петък, 30 септември 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3997 прочитания

    