Как функционират парите, кой ги създава и кой печели от кризите?

Живеем в сложен свят, а парите са най-сложната тема в икономиката. Но как функционират те, кой ги създава и кой печели от кризите? И защо международният банкер Майер Амшел Ротшилд казва: „Дайте ми контрола върху парите на една държава и не ме интересува кой създава законите ѝ“?

Един от най-важните икономически уроци гласи, че работата на икономиста е да изследва не това, което се вижда, а това, което остава скрито. В „Кой контролира парите ни?“ („Вакон“) популярният икономически и политически анализатор Кузман Илиев разглежда ефектите от намесите в пазарните отношения, които остават скрити за невъоръженото око. 

Написана на принципа на статии по отделни важни теми, пречупени през разнообразието на реалността, „Кой контролира парите ни?“ засяга живота на всеки от нас. Защо инфлацията прави войните по-вероятни; капитализмът ли е виновен за кризите; защо и как социалните мрежи налагат „мека“ цензура; пари или инвестиция е биткойн; как да оцелеем по време на икономическа криза; идва ли залезът на цивилизацията и има ли противоотрова? Това са само част от темите, върху които авторът хвърля нова светлина, помагайки за по-доброто разбиране на света на икономиката и политиката – вчера, днес и утре.

Ето част от отзивите за книгата:

„Кузман Илиев е от новото ни поколение доказали се икономисти с добри познания за българската и световната икономика.“ - Симеон Дянков, министър на финансите на България, 2009 – 2013 г.

„Кузман Илиев ни дава един достоен за подражание пример, а именно как стриктното придържане към икономическия анализ, особено в  „австрийската“ традиция на Менгер, Мизес и Ротбард, води до уверено вникване в заобикалящата ни реалност.“ - Николай Герчев, доктор на икономическите науки и преподавател във Франция.

 „В настоящата книга Кузман Илиев използва умело опита си на журналист и анализатор. Като журналист той умее да улавя най-актуалните и същевременно фундаментални теми, свързани с икономиката и финансите. Като анализатор той не само разбира проблемите, но и предлага решения, които се различават от конвенционалните и значително ги превъзхождат.“ - Димитър Чобанов, изследовател в УНСС.

Кузман Илиев е икономически и политически анализатор, докторант по финанси и продуцент. Лектор в специалността „Теория на парите“, катедра „Финанси и кредит“ в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“. Магистър по публичен мениджмънт от IEP Тулуза, Франция. Студент на годината на НБУ за 2009 г. Автор и водещ на редица телевизионни предавания, като последният му проект е авторското предаване за икономика и политика „Плюс-Минус“ по Нова телевизия. Съосновател и изпълнителен директор на продуцентска къща Cadre. Продуцира първия български финансов трилър, който ще излезе по кината през есента на 2021 г.

Публикуваме откъс без редакторска намеса:

„Големият рестарт“ – Оруелов експеримент в реално време

Светът се тресе от криза – икономическа и здравна. В отговор Световният икономически форум в Давос лансира идеята за „Големия рестарт“ – нуждата от преструктуриране на икономиката, политиката и социалните отношения. Глобалният елит – правителства, мощни технологични компании, едри индустриалци и „подбрани“ учени – засилва инициативата за „нулиране“ и преосмисляне на всичко, което познаваме. Вече половин век тази организация се опитва да задава икономико-политическата посока на развитие в глобален план, а рецептата включва държавни намеси и планиране на различни аспекти от живота, науката и бизнеса.

Страхът на хората от пандемията е отличен повод за налагане на нов световен ред и „рестарт“. Няма по-голям страх от този за здравето, а медийната истерия и политизирането на темата са съвършени проводници за постигане на целта. Координираните и на практика огледални действия на правителствата по света срещу COVID кризата трябва да са повод за размисъл. Война, катаклизми, болести, тероризъм – плашило, използвано за доброволно предаване на свободата ни, винаги е имало, а идеята за глобално правителство също не е нова. То трябва да наложи нещо, което звучи като утопия – свят без глад, без замърсяване, без неравенство, с безплатно и качествено здравеопазване и четвърта индустриална ера. Проблемът е, че пътят към ада винаги е покрит с добри намерения.