сряда, 01 февруари 2023   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2595 прочитания

    Бизнес, заплати, хора – кой е най-големият приоритет в криза?

    Наближава ли моментът „в криза спасявам бизнеса, а не вдигам заплати“, попитахме Щерьо Ножаров от БСК, Мария Шишкова от AIMS Human Capital & Dale Carnegie Bulgaria, и Дарина Пенева от Стантън Чейс София
    22 август 2022, 16:16 a+ a- a

    От ляво надясно: Дарина Пенева - Управляващ Директор на Стантън Чейс София, Мария Шишкова - Управляващ Съдружник в AIMS Human Capital & Dale Carnegie Bulgaria, и Щерьо Ножаров - Икономически Съветник в БСК

    В настоящата несигурна ситуация на непрекъснато променящи се разходи и бързорастящи цени бизнесите са изправени пред трудната задача как да поддържат екпите и дейността си. 

    С очакванията за рецесия, нарастващи лихви и проблеми с енергийните доставки, много компании са изправени пред големи предизвикателства.  

    Как виждат настоящата икономическа ситуация в страната, дошъл ли е моментът за „в криза спасявам бизнеса, а не вдигам заплати“ и какви са очакванията за възнагражденията до края на годината? Вижте какво коментираха Щерьо Ножаров - Икономически Съветник в БСК, Мария Шишкова - Управляващ Съдружник в AIMS Human Capital & Dale Carnegie Bulgaria, и Дарина Пенева - Управляващ Директор на Стантън Чейс София.

    Щерьо Ножаров - Икономически Съветник в БСК. Снимка: БСК

    Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК

    Приложим ли е в настоящата икономическа ситуация принципът: „В криза спасяваш бизнеса и работните места, а не вдигаш заплатите“? 
    В икономическата теория са дефинирани ясни правила за поведението на фирмите в кризисна ситуация. За да остане на пазара една фирма в период на криза или икономически спад, то тя трябва да може да покрива поне променливите си разходи (енергия, горива, суровини и др.). Това е така, защото тя не може да въздейства върху цената в условията на нормална конкуренция. В настоящата ситуация, при която променливите разходи постоянно, скокообразно и прогресивно нарастват, фирмите от енергийно и суровинно интензивните индустрии са близо до точката на напускане на пазара, т.е. фалит. 

    В тази ситуация работодателите поддържат дейността си, за да задържат престижа на търговската марка, която са създали, да задържат стратегическите си клиенти, да запазят пазарния си дял. Вдигането на заплатите може да бъде само по отношение на задържане на свръхквалифицирани специалисти. 

    Какви са очакванията за заплатите до края на 2022?
    От една страна, средната работна заплата и сега нараства със сравнително голям темп. Само за първото тримесечие според НСИ тя е нараснала общо с 6%. Разбира се, нарастването е различно за различните икономически дейности. В дейности, при които има експортно търсене, такива с висока добавена стойност, изискващи висока квалификация, или пък дейности, като строителството, които въпреки икономическия спад се намират в експанзия, тя нараства. 

    В останалите икономически дейности е възможно да има известно инфлационно индексиране, но предвид очаквания двоен спад на инфлацията за следващата календарна година, това по-скоро ще е изключение.

    От друга страна, цените на суровините и горивата като разходи за производителите вероятно ще продължат да нарастват до края на годината и това ще свие още повече възможностите им за увеличение на възнагражденията. Възможни са и антипандемични ограничения на потреблението през есента, което вече се случва в София с въвеждането на режими и маски. Това ограничение на потреблението ще намали приходите допълнително. Ковид все още не си е отишъл, а процента на ваксинация в България е много нисък. 

     

    Мария Шишкова - Управляващ Съдружник в AIMS Human Capital & Dale Carnegie Bulgaria. Снимка: AIMS Human Capital & Dale Carnegie Bulgaria

    Мария Шишкова, Управляващ съдружник AIMS Human Capital & Dale Carnegie Bulgaria

    Приложим ли е в настоящата икономическа ситуация принципът: „В криза спасяваш бизнеса и работните места, а не вдигаш заплатите“? 
    И да, и не. Зависи от бизнеса. Например в производството на бързооборотни стоки или пък специализирани услуги, за които са необходими добре подготвени специалисти, принципът за запазване на бизнеса и работните места ще е с приоритет. Тази година, за разлика от други кризисни години, компаниите ще потърсят оптимален баланс за защита на бизнеса и хората в него в комбинация с по-голямо увеличение на заплатите заради отчетливите инфлационните процеси. 

