава тази рамка, организирана около седем ключови правила, които ще бъдат полезни за мениджърския екип на всяка организация. Това са: повече възможности за работа от вкъщи, виртуално взаимодействие с клиентите, дистанционен достъп до всичко, акцент върху гъвкавостта и ефективността, защита срещу нови рискове за киберсигурността, намаляване на оперативните разходи и подобряване на сигурността на веригата на доставки, подкрепа на здравните работници и услугите, които правителството въвежда.
Как кризата се отрази на IBM България? Имаше ли отменени, или замразени проекти?
IBM предпазва своите клиенти и партньори чрез стабилни бизнес отношения и услуги, строго съобразени с пандемичната обстановка, отговарящи на препоръките на СЗО и на правителствените регулации. Служителите на IBM имат ясни и конкретни насоки за поведение в различни ситуации, а ние редовно напомняме на екипите за простите, но ефективни здравни съвети – например да не се здрависват, да спазват социална дистанция, редовно да мият и дезинфекцират ръцете си. По-голямата част от служителите на IBM в засегнатите райони продължават да работят от вкъщи, освен ако не изпълняват специфични функции. Продължаваме да имаме строги ограничения на пътуванията по места. Мога да Ви уверя обаче, че в случаите, когато услугата не може да бъде извършена дистанционно, служителите на IBM пътуват до всяко място, за да осигурят съответната подкрепа на бизнеса. Тогава, когато услугата може да бъде осъществена дистанционно, координираме съвместната работа с екипите на клиентите така, че да няма прекъсвания. Често се използват и видеоконферентни разговори, както и други платформи за съвместна работа.
В случаите, когато срещите се провеждат лично, на място в IBM, има създаден скрининг процес за посетителите, за да се ограничи евентуално разпространение на заболяването сред служители, партньори и клиенти на IBM. Клиентите ни трябва да попълнят въпросника за скрининг на посетители на IBM не по-късно от 24 часа, преди да посетят офиса ни. Домакините от IBM изпращат този въпросник на посетителя/ите преди срещата, а те трябва да носят маски, които могат да вземат от рецепцията или от охраната на офиса.
Центърът за услуги на клиенти продължава да работи без прекъсване. IBM има разработени планове за непрекъснатост на бизнеса ни, които се подлагат на системни тестове и актуализации. Ние продължаваме да следим ситуацията на разпространение на COVID-19 и адаптираме нашия план за непрекъснатост на бизнеса към всяка отделна държава, според местните изисквания.
Променихме нашите ключови събития за клиенти като Think 2020, PartnerWorld, както и Red Hat Summit, като ги реорганизирахме във формат на дигитални събития.
Всичките ли ваши служители преминаха към режим „home office“? Кои бяха най-големите предизвикателства в това отношение?
От средата на месец март, когато започна пандемията от COVID-19, 95% от служителите на IBM в 175 държави по целия свят преминаха към дистанционен режим на работа. За нас това не беше проблем да се случи, защото имаме дълга история в това да подкрепяме работата от вкъщи.
В България преживяваме подобна ситуация. Повечето от нашите служители работят дистанционно от домовете си, тъй като здравето и безопасността на служителите е наш основен приоритет. В същото време ние работим с нашите клиенти и партньори, за да продължим предоставянето на услуги за техните жизненоважни дейности, като същевременно търсим възможности за адаптиране и развитие на бизнеса им в тази нова реалност.
Работата от вкъщи е част от културата на IBM България и служителите ни се възползват от тази опция, когато това е възможно. Работата от разстояние се предоставя като допълнителен стимул за служителите, демонстрирали добри работни резултати и за които се знае, че имат достатъчна зрялост и независимост.
Всичко, което се предлага в офиса като електронна услуга, като вътрешни процеси, документи и отчетност, видеоконферентна връзка, може да се използва за работа от разстояние, дори в движение – всеки служител има лаптоп и на него е конфигуриран отдалечен достъп, което позволява на служителите ни да изпълняват всички задачи от почти всяка точка на света, където има достъп до интернет.
Освен това ние се фокусираме върху ефективното взаимодействие между служителите и препоръчваме при дистанционната работа всички наши мениджъри да провеждат ежедневни виртуални срещи „на крак“ със своите екипи. Това е практика от гъвкавата методология (метода Agile), където служителите трябва накратко да споделят какво планират да направят в най-близко бъдеще и какво вече са приложили. В идеалния случай подобни срещи не трябва да отнемат повече от 15-20 минути. Те не само поддържат екипния дух, но също така позволяват да се установи каква съвместна работа имат членовете на екипа, така че всякакви нерешени проблеми да бъдат разрешени заедно.
Това е време за бизнеса и организациите да станат много гъвкави и способни да се адаптират към постоянно променяща се среда, като в същото време запазят корпоративната си култура и поддържат целостта на екипа.
