ЕСП ще наблюдава процеса по планиране на преструктурирането на по-малките банки
Парламентът ратифицира Споразумението за кредитна линия между България като кредитор и Единния сьвет за преструктуриране като кредитополучател. Споразумението е в изпълнение на ангажиментите на България във връзка с присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.
Всяка държава членка, участваща в Банковия съюз, предоставя национална кредитна линия за подкрепа на националното си подразделение в Единния фонд за преструктуриране (Фонда) в случай на евентуален недостиг на средства за финансиране на преструктурирането само на банки в съответната държава през преходния период до достигане на целевото равнище на Фонда към 31 декември 2023.
Кредитната линия между България и Единния съвет за преструктуриране е в размер на 113 499 099,01 евро, около 222 млн. лева. Тази сума съответства на дължимите от българските банки вноски в Единния фонд за преструктуриране за периода 1 януари 2016 -31 декември 2023. Сумата е заложена в Закона за държавния бюджет на България за 2020 в операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо и е планирана в бюджета за 2021.
Националната кредитна линия може да бъде активирана само в краен случай - при недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране и след като са изчерпани всички други източници на финансиране, включително наличните средства в националните подразделения и в общото подразделение на Фонда (средствата в последното към момента възлизат на около 30 млрд. евро), както и капацитетът на Единният съвет за преструктуриране да ползва заеми от външни източници. Предвид всичко това, вероятността националната кредитна линия да бъде активирана е минимална.
Кредитната линия ще бъде активна до по-ранната от двете дати - края на преходния период (31 декември 2023 г.) или по-ранното въвеждане на общ защитен механизъм (с прогнозна дата до края на 2021 г.). След съответната дата, споразумението за кредитна линия се прекратява и ангажиментът на страната за заемно финансиране при необходимост отпада.
През септември БНБ обяви, че от 1 октомври 2020 България се присъединява към Единния механизъм за преструктуриране, заедно с присъединяването към Единния надзорен механизъм и началото на тясното сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка.
Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) ще поеме функцията на орган за преструктуриране на значимите кредитни институции и трансграничните групи. ЕСП ще наблюдава също така процеса по планиране на преструктурирането на по-малките банки, така наречените по-малко значими институции.
Като национален орган за преструктуриране на държава членка, участваща в Банковия съюз, Българската народна банка ще има представител в Пленарната сесия и Разширената изпълнителна сесия на ЕСП с еднакви права и задължения като всички останали членове, включително право на глас. С решение на Управителния съвет на БНБ Калин Христов – подуправител, ръководещ управление „Емисионно“, е определен за представител на Българската народна банка в Пленарната сесия и Разширената изпълнителна сесия на ЕСП.