    В други индустрии, където доходите на компаниите рекордно растат, например енергетика, селско стопанство, производство на някои суровини може да се очаква и пряко положително отражение върху възнагражденията на хората. Все пак очаквам, че повечето компании в тези сектори ще изберат не драстичен ръст на възнагражденията, а умерено повишение от около 15 – 17% в комбинация с по-солидни бонуси. 

    Трети сценарий очаквам да се развива в компаниите, които се занимават с високи технологии и създаване на софтуерни продукти, тъй като при тях има хроничен и болезнен недостиг на квалифицирани хора. С навлизането на практиката за дистанционна работа в този сектор, българските професионалисти вече могат да се реализират на световния пазар, и то без да напускат страната. Ето защо тук се очаква продължение на тенденцията за увеличение на възнагражденията на най-търсените специалисти и експерти. 

    Какви са очакванията за заплатите до края на 2022?
    Увеличението на минималната работна заплата в началото на годината създаде естествен натиск върху най-ниските доходи. Възходящите увеличения на служители в държавния сектор също води до растеж на средните възнаграждения в страната. Най-големият виновник за очакваните по-отчетливи увеличения безспорно е солидната инфлация. Въпреки всички тези фактори очаквам, че средният годишен ръст на възнагражденията няма да надхвърли 15-17%. Силният „насрещен вятър“ на настъпващата рецесия и съмненията за стагфлация ще водят до отчетлив противоположен натиск върху възнагражденията. Ето защо ни очаква „динамичен баланс“ след достигането на очакваните 15-17% увеличения за страната. 

     

    Дарина Пенева - Управляващ Директор на Стантън Чейс София. Снимка:  Стантън Чейс София

    Дарина Пенева, управляващ директор Стантън Чейс София 

    Приложим ли е в настоящата икономическа ситуация принципът: „В криза спасяваш бизнеса и работните места, а не вдигаш заплатите“? 
    Ситуацията на криза е добър мотиватор за фирмите и хората да харчат по-умно парите си, да търсят по-ефективни модели за работа и да минимизират щетите от инфлация и растящи разходи. Според мен преди всичко трябва да се оцени състоянието на бизнеса с цел стабилизиране и осигуряване на дългосрочност и едва тогава да се говори за устойчиво увеличение на доходите. В моменти на криза много от хората търсят стабилност, сигурност и предсказуемост и вярвам, че ясната, открита и честна  комуникация  ще гарантира оставането на ключовите хора, дори и да няма възможност за незабавни увеличения. Ако екипът има общи ценности, харесва работата си и е лоялен, това е достатъчно силна котва в бурното море на кризата. И гаранция, че ще успеят заедно да преодолеят трудностите, след което неминуемо ще дойдат и по-високите доходи. Трудните времена помагат на компаниите да разберат и на кои служители могат да разчитат в дългосрочен план. 

    Какви са очакванията за заплатите до края на 2022?
    Компаниите увеличиха заплатите в началото на годината и сега много трудно могат да го направят повторно, въпреки коренно променената ситуация. Основната причина е, че бюджетите им са одобрени и трудно могат да бъдат актуализирани. Това, което фирмите правят и ще продължават да правят до края на годината, е да съгласуват с доставчици допълнителни отстъпки за служителите си – например за гориво, интернет, други стоки, да предоставят увеличен размер на ваучерите за храна, скъсена работна седмица (кратък петъчен ден), както и да въвеждат допълнителни бонуси и парични стимули за конкретни проекти, резултати, поводи. Компаниите разглеждат и варианти за увеличение на възнагражденията преди края на годината, но считам, че ще са много консервативни поради факта, че все още няма ясна прогноза относно енергийната криза, политическата ситуация, както и как ще се увеличат останалите разходи, необходими за оперативна дейност.

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 8 часа
    И А1 вдига месечните такси
    Промяната влиза в сила след 1 март
    преди 9 часа
    Еврозоната избегна рецесия в края на 2022
    Това показва експресната оценка на Евростат, която подлежи на ревизия
    преди 9 часа
    МОН ще проследи реализацията на 70 000 висшисти
    Намаляване на интереса към профилираните паралелки с чужди езици за сметка на професионалните, отчете министърът на образованието
    преди 10 часа
    България на дъното в ЕС по участие на възрастни в учене през целия живот
    Най-много пълнолетни участват в този тип учене в Нидерландия, според данните на Евростат
    преди 11 часа
    СЗО: Пандемията остава извънредна ситуация за общественото здраве
    Организацията обаче даде сигнал, че това може да се промени в следващите месеци
    преди 11 часа
    Летището в Бургас: Готови сме за ранен старт на Лято 2023
    Нови полети тази година ще има до Познан, Каунас, Дъблин, Шчечин и Рига