Над 80% от фирмите в България имат просрочени несъбрани вземания. В 40% от случаите плащането на задълженията е забавено с повече от година. Това показва съвместно анкетно проучване на Българската стопанска камара (БСК) и „Мост финанс мениджмънт” АД. Изследването е проведено след около 500 фирми в цялата страна. В анкетата са участвали фирми, развиващи се в сферата на услугите, търговията, добиваната и преработващата промишленост, селското стопанство. Сред анкетираните има микро-, малки, средни и големи предприятия, казват авторите на проучването.
Лошата практика се задълбочава
Над 50% от анкетираните фирми твърдят, че отчитат ръст на лошите вземания от контрагентите си през 2011 година спрямо предходната година. Увеличава се също и срокът за изплащане на сумите, показват още резултатите от проучването. Най-сериозни затруднения със събираемостта на вземанията си имат бизнесите в сферата на селското стопанство, добиваната и преработващата промишленост.
Зам.-председателят на БСК Камен Колев за дължимите суми на държавата към бизнеса
В 71% от случаите задълженията са междуфирмени. Само 30% от фирмите, участвали в проучването, казват, че основната част от просрочените им вземания са от физически лица. Около 30% от компаниите казват, че държавата и общините им дължат пари. В тези случаи става дума предимно за бизнеси в сферата на селското стопанство и промишлеността, на които държавата не се е разплатила за изпълнени договори за обществени поръчки. „По наши данни държавата дължи между 420 млн. лв. и 470 млн. лв. на бизнеса, като в това не се включва неразплатеното ДДС”, казва зам.-председателят на БСК Камен Колев.
На ръба на фалита?
„Тази година фалиралите фирми в България по официални данни са почти двойно повече от тези през миналата година. Около 400 са. През 2010 година фалиралите фирми бяха двойно повече от тези през 2009 година”, каза Камен Колев. Данните от проучването показват, че за 27% от фирмите лошите вземания се равняват на между 10 хил. лв. и 50 хил. лв. За 23% от анкетираните фирми лошите вземания представляват близо 25% от общия им оборот.
Има ли изход?
Една малка част от родните фирми имат действащи и ефективни политики за контрол на паричните потоци, показва още съвместното проучване на БСК и „Мост финанс мениджмънт”. Едва 7% от анкетираните твърдят, че имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една трета от фирмите или около 28% имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на вземанията.
Нисък остава и делът на българския бизнес, който използва външни партньори за минимизиране на лошите вземания – под 15%. Едва 10% от анкетираните компании са запознати с факторинг сделките.
БСК старитра онлайн пазар за дългове
Като един от възможните начини за решение на проблема БСК предлага създаването на клиринг къщи, които да изчистват несъбраните задължения. „ За целта обаче са нужни средства от бюджета, което няма как да се случи при сегашната икономическа ситуация”, каза Камен Колев. Според него друг удачен начин за справяне с проблема е създаването на онлайн пазар за търгуване на дългове. „Ние вече сме стартирали такъв пазар и опитът ни показва, че има интерес от страна на купувачи на дългове, но няма желаещи да продават”, коментира зам.-председателят на БСК. Идеята е на този пазар да се продават не само вземания, но и дългове срещу известна отстъпка от около 50 или 60%. Купувачът може да използва тези средства, за да ги вкара в оборота на собствената си фирми или да ги продаде в бъдеще на по-висока цена.
Според изпълнителният директор на „Мост финанс мениджмънт” Божидар Гергов най—удачният вариант за справяне с проблема с лошите вземания в момента е внимателното проучване на потенциалните и настоящи клиенти, които желаят отложено плащане, както и пълно документално оформяне на сделките.
ИТ пазарът в момента е по-раздвижен, има доста повече кандидати, но борбата за най-висококвалифицираните остава ожесточена - Христо Борисов, съосновател и изп. директор на първия български еднорог, пред Economy.bg
За използването на изкуствен интелект при подбор на таланти, кредитиране и ценообразуване, вижте какво споделя адв. Миткова - старши мениджър в Адвокатско дружество „Делойт Лигъл“