Започнахте ли процес по завръщане в офиса? Как се случва това?
За да намерим най-добрия начин за завръщане на служителите в офисите на IBM или тези на клиентите ни, ние събрахме водещи експерти от цялата IBM компания и разработихме детайлно ръководство за завръщане към работното място (Global Return to Workplace Guidance).
Този процес включва редица принципи, които служат на IBM и на нашите клиенти. Ръководството е структурирано в три „вълни“, които се определят от различни критерии, съобразени с изискванията и условията на местната власт, ролята на служителите, възможностите за тестване и проследяване, мнението на служителите и други. След като специалистите ни се завърнат в офисите, ще бъдат въведени редица нови правила на работното място, чрез които да се осигури здравето и безопасността на служителите, партньорите, клиентите и техните семейства. Това включва промени в организацията на офисите, движението и начините за взаимодействие.
В България, както споменах, повечето ни служители работят от вкъщи. Ние внимателно оценяваме специфичните за пазара здравна и политическа ситуация, за да определим бъдещите вълни на завръщащите се служители.
Кога се очаква да възобновите подбора на персонал? От какви специалисти ще се нуждаете?
Ние в IBM никога не сме спирали да наемаме нови служители. Всички свободни позиции са качени на нашия уебсайт и желаещите могат да кандидатстват дистанционно.
Това, което мога да кажа, е, че в бъдеще ще има някои напълно нови роли и дисциплини – в България и по целия свят и това ще се отрази на HR стратегията и стратегията за работна сила. Например в бъдеще компаниите ще трябва да имат екип за етика при изкуствения интелект, който да ръководи и следи етичното въвеждане на ИИ. Тогава ще поставим акцент върху нуждата от хора с по-широки ИТ умения – например в киберсигурността, анализа на данни.
Но промяната ще бъде дори по-голяма – новите технологии, като ИИ, ще преобразуват 100% от работните места и ще революционизират уменията, необходими за успех в кариерата през XXI век. Компаниите и правителствата трябва да разберат, че работната им сила е стратегически възобновяем ресурс. Трудно е да се идентифицира още от сега как точно да го направят, но е ясно, че предприятията трябва да наблягат на многообразието и развитието на уменията, правителствата трябва да поставят приоритет на реформата в образованието, а хората трябва да приемат тези промени, като се ангажират с обучение и персонално развитие през целия си живот.
IBM е представена в България от 1937 и професионалното израстване на четири поколения талантливи български инженери е свързано с технологиите на IBM. От самото начало активно си сътрудничим с българските университети, за да подпомогнем развитието на уменията на бъдещето.
Готов ли беше бизнесът да премине към работа изцяло онлайн?
Както вече споменах, ние имаме дълга история в това да подкрепяме работата от вкъщи за нашите служители, така че от организационна гледна точка това не беше проблем.
Когато говорим за бизнеса и индустриите, бих казала, че някои отрасли вече направиха важни стъпки по този нов път, например телекомуникациите, докато някои други индустрии все още са изправени пред трудности. Това е световна тенденция, но тя се случва по подобен начин и на местния пазар.
Вземете за пример сферата на образованието – то има шанс да се трансформира и ние продължаваме да стимулираме иновациите в тази област чрез нашите текущи проекти. Наскоро стартирахме съвместен проект с Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), който включва създаването на техническа лаборатория, практическо обучение на студенти и общи изследователски проекти на университета и на IBM. Проектът “Tech Lab: Go tech with IBM” цели да усъвършенства следващото поколение ИТ таланти и да спомогне за намаляване недостига на специалисти с високотехнологични умения в България. Системата дава възможност на студенти и преподаватели да имат достъп до инструментите и технологиите в лабораторията, както и връзка с менторите дори от домовете си. Също така те могат да работят дистанционно по научноизследователски и развойни проекти, да подобряват своите умения и знания и да изследват нови идеи, теми и кариери. Горди сме да споделим, че тази година IBM e фаворит сред студентите, които са ни класирали на първо място сред компаниите с най-висок имидж като работодател, според проучване на Graduate Survey, организирано за 4-та поредна година. Тази година проучването отразява реакциите на бизнеса и мнението на студентите в среда на извънредно положение и кризата около Covid-19.
Също така наблюдаваме логистичния бизнес, който прилага дигитална трансформация с все повече и повече иновации във веригите за доставки. В настоящата ситуация този процес на трансформация, който в някои отрасли щеше да продължи няколко години, сега се случва в рамките на няколко седмици или месеци.
Какви ще са дългосрочните последици от този период на изцяло онлайн работа?
Сред многото икономически разходи, които COVID-19 наложи, въздействията на работното място са сред най-значимите. Сериозните предизвикателства пред управлението на човешкия капитал в типична работна среда – лидерство, ангажираност на служителите, производителност, умения – преминаха на непознато досега ниво. Настоящата световна криза се превърна в катализатор за глобална промяна. Как организираме работата си, как общуваме един с друг и с нашите екипи, как се учим и какво създаваме – всичко това беше напълно променено само за няколко седмици.
Скорошно проучване на EY и Brookings Institution показа, че работодателите в много страни все по-интензивно планират автоматизация на своя бизнес предвид големия брой хора, принудени да останат у дома по време на пандемията. Планирате ли в IBM ускоряване на автоматизацията и намаляване на персонала?
Една добра страна на ерата, в която живеем, е усъвършенстваният дигитален свят. Имаме изградена мрежа от виртуални връзки. Разпределение на работата, ангажираност във виртуалното пространство, подобрени данни и анализи, изкуствен интелект и машинно обучение – всичко това вече беше на разположение и в употреба по различни начини и в различна степен. Но означава ли това, че хората ще загубят работата си? В IBM ние твърдим точно обратното.
Според нов доклад на Световния икономически форум, механизирането и алгоритмите на работното място се очаква да създадат 133 милиона нови професии, но за сметка на това 75 милиона работни места ще бъдат преразпределени до 2022. Ако сме изчислили правилно, растежът на употребата на изкуствения интелект може да създаде 58 милиона нови работни места през следващите няколко години.
ИИ вече създава нови възможности за хората, обществото и световната икономика и решава реални проблеми. Но както всяка нова технологична промяна, изкуственият интелект има потенциала да промени настоящата работа на милиони хора. Дали използването на ИИ ще доведе до безработица и ще увеличава неравенството, не зависи толкова от самата технология, а повече от институциите и политиките, които се прилагат на корпоративно и правителствено ниво.
Световният икономически форум прогнозира, че до 2022 не по-малко от 54% от всички служители ще се нуждаят от значително обновяване на знанията и повишаване на квалификацията. Около 35% от тях ще трябва да преминат допълнително обучение до шест месеца, около 10% ще имат нужда от преквалифициране с продължителност от 6 до 12 месеца, а 10% ще имат необходимост от допълнително обучение за повече от година. Компаниите трябва да се подготвят за това масово обновяване на знанията, правителствата следва да създават програми и политики, които да подпомогнат неквалифицираните, а хората трябва да поемат лична отговорност за повишаване на своите умения.
IBM поставя акцент върху професии тип „нова яка“, където уменията са по-ценни от дипломите и работи за приобщаването на ИТ индустрията към сфера, в която уменията са по-важни от образователните степени или географското местонахождение.
Въпреки че все още съществува разбираемо притеснение, че тази технология ще измести заетостта, също така нараства разбирането, че изкуственият интелект има потенциал да улесни и създаде много нови видове работни места.
Предходните вълни на технологични промени ни показват, че естественият страх от това, че технологията ще измести човека, обикновено е неоснователен. Ние обаче се нуждаем от широк диалог с ИИ, който се фокусира върху три приоритета: намерение, умения и данни. Историята предполага, че изкуственият интелект, подобно на предходните революционни технологии, няма да замени хората в работната сила. Въпреки че може да бъде изместен малък брой роли, ние вярваме, че ИИ ще създаде повече работни места, отколкото ще изчезнат.
Много по-голямата реалност е, че ИИ ще преобразува задачите, които съставят почти всички работни места, каквито ги познаваме днес. Технологии като скенерът за баркод и банкоматът (и двете, измислени от IBM) също предизвикаха опасения за широкото безработица – всъщност, повишиха производителността, преобразиха начина ни на живот и задвижиха създаването на работни места. В крайна сметка, тези роли все още изискват човешко вземане на решения. Критичните решения изискват човешка преценка, морал и интуиция. Мисля, че в момента преминаваме към по-добро разбиране на ползите от изкуствения интелект.
Кризата с коронавируса имаше и друг аспект. В периода на изолацията в цял свят се отчита значителен ръст на домашното насилие. Как технологиите могат да помогнат в това отношение? И защо е важно повече жени да участват в разработката на решения в борбата с този проблем?
Домашното насилие е широко разпространен проблем в обществото, който засяга както развитите, така и по-бедните икономики. Проучване за целия ЕС показа, че 22% от жените са преживели насилие от партньор. Още по-тревожното е, че скорошен доклад на ООН, изследващ влиянието на COVID-19 върху жените, посочва тенденция на увеличаване на насилието, което се дължи на по-голямото напрежение в дома вследствие на самоизолацията и кризата.
Насилниците умеят да използват всичко, с което разполагат, за да постигнат целите си, а това включва и технологиите. Различните начини за оказване на насилие с помощта на технологиите са широко разпространени, но особено подло е, когато приложения, създадени с най-добри намерения, се използват за злонамерени цели.
Проблемът с това, че технологиите биха могли да спомогнат за прилагане на домашно насилие, е истинско предизвикателство и няма просто решение. Въпреки това чрез вземането на сложни решения, балансирайки между желаните и нежелани последици, е възможно да се създаде технология, която да може да не подлежи на употреба с цел прилагане на насилие.
За да помогне на създателите на технологии да намерят правилните решения, IBM предлага пет основни принципа на проектиране, за да правят продуктите си така, че да не могат да се ползват за принудителен контрол:
• Насърчаване на многообразието – Наличието на разнообразен екип разширява разбирането за потребителските навици, като позволява по-голямо проучване на начините на употреба на технологиите – както положителните, така и отрицателните. Често при разработването на нова технология дизайнерите имат предвид само целевите потребители, но те може да не са единствените, които в крайна сметка използват технологията, като други потребители често използват технологията по неочаквани начини.
• Гарантиране на поверителност и избор – Потребителите трябва да могат да вземат активно информирани решения относно своите настройки за поверителност. Малки червени бутони или фрази като „разширени настройки“ могат да притеснят потребителя, като го накарат да избере настройките по подразбиране, без да разбира непременно последствията от този избор. Ето защо настройките трябва да са лесни за разбиране и лесни за конфигуриране, а представянето им не трябва да се опитва да влияе на потребителя.
• Борба с газлайтинга – Газлайтинг или „затъмнение“ е, когато човек манипулира някого психологически, за да го накара да се усъмни в своите спомени и преценка. Ако потребителят може да премахне всички доказателства за дадено действие или ако никога не е имало доказателства, това може да доведе до това някой да започне да поставя под въпрос паметта си. Навременните и подходящи уведомления, както и проверките на запазените данните са от съществено значение.
• Засилване на сигурността и данните – Важно е продуктите да са защитени и само да събират и споделят необходимите данни, като по този начин ограничават риска от злонамерено използване. Това включва мислене извън традиционните модели за заплаха за сигурността и обръщане на внимание на потенциалните рискови траектории, ако технологията се използва за злоупотреба.
• Създаване на по-интуитивна технология – Жертвите на принудителния контрол живеят в сложни, постоянно променящи се светове и може да им липсва енергия или увереност да се ориентират в новите технологии. Ако всички технологии за крайни потребители бяха интуитивни за използване и разбиране, това би могло да помогне за намаляване на риска от насилници, доминиращи с по-голямата си технологична увереност, било то със заплахи или чрез инсталиране на приложения, които жертвата не разбира. Комбинацията от лекота на използване и одитна верига за обратна връзка за всеки потребител може да осигури уверение на потенциална жертва, че те не се контролират от въпросната технология.
Чрез споделянето на тези принципи IBM се стреми да подобри използваемостта, сигурността и поверителността на новите технологии, за да ги направи по-безопасни. Препоръчваме те да станат неразделна част от всеки преглед на дизайна на продукт. Въпреки че тези принципи може да са познати на създателите на технологии, те придобиват допълнително значение, когато се гледат през обектива на използването им за принудителен контрол.
Вие отскоро заемете отговорната позиция на оперативен директор на IBM за Югоизточна Европа. Кое е най-голямото предизвикателство да си жена мениджър в ИТ компания у нас?
Водещи в съвременния свят са талантът и качествата, а не полът. Компаниите в ИТ сектора все повече осъзнават, че най-стабилни и успешни са тези, в които е постигнат баланс и представителите и на двата пола участват пълноценно във вземането на управленски решения.
Аз съм заобиколена от много млади хора, в компанията ни работят колеги от три поколения. Всеки ден ми се налага да се доверявам на голяма част от тях. Успешното „съжителство” на различните поколения в една компания е предизвикателство, което изисква повече усилия и ресурси, но и възвръщаемостта е по-голяма, защото животът, а и проучванията доказват, че силните и ефективни решения идват от многообразни екипи - съставени от хора, които имат различни възгледи, знания и опит, но успяват да общуват помежду си качествено и ефективно.
Новото поколение жени в бизнеса, което вече навлиза на лидерски позиции, среща различни предизвикателства, защото бизнес средата е все по-непредсказуема, конкуренцията се увеличава, изправени са пред избора да балансират между управление на технологии и на хора. Трудно се намират лидери, които са еднакво добри и в двете. От новите жени лидери се очаква да демонстрират елегантен и изтънчен стил на управление, същевременно да проявяват решителност, защото от техните решения и грешки ще зависят много хора и процеси.
Най-голямото предизвикателство е да успееш да съхраниш ценностната си система, себе си и отношението си към работата и хората след битките, които неминуемо се налага да водиш. Светът ни предлага много възможности, но това не го прави по-дружелюбен.