събота, 05 декември 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1770 прочитания

    България има своите предимства като nearshoring дестинация

    Китай не може да бъде заменен лесно, особено във високотехнологични производства. Диверсификация обаче ще има – Чавдар Рисин от Citibank Europe, затова как пандемията променя световната търговия, пред Economy.bg
    19 август 2020, 14:38 a+ a- a

    Спад на глобалната търговия, подобен и дори по-голям от този по време на световната финансова криза, в резултат на Covid-19 пандемията тази година, прогнозира в интервю за Economy.bg Чавдар Рисин, ръководител "Търговски услуги и финансиране" за Централна и Източна Европа“ в Citibank Europe. Евентуално възстановяване се очаква през 2021. Рисин прогнозира двуцифрен спад и на износа на България през тази година.
    Той смята, че пандемията ще бъде катализатор за дигитализация на глобалната търговия. „Вследствие на Covid-19 традиционната „физическа“ търговия забавя темпове, докато дигиталната продължава да се развива стремително“.
    Пандемията изправи пред редица предизвикателства веригите на доставки, като ниършорингът ще е тенденция, за която все повече ще се говори, коментира Рисин. Според него днес изграждането на вериги на доставки в по-близки държави носи повече ползи, отколкото преди Covid-19. Той счита, че Централна и Източна Европа има доста какво да предложи в това отношение. Предимства като ниършоринг дестинация има и България, като за тази цел страната трябва да се фокусира върху специфични индустрии. Според Чавдар скъсяването на веригата за доставки обаче би било предизвикателство за индустриални компании с продукция с висока добавена стойност, високотехнологични компании и секторите, изискващи усилена развойна дейност. Това е особено валидно за Китай, който не може да бъде заменен лесно, отбелязва Рисин.

    Как Covid-19 променя световната търговия и веригите за доставки, как страни като България могат да се възползват от тези промени, може ли Китай да бъде лесно заменен, дойде ли краят на глобализацията – тези и други въпроси отправихме към Чавдар Рисин от Citibank Europe. Преди да заеме настоящата си позиция в банката, той е бил директор на Citibank за България.

    Чавдар, какви са Вашите прогнози - колко голям ще е спадът в глобалната търговия в резултат на пандемията от Covid-19?
    Прогнозирането с точни числа със сигурност е предизвикателство, защото пандемията още не е отшумяла и очакванията варират в зависимост от темпа на възстановяване (от бързо V-образно до продължително L-образно възстановяване), евентуална втора вълна, времето за одобрение и производство на ваксина. Свидетели сме на различни прогнози на Световната търговска организация, Световната банка и други институции за спад в глобалната търговия в диапазона между 10% и 30%. Като цяло днешните очаквания на пазарните участници са да достигнем нивото преди Covid-19 пандемията до края на 2021.

    По-голям ли ще е спадът в търговията от този при глобалната финансова криза през 2008-2009?
    Спадът със сигурност ще има подобни мащаби (през 2009 глобалната търговия се сви с около 14%), ако не и по-големи. Този път са засегнати буквално всички държави със затваряне на цели страни и индустрии, прекъснати вериги на доставки, ограничения за придвижване и превоз и т.н. Подобни външни сътресения нямаше през 2008-2009. Обнадеждаващото е, че този път правителствата и централните банки реагираха своевременно и координирано, за да подкрепят икономиките, докато банките са подготвени да посрещнат влошаващата се стопанска среда с по-силни капиталови буфери. Това е нещо, което със сигурност липсваше през 2008-2009.

    Кога очаквате възстановяване на глобалната търговия?
    2021 е годината, към която са насочени всички погледи, но е трудно да се ангажирам с голяма доза сигурност. Икономическите данни, които се публикуват, са понякога противоречиви, за да може да се начертае ясен път за възстановяване, който е и различен за различните сектори. На пътуванията и туризма ще е необходимо повече време за възстановяване.

    България е много зависима от износа. Колко голям ще бъде спадът в износа на страната ни?
    Това ще зависи от състоянието на отделните ключови дестинации за износ, особено Европейският съюз. Спадът през първата половина на годината беше 8%. Размерът на този спад не може да се екстраполира за цялата година, тъй като януари и февруари не бяха повлияни от Covid-19. Освен това износът за първите шест месеца е базиран на поръчките за доставки, които бяха направени преди пандемията (например автомобилният сектор). Днешното занижено търсене в ЕС ще бъде основата за това как ще се представи износът през втората половина на годината. Би било реалистично да се очаква двуцифрен спад през 2020, каквито са и прогнозите за останалия свят.

    Пред какви предизвикателства бяха изправени веригите на доставки в резултат на Covid-19? Да очакваме ли промени?
    Има увеличен интерес за диверсификация на веригите на доставки. Този стремеж получава и значително внимание от правителствата, особено що се отнася до ключови отрасли като медицинско оборудване и лекарства. Тенденцията е към увеличаване на броя на веригите на доставки, а не толкова към цялостното им преместване от една локация към друга.

    Ниършорингът (nearshoring – изместването на производства в близки държави) ли е новият офшоринг?
    Днес изграждането на вериги на доставки в по-близки държави носи повече ползи, отколкото преди Covid-19. Това води до множество положителни ефекти: намалява зависимостта само от една локация за ключови вериги на доставки, намалява регулаторния риск, ако мястото е ЕС (тарифи и рестрикции за внос/износ), липса на необходимост от поддържане на високи стокови запаси като буфер при ограничения за логистиката или затваряне на икономики. Ниършорингът е тенденция, за която все повече ще се говори, особено в контекста на близостта на обслужвани големи пазари като ЕС и САЩ.

    Кои държави биха имали най-голяма полза от подобни промени?
    За да се установи производство на даден пазар, обикновено са необходими редица условия, най-важните сред които са работна сила на конкурентни цени, определено ниво на производителност, изградена инфраструктура, благоприятна данъчна и тарифна среда, възможност за субсидии. В тази връзка Централна и Източна Европа със сигурност могат да предложат много.

    Има ли според Вас потенциал България да стане nearshoring дестинация за компании от Западна Европа?
    Със сигурност България има своите предимства като локация за веригите на доставки на европейските компании, особено за производства, които са насочени към по-широк спектър от пазари, като Западна Европа, но също и Балканите и Източна Европа. От ключово значение за България, за да се позиционира като такава дестинация, е да се фокусира върху специфични индустрии, където има предимства, и да насочва интереса на инвеститорите в региони, които разполагат с работна сила и инфраструктура. Това е и ще продължава да бъде процес на глобална конкуренция, в който държавните институции играят съществена роля за промотирането на бизнес климата и привличането на инвеститори, включително чрез развитие на инфраструктурата и квалификация на работната сила.

    Кои индустрии мислите, че по-лесно биха могли да съкратят веригите на доставки и да се насочат към местно производство и кои - не?
    Индустриите, които са насочени към задоволяване на местните вкусове, чиято продукция има по-кратък срок на годност или които не се нуждаят от специфични умения и/или инфраструктура, биха имали най-малко трудности да се установяват на местно ниво. В тази връзка потребителските стоки и тези с ниска добавена стойност са традиционните кандидати. Скъсяването на веригата за доставки би било предизвикателство за индустриални компании с продукция с висока добавена стойност, високотехнологични компании и секторите, изискващи усилена развойна дейност.

    Може ли Китай да бъде заменен лесно? Ще станем ли свидетели на голямо напускане на Поднебесната империя?
    Днес китайската икономика е високоразвита, с мащаб, висока производителност, развита инфраструктура и благоприятна регулаторна среда. Мисля, че откровено може да се каже, че замяната на съществуващите вериги на доставки не може да се осъществи без значителни щети за всички. Въпреки това процесът на диверсификация на веригите на доставки от Китай започна още преди няколко години. Това е естествен процес, защото цената на труда в Китай се повиши. Индия и страните от Югоизточна Азия, естествено, се възползваха от това. Covid-19 ускори този процес, защото зависимостта от само едно място за производство за някои специфични вериги на доставки се оказа рисково. Днешното напрежение между САЩ и Китай, чиято кулминация е увеличението на митата и търговските ограничения, също ще допринесе за тази диверсификация. Преместването другаде на някои индустрии обаче би било много трудно, например технологични производства с висока добавена стойност (смартфони, специфична електроника и автомобили), защото преместването на съществуващите вериги на доставки би било твърде скъпо. Фокусът по-скоро ще е върху нови капиталови инвестиции към нови локации, което постепенно да доведе до диверсифициране на веригите на доставки. Секторът на информационните технологии също ще е обект на оспорвана надпревара, защото компаниите еволюират към Big Data и изкуствен интелект. В тези области Китай е доста напреднал, като се възползва от големия си пазар.

    Приключи ли процесът на глобализация? Може ли Covid-19 да бъде претекст за налагане на още протекционистични търговски политики?
    Глобализацията със сигурност не е приключила, но напоследък не е в плавен възход. Традиционната „физическа“ търговия забавя темпове, докато други области, в частност дигиталната търговия, продължават да се развиват стремително. Последните събития, включително Covid-19, изкара наяве много от недостатъците и ограниченията на сегашния модел на глобализация, който трябва да се преосмисли. Такива са неравенството в разпределението на облагите от глобализацията и свързаното с това разпределение на доходите, прекалената зависимост от производство само на едно място, липсата на прозрачност, що се отнася до глобалните интереси. Връщането към протекционизма няма изгледи да доведе до всеобщ просперитет, защото е безспорно, че предимствата на глобализацията са повече от недостатъците. Трябва да се постави по-скоро акцент върху преодоляването на тези недостатъци чрез местни политики, глобална координация и сътрудничество, а в някои случаи и глобална регулация, за да се гарантират равни условия за конкуренция, опазване на околната среда, сигурност за потребителя – всички тези области, където срещаме предизвикателства.

    Може ли пандемията да бъде катализатор за дигитализация на глобалната търговия?
    Със сигурност. Дигитализацията на търговията се ускори по време на пандемията, защото работа от вкъщи се превърна в новата нормалност за много сектори. Особено що се отнася до дигитализацията на финансовите услуги, подпомагащи търговията, където сме свидетели на засилен интерес към въвеждането на решения, които улесняват дистанционната работа, без да се компрометират сигурността и ефективността. Може да се каже, че дните на търговията, базирана на “хартия” са преброени. Различните подотрасли, които са част от обслужването на глобалната търговия, разработват дигитални решения, независимо дали става въпрос за транспортния сектор, карго застраховането или търговското финансиране. Остава да разберем кои ще бъдат доминиращите блокчейн платформи и начинът, по който ще се интегрират.

    Какви други дългосрочни промени може да се очакват в глобалната търговия? Как би изглеждало „новото нормално“ в търговията?
    Ще бъдем свидетели на промени в няколко направления. Някои от по-ясно изразените тенденции ще бъдат в онлайн търговията, която еволюира, обхващайки по-широк набор от стоки – от хранителни продукти до автомобили и недвижими имоти. Онлайн търговията ще продължи да се развива към т.нар. „живи продажби“, при които клиентското преживяване няма да се изчерпва само до взаимодействие с уеб портал, но ще бъде допълнено от онлайн комуникация с търговски консултант. Някои обслужващи сектори ще мигрират онлайн. В тази връзка наблюдаваме ръст на медицинските услуги, особено покрай Covid-19. Здравните консултации се очаква в голяма степен да мигрират онлайн. В по-мащабен план се очаква някои от търговските потоци, свързани с капиталовите разходи, да се трансформират от физически продажби на оборудване към услуги, свързани със съответното оборудване. Това ще се наблюдава първо в индустрията, където продажбите на автомобили се очаква да се изместят от споделеното ползване, а класическите продажби на машини и оборудване ще бъдат заменени с предоставяне на услуги, свързани с ползване на машини и оборудване на абонаментен принцип. Тези промени пораждат необходимост от различен модел на финансиране, оценка на риска и управление на паричните потоци.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 18 часа
    Димитър Радев: Възможно е изостряне на икономическата криза у нас
    Възможен е ръст на необслужваните кредити, предупреждава гуверньорът
    преди 18 часа
    СЗО: Обстановката в Европа все още е „крехка“
    Covid-19 „не е изчезнал“ и „няма да изчезне“, предупредиха експерти от организацията
    преди 19 часа
    Първи товарен влак от Истанбул замина за Китай
    Той ще пресече два континента, две морета, 5 страни и ще стигне в Китай след 12 дни
    преди 19 часа
    Върна ли Covid-19 българите от чубжина?
    Колко и защо се върнаха, къде отидоха и ще останат ли - отговорите търси ново проучване
    преди 21 часа
    НАП признава тестовете за COVID-19 за разход на работодателите
    Не само PCR тестовете, но и бързи антиегнни тестове ще бъдат признавани за разход