МВФ: Глобалното възстановяване продължава, но с неравеномерен темп

Глобалното икономическо възстановяване продължава, но с увеличаващата се разлика между напредналите икономики и много развиващи се пазари и развиващи се икономики. Последната глобална икономическа прогноза на МВФ предвижда растеж от 6% за 2021 г. и е непроменена от предишната перспектива, но структурата се е променила.

Перспективите за растеж на напредналите икономики през тази година са се подобрили с 0,5%, но това се компенсира от ревизия надолу за развиващите се пазари и развиващите се икономики, задвижвани от значително понижаване на рейтинга за развиваща се Азия. За 2022 г. МВФ предвижда глобален растеж от 4,9 %, спрямо предишната прогноза от 4,4 %. Но отново, в основата на това е значително подобрение за развитите икономики и по-скромно за развиващите се пазари и развиващите се икономики.

От фонда изчисляват, че пандемията е намалила доходите на глава от населението в развитите икономики с 2,8 % годишно, спрямо тенденциите преди пандемията през 2020-2022 г., в сравнение с годишна загуба на глава от населението от 6,3 % годишно за развиващите се пазари и развиващите се икономики (с изключение на Китай ).

Тези ревизии отразяват до голяма степен различията в развитието на пандемията, когато делта вариантът се разпространява. Близо 40 % от населението в развитите икономики е напълно ваксинирано, в сравнение с 11 % в развиващите се пазарни икономики и малка част в развиващите се страни с ниски доходи. По-бързите от очакваните нива на ваксинация и връщането към нормалното са довели до подобрения, докато липсата на достъп до ваксини и подновените вълни от случаи на Covid-19 в някои страни, особено в Индия, доведоха до понижаване.

Различията в политическата подкрепа са вторият източник на задълбочаващото се разделение. Наблюдава се продължаваща значителна фискална подкрепа в развитите икономики с обявени мерки, свързани с пандемия, в размер на $4,6 трилиона, налични през 2021 г. и след това. Преразглеждането на глобалния растеж за 2022 г. до голяма степен отразява очакваната допълнителна фискална подкрепа в САЩ и от фондa на Европейския съюз Next Generation.

От друга страна, в развиващите се пазари и развиващите се икономики повечето мерки приключиха през 2020 г. и страните се стремят да възстановят фискалните буфери. Някои нововъзникващи пазари като Бразилия, Унгария, Мексико, Русия и Турция също започнаха да повишават лихвените проценти на паричната политика, за да намалят ценовия натиск. Износителите на стоки са се възползвали от по-високи от очакваните цени на суровините.

Инфлация
Последствията от сътресенията през миналата година поставят уникални политически предизвикателства. Задържаното търсене и затрудненията във веригата на доставки оказват възходящ натиск върху цените. Независимо от това, в повечето напреднали икономики инфлацията се очаква да отслабне до предпандемични нива през 2022 г. по следните причини:

 • Първо, значителна част от необичайно високите показания на инфлацията са преходни, произтичащи от засегнати от пандемия сектори като пътуване и хотелиерство, и от сравнението с необичайно ниските показатели за миналата година, като например цените на суровините.

 • Второ, общите нива на заетост остават значително под нивата преди пандемията в повечето страни и въпреки че в някои сектори е имало бърз растеж на заплатите, общият растеж на заплатите остава в нормалните граници. Тъй като здравните показатели се подобряват и мерките за подпомагане на извънредните доходи изтичат, се очаква трудностите при наемането на работа в определени сектори да намалят и да облекчат натиска върху заплатите.

 • Трето, дългосрочните инфлационни очаквания (измерени чрез проучвания и пазарни мерки) остават стабилни и фактори като автоматизацията, които понижават чувствителността на цените към промените в отпускането на пазара на труда, вероятно са се засилили през пандемията.

Тази оценка обаче е обект на значителна несигурност предвид неизвестния характер на това възстановяване. По-трайните смущения в доставките и рязко покачващите се цени на жилищата са някои от факторите, които могат да доведат до постоянно висока инфлация. Освен това се очаква инфлацията да остане повишена до 2022 г. в някои нововъзникващи пазари и развиващи се икономики, свързани отчасти с продължаващия натиск върху цените на храните и обезценяването на валутата - създавайки още едно разделение.

Докато по-широко разпространеният достъп до ваксини би могъл да подобри перспективите, балансираните рискове са наклонени към обратната страна. Появата на силно инфекциозни вирусни варианти може да провали възстановяването и да унищожи $4,5 трлн. кумулативно от глобалния БВП до 2025 г. Финансовите условия могат също така рязко да се затегнат, ако има внезапна преоценка на перспективите на паричната политика, особено в САЩ. Възможно е също така разходите за стимулиране в Съединените щати да се окажат по-слаби от очакваното. Влошаването на пандемията и затягането на финансовите условия биха нанесли двоен удар на развиващия се пазар и развиващите се икономики и сериозно биха попречили на възстановяването им.

Политики за спиране на различията и подобряване на перспективите
Необходими са многостранни действия, за да се осигури бърз световен достъп до ваксини, диагностика и терапия. Това ще спаси безброй животи, ще предотврати появата на нови варианти и ще добави трилиони долари към глобалния икономически растеж. Неотдавнашното предложение на персонала на МВФ за прекратяване на пандемията, одобрено от Световната здравна организация, Световната банка и Световната търговска организация, си поставя за цел да ваксинира поне 40% от населението във всяка страна до края на 2021 г. и поне 60% до в средата на 2022 г., заедно с осигуряване на адекватна диагностика и терапия на цена от 50 милиарда долара.

За постигането на тези цели през 2021 г. страните с излишък от ваксини трябва да споделят поне 1 милиард дози, а производителите на ваксини трябва да дават приоритет на доставките до страни с ниски и по-ниски средни доходи. Важно е да се премахнат търговските ограничения за ваксините и готовите ваксини и да се направят допълнителни инвестиции в регионалния капацитет на ваксините, за да се осигури достатъчно производство. От съществено значение е също така да се предостави предварително финансиране от безвъзмездни средства в размер на около $25 млрд. за диагностика, терапия и готовност за ваксини за развиващите се страни с ниски доходи.

Допълнителен приоритет е да се гарантира, че икономически ограничените икономики поддържат достъп до международна ликвидност. Основните централни банки трябва ясно да съобщават своите перспективи за парична политика и да гарантират, че опасенията от инфлация не предизвикват бързо затягане на финансовите условия. 

Другото голямо споделено предизвикателство е да се намалят въглеродните емисии и да се забави покачването на глобалните температури, за да се избегнат катастрофални здравни и икономически резултати. Ще е необходима многопрофилна стратегия с ценообразуване на въглерода като неин основен елемент. 

Политики на национално ниво, необходими за засилване на многостранните усилия за осигуряване на възстановяването
Политическите усилия на национално ниво трябва да продължат да бъдат съобразени с етапа на пандемията:

 • Първо, да се избегне острата криза, като се даде приоритет на разходите за здравеопазване, включително за ваксинации, и целенасочена подкрепа за засегнатите домакинства и фирми;

 • След това да се осигури възстановяването с по-голям акцент върху по-широката фискална и парична подкрепа в зависимост от наличното пространство, включително коригиращи мерки за намаляване на загубите в образованието и подкрепа за преразпределението на труда и капитала към развиващите се сектори чрез целенасочени субсидии за наемане и ефективно разрешаване на фалита механизми; и

 • И накрая, инвестициив бъдещето, като постигане на дългосрочни цели за повишаване на производствения капацитет, ускоряване на прехода към по-ниска зависимост от въглерод, използване на ползите от дигитализацията и осигуряване на равномерно споделяне на печалбите.