Каква е целта на дигиталното евро според Калин Христов от БНБ?

Дигиталните валути, емитирани от централни банки (т.нар. Central bank digital currency – CBDC), целят решаването на два проблема. Това отбелязва Калин Христов, подуправител на БНБ в интервю за за изданието „BGlobal“. По думите му първият е класическият с нивото, до което централните банки могат да намаляват лихвените проценти (т.нар. Effective lower bound). Когато лихвите са отрицателни – в момента лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, който има основно влияние върху финансовите пазари и икономиката, е на ниво минус 0,5% – се появяват предпочитания спестяванията да се съхраняват под формата на банкноти, където лихвеният процент е нула. Това намалява ефективността на паричната политика. В сценарий, при който банкнотите се електронизират (и се превърнат в CBDC), на тях също ще може да се налагат отрицателни лихви, отбелязва Христов.

Според подуправителя на БНБ отрицателните лихви на практика се явяват данък върху спестяванията, какъвто не би трябвало да се налага от централните банки, защото в демократичните страни данъци могат да бъдат въвеждани само от парламент, съставен в резултат на избори. Централните банки обаче не разглеждат такава политика като данък, който намалява спестяванията на домакинствата, а като стимул за ограничаване на спестяванията и увеличаване на потреблението и склонността към задлъжняване.

"С други думи, първата цел на дигиталното евро е отрицателните лихви да действат и върху банкнотите, ако хората съхраняват спестяванията си в такава форма. Втората цел е, че специално в ЕЦБ и в континентална Европа набира сила притеснението от т.нар. big tech – големите технологични компании, които не са европейски, като Google, Amazon, Facebook и китайските Alibaba и Tencent. Тези компании възнамеряват да въведат собствени валути (stable coins) и ако хората разполагат с частни дигитални пари, с които лесно да осъществяват трансакции помежду си, те биха използвали много по-малко еврото. Което означава, че на глобално ниво ролята на еврото би намалявала. А колкото по-малко се използва една валута, толкова по-слабо ефективна е паричната политика на централната банка емитент и толкова по-малко е влиянието ѝ в конкретната икономика. Така че и притеснението от емитирането от страна на big tech предизвиква централните банки да направят дигитални пари, които хората да използват вместо парите, създадени от технологичните компании. Целта е да бъде намалена ролята на тези компании в глобалната парична конкуренция", обяснява Христов.

По отношение на това как ще се въведат дигиталните валути Христов посочва, че проучванията до момента идентифицират два модела. "Първият предвижда всеки да получава сметка в централната банка, от която да може да плаща електронно навсякъде. Такова решение би имало огромен трансформационен ефект – всички биха си преместили парите от търговските банки в централната банка заради сигурността, която ще получат. Това, което може да мотивира оставяне на средства в търговската банка, е разлика в лихвите, които се изплащат. Търговските банки ще се принудят да плащат премия, която да привлече спестителите".

На въпрос дали това не би довело до създаване на монобанка подуправителят на БНБ коментира, че "дори да не го наричаме директно така, това би означавало монобанка. Неслучайно почти никой не възнамерява да върви в тази посока. По-благоприятен и ориентиран към пазара е хибриден модел, какъвто е проектът на Китайската централна банка. При този вариант на търговските банки се позволява да дистрибутират дигиталните пари, издавани от централната банка".

Спроед него вторият сценарий за появата на дигиталните валути, за който обаче още не е предложено технологично решение, е дигиталните пари да не са по сметка в централната банка, а банкнотите да се „токенизират“ и чрез приложение на мобилните устройства хората да могат да си прехвърлят токените. В това приложение също ще може да се налагат отрицателни лихви върху парите и освен това те ще могат и да се проследяват – нещо, което е невъзможно при банкнотите днес.

По думите на Христов "самият факт, че досега не се позволи на Facebook да започне реализацията на проекта си за валута „Либра“, индиректно показва какви са очакваните ефекти. Facebook и неговите приложения (Messanger) имат 2.7 млрд. потребители, а в страните – членки на еврозоната, живеят 335 млн. души. Това показва капацитетът на частни валути, емитирани от big tech компании, да конкурират официалните валути. Неслучайно през септември Европейската комисия предложи регулация, свързана с издаването на stable coins. В хоризонт от няколко години може да видим появата на stable coin от някоя голяма технологична компания, което ще ги популяризира в огромен мащаб".

Подуправителят на БНБ коментира и прогнозите за свиването на икономиките в Европа. "Спадът в Централна и Източна Европа, в това число и в България, е по-малък от този в основните страни от еврозоната. От високочестотните индикатори се вижда, че в началото на юли има рязко възстановяване на показателите, но те не достигат предкризисните нива и започват отново да показват забавяне след месец август. В допълнение рязкото увеличение на заразените от есента в повечето страни в еврозоната и предприетите мерки за ограничаване на заразата ще доведат до потискане на икономическия растеж през настоящата година, както и на траекторията на възстановяване през следващите години. По отношение на отделни държави и определени сектори на икономиката тази криза ще има дългосрочен ефект върху потенциала за тяхното възстановяване до предкризисните нива".