БСК: Над две трети от бизнеса у нас очаква спад на икономиката и на работните места през 2021

71% от участниците в анкета на БСК декларират, че състоянието на фирмата им през 2020 се е влошило спрямо предходната година, а влошено състояние на бизнес климата отчитат 91% от анкетираните. За сравнение, през миналата година процентите са били, съответно – 25 и 43. Това коментира председателят на БСК Радосвет Радев по време на „Български икономически форум 2020: Икономическо възстановяване на хоризонта“.

Проучването на БСК показва висока степен на песимизъм у българския бизнес. 68% от анкетираните очакват спад на икономиката и на работните места през следващата година, придружени с ръст на цените на суровините (66%), енергийните цени (77%), цената на бизнес кредитите (53%), регулаторната тежест (51%) и фискалната тежест (58%).

Антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса получават неодобрението на 68% от участниците в анкетата на БСК, а противоепидемичните мерки – 58%. Анкетираните са раздвоени в оценката си относно въвеждането на диференцирано ДДС – 51% одобряват тази мярка, 38% са против нея, а 11% се колебаят. Силно положителна оценка получава отказът от задължително въвеждане на СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти) – 72% от анкетираните подкрепят това решение.

Във връзка с коронакризата 56% от анкетираните са се отказали от планирани инвестиции, 45% са пристъпили към съкращение на персонала, 39% са въвели частична или пълна дистанционна работа, 38% са направили инвестиции с цел съобразяване с противоепидемичните разпоредби, 35% са пуснали част или целия си персонал в неплатен отпуск за определен период от време, 21% са се насочили към развитие на онлайн продажби, а 18% са трансформирали производството си в посока промяна на продукти и/или пазари.

Малка част от бизнеса се е възползвал от широко прокламираните антикризисни мерки, като най-голям интерес се отчита по отношение на мораториума върху плащанията по кредити (18% са се възползвали от тази възможност), мярката „60/40% (29%) и безвъзбездната помощ за микро- и малки предприятия, позната като „3/10 хил.“ (27%). Интерес към мерките по линия на Българската банка за развитие проявяват не повече от 1-2% от анкетираните.

Като цяло, половината от участниците в анкетата декларират, че не са ползвали нито една от предложените от правителството антикризисни мерки, а тези, които са се възползвали, се оплакват от бавен процес (41%), бюрокрация (35%) и дори корупция (5%). Едва 12% от възползвалите се от мерките декларират, че не са се сблъсквали с пречки.

„С цел преодоляване на негативните последици от COVID-19 българският бизнес очаква по-бърза и категорична подкрепа от страна на държавата, вкл. поемане на част от възнагражденията на работниците и служителите, нулева ставка на данък печалба за следващите две години, безвъзмездна финансова помощ под формата на ликвидна подкрепа, отпадане или отлагане на общински наеми, данъци и такси, нисколихвени кредити с държавна гаранция и отлагане на плащанията по кредити“, каза Радосвет Радев.

Той подчерта, че „такива резултати за 15-годишната история на тази анкета ние не сме получавали. Данните показват, че ние сме в навечерието на изключително тревожни времена. Такава анкета бележи неминуема икономическа катастрофа, заради тоталното безделие на българската държава. Обидно е ехидното, пренебрежително отношение към бизнеса, „който винаги ще се оправи“ и се смята, че по някакъв спартантски начин ние имаме кода на оцеляването. Безпрецедентността на тази епидемия най-малкото налагаше малко по-уважително отношение към българския бизнес. Честното изречение беше „нищо да не очаква бизнесът от държавата“.

Според председателя на БСК, големият проблем е липсата на ликвидност. „С много по-малък разход можеха да вкарат в кондиция бизнеса. Сега вероятно около средата на февруари ще се излее някакъв рог на изобилието, защото ще остават 40 дни до изборите, но това няма да е въпрос на подкрепа, а опит за подкупване на бизнеса“, каза Радосвет Радев.

„През 1996 имаше криза на недоверие вътре в България при един относително работещ бизнес. Тогава имаше хиперинфлация, но имаше и супер мотивирани хора, които искаха да си направят държавата модерна. Тогава имаше предприемачи! Днес да бъдеш предприемач вече не е сред водещите мечти на хората. Напротив, има предпиремачи, които искат да продадат активите и бизнесите си, и да станат добре платени държавни чиновници. Предприемачът е най-свободният човек, т.е. отказът от предприемачество започва да те вкарва в хипотезата на несвободата, на комформиста, на подчиняемия човек. Битката за българското предприемачество е битка за българските свободни хора“, категоричен бе Радосвет Радев.