България взе външен дълг за 5 млрд. лв.

България успешно е пласирала облигации, представляващи Главен, необезпечен заем в два транша от по 1,25 млрд. евро и срочности от 10 и 30 години.Това потвърди Министерство на финансите.

Книжата с матуритет 10 и 30 години са съответно с постигнати доходности от 0.389% и 1.476%.

Ролята на Водещи мениджъри беше поверена на BNP Paribas, Citi, JP Morgan and UniCredit.

"Възползвайки се от благоприятните текущи пазарни условия и оскъдните възможности за инвестиране в рамките на рисковия сегмент, към който принадлежи страната, България се завърна на международните капиталови пазари след повече от 4 години отсъствие от последната емисия през март 2016. Мандатът беше анонсиран в понеделник, 14 септември в рамките на Глобален инвеститорски конферентен разговор и разговори 1x1 с отделни инвеститори в рамките на същия ден", отбелязват от Министерство на финансите.

"Началото на процеса по емитиране на облигациите веднага привлече интереса на инвеститорите – книгата на поръчките нарастваше постъпателно, достигайки 7,2 млрд. евро на края на първия етап", допълват от финансовото министерство. 

Интерес към емисията са проявили инвеститори от цяла Европа, като са доминирали фонд-мениджъри и банки.

"Трансакцията маркира няколко важни момента. Тя е най-голямата сделка за правителството, като 10 г. облигация постигна най-ниския купон, респ. доходност и спред. Следва също да се отбележи, че 30 г. транш е емисията с най-големия тенор, който България е емитирала. Тази емисия допълни кривата на доходността на България и увеличи ликвидността на българския дълг", посочват от Министерство на финансите.

Министърът на финансите Кирил Ананиев определи проведения аукцион като "уникален резултат", тъй като постигната доходност може да се сравни с тази на страни с по-висок кредитен рейтинг от този на България.

По думите му парите ще отидат за рефинансиране на съществуващ дълг, увеличение на фискалния резерв и покриване на социално-икономическите мерки, приети от правителството. Средствата ще се използват и за икономическото възстановяване на страната, както и за финансиране на бюджетния дефицит.