Едва 53% от 15-годишните ученици у нас са функционално грамотни

Последните девет месеца доведоха до промени за всички, а много области от живота трябваше да се променят из основи. Тази тенденция не подмина и образованието в България. В рамките на няколко дни учители, ученици и родители трябваше да се адаптират към нов начин на преподаване и учене.

Това разместване на пластовете се отразява върху образованието у нас дългосрочно, пише в новото издание на традиционния мониторингов доклад на сдружение „Образование България 2030“. Промените, свързани с адаптирането към новата реалност – дигитализация и дистанционно обучение – обаче не могат и не трябва да компенсират острата нужда от промени, насочени към широк достъп до качествено образование, е записано в документа.

Според авторите на доклада, кризата, предизвикана от разпространението на Covid-19, промени изцяло обучителния процес, като открои някои работещи механизми, но и подчерта добре познати проблеми. „Институциите припознаха необходимостта да се инвестират допълнително усилия и средства в достигането на всеки ученик. Създадоха се нови платформи за споделяне на материали и добри практики, а училищните екипи имаха възможност да надградят дигиталните си умения. Пред българското образование обаче остават предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане“, пише в доклада.

Документът стъпва на публични и широкодостъпни данни, както и информация, получена през Закона за достъп до обществена информация.

След влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. се предприеха безпрецедентно много мерки за повишаване на качеството на образованието. Много от тях са обещаващи и успешни. Въпреки това данните показват, че резултатите от тях все още не се виждат и предизвикателствата остават. Например:
● през 2020 г. едва 53% от 15-годишните ученици са функционално грамотни;
● в учебната 2019/2020 г. се отчитат едни от най-ниските нива на записване на деца в детска градина за последните 10 години – 78,7%;
● 10% от учениците не са включени в дистанционното обучение в електронна среда;
● повече деца и младежи напускат преждевременно образователната система.

Положителни тенденции:
● завършилите образованието си младежи се реализират по-добре на пазара на труда;
● значително намаляват младежите, които нито учат, нито работят (от 26% през 2013 г. до 17,5% през 2019 г.).

Докладът дава и конкретни препоръки:
● образованието приоритетно да формира умения и компетентности за реализация, а не само предметни знания;
● националните външни оценявания и матурите да измерват не само фактологични знания, но и уменията на учениците;
● учителите да бъдат подкрепени и обучени да прилагат новия компетентностен подход и да развиват и умения.

„В края на тази турбулентна година е важно да се направи преглед на постигнатото от образователната система в България – и предизвикателствата пред нея“, споделя Златка Димитрова от „Образование България 2030“. „Вярваме, че традиционният ни мониторингов доклад прави точно това. Надявам се той да е ориентир както за хората, които взимат решения, така и за широката общественост. В крайна сметка колкото по-широк е дебатът за българското образование, толкова по-бързо ще се обединим около конкретните реформи, които ще ни помогнат да се развием като общество“.