четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1275 прочитания

    Обучаваме повече медици и по-малко икономисти

    ИТ специалистите с най-високи доходи сред висшистите
    12 ноември 2020, 17:19 a+ a- a

    Рейтинговата система на висшите училища в България за 2020 регистрира устойчива тенденция за увеличаване броя на студентите, които се обучават в направления, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването. Данните показват, че през последните 7 години броят на студентите по медицина в България се е удвоил от около 6 000 през 2013 до близо 12 500 през 2020.Това стана ясно при представянето на десетото издание на системата.

    Общо във всички професионални направления, които подготвят кадри за сектора на здравеопазването, включително и в направленията „Стоматология“, „Фармация“, „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ през 2020 се обучават над 28 000 студенти (близо 13% от всички студенти в страната).

    Данните в Рейтинговата система показват, че общият брой на студентите във висшите училища продължава да намалява и през 2020 е с близо 18% по-малък в сравнение с 2013.

    В 16 направления спадът е с над 30%. Сред тях попадат и две от трите най-масови професионални направления -„Икономика“ със спад от 41% спрямо 2013 и „Администрация и управление“ със спад от 45%.

    В същото време за последните 7 години в 13 направления има увеличение на броя на студентите, като в 8 от тях увеличението е с над 30%. Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направленията „Медицина“ (108%), „Военно дело“ (59%), „Стоматология“ (52%), „Педагогика“ (42%), „Национална сигурност“ (38%), „Здравни грижи“ (37%) и „Театрално и филмово изкуство“ (35%).

    През 2020 професионално направление „Педагогика“ измества „Администрация и управление“ като второто най-масово професионално направление в страната. Първите пет за 2020 са: „Икономика“ (30 916 действащи студенти), „Педагогика“ (15 388), „Администрация и управление“ (13 373), „Медицина“ (12 434) и „Комуникационна и компютърна техника“ (8 316).

    През пролетта на 2020 най-много студенти са се обучавали в СУ „Климент Охридски“ – над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с около 16 000 студенти.

    В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като най-голям е делът им в професионалното направление „Театрално и филмово изкуство“ - над 69%.

    Увеличава се броят на чуждестранните студенти в България – от около 4% през 2013 до близо 8% през 2020. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (56%), „Стоматология“ (42%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10%. Това са „Фармация“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (11%).

    През 2020 Рейтинговата система за първи път включва индикатори за броя на съвместните програми на български висши училища с партньори от чужбина, при които се издава както българска, така и чуждестранна диплома на завършилите. Данните показват, че 23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които през пролетта на 2020 са се обучавали близо 3400 студенти.

    Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, за първи път се наблюдава и сред завършилите направление „Теория и управление на образованието“.

    Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1373 лева през 2020 при нива от 1297 лева през миналата година и от 867 лева през 2014.

    Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ и „Комуникационна и компютърна техника“.

    Данните в Рейтинговата система показват и почти двойно повишаване на броя на научните публикации на българските висши училища в международните библиографски бази данни.

    Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели като учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Целта е да се подпомагат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор за обучение, което предлагат висшите училища в България.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 3 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 4 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 5 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 6 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 8 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк