Бъдещето на трудово-отчетните процедури и документи коментираха експерти на дискусия в София
Какво е бъдещето на трудово-отчетните процедури и документи и върви ли се реално към тяхната дигигализация? Темата коментираха експертът по трудово право доц. Андрей Александров, заместник-председателят на БСК Мария Минчева и икономистът от ИПИ Петър Ганев на дискусия в София, организирана от Сдружението за модерна търговия (СМТ). Дискусията модерира Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението.
Задължителни първи стъпки от дигитализацията са въвеждането на електронни трудови книжки, трудови досиета и болнични. В случая с болничните листове например, компаниите своевременно ще получават документите в електронен вид и ще отпадне необходимостта заболелите служители лично да ги предават, което не само е излишен разход на време, но и представлява риск за здравето на хората. В същото време цялата информация за работещите ще е много по-сигурно поддържана и много по-лесно достъпна както за служителите и фирмите, така и за администрацията.
„Трудовото право като цяло е един консервативен отрасъл, който трудно приема нови предизвикателства. Ппоследната година обаче доста ясно ни показа, че реформи са необходими и, че е назрял моментът. Вече има нагласа както от страна на работодателите и служителите, така и от нормотворците да започне модернизация на документацията, свързана с трудово-правните отношения“, коментира експертът по трудово право доц. Андрей Александров.
Дигитализацията на тези документи, както и на процедурите, свързани с достъпа до тях и актуализациите им, би минимизирала напълно излишния трафик на хора с хартиени документи между работодатели и институции и би редуцирала времето за обработката им, единодушни бяха експертите.
„Хартиеният живот отминава и бъдещето е на дигиталния свят. Вече не е необходимо информацията да се пази на хартия, тъй като 90% от нея е достъпна в дигитален формат.“, коментира заместник-председателя на БСК Мария Минчева.
Икономистът от ИПИ Петър Ганев коментира доколко адевкатно е трудово законодателство на българската икономика, която в по-голямата си степен вече е икономика на услугите. „Грубо казано ние сме написали трудово законодателство за фабрика и го прилагаме към всички.“, отбеляза Ганев.
Важен ефект от цифровизацията на трудовите документи и процеси ще е и освобождаването на финансов ресурс на компаниите и повишаването на приходите в бюджета. Според проучване на БАУХ за обработване и поддържане на трудови книжки и досиета са необходими поне един специалист по човешки ресурси на 3 000 служители, или около 6 милиона лева годишно за заплати, които ще бъдат спестени. Друг пряк резултат от дигитализацията ще е и ограничаването на сивия сектор, което ще доведе до ръст на приходите от осигуровки и данъци в държавния бюджет.
Всички тези положителни ефекти ще бъдат постигнати, ако се модернизира сравнително архаичното българско трудово законодателство и възможностите за цифровизация бъдат заложени при бъдеща оптимизация на Кодекса на труда и съпътстващите го нормативни документи, показва и анкета на СМТ на тема „Защо веригите са добър работодател“, проведена в периода юни-юли 2021 с Billa, Фантастико, Deichmann, dm, Mr. Bricolage, Kaufland, Lidl, T MARKET, ProMarket.
Според членовете на СМТ съществени предизвикателства пред бизнеса в областта на трудовото законодателство са приемането на множество трудови закони и подзаконови актове. В тази връзка експертът по трудово право доц. Андрей Александров отбеляза, че в България има море от регулации и служителите, които ги прилагат, се изгубват в нормативните актове.
При нас концептуално е сбъркан и моделът, по който траспонираме директиви в националното законодателство, отбеляза доц. Андрей Александров. И именно поради това, че непрекъснато се „преписват“ директиви, качеството на законодателния процес е изключително ниско.
Като едни от най-големите работодатели в България с повече от 23 000 служители, членовете на СМТ предлагат да се анализира действащата уредба и да се вземат предвид обсъждания и становища на бизнес сдружения и организации. Според тях държавата трябва да приема бизнеса като партньор в подобряването на бизнес средата у нас, важна част от което е и развитието на трудовото законодателство. Освен това е необходимо правната тематика по теми като работното време, разрешителни за работа на чужденци и на непълнолетни лица, различните режими на командироване и така нататък да се кодифицира на едно място.
Кога обаче реално може да се стигне до дигитализация на трудово-правните отношения - вижте какво прогнозираха експертите в дискусията.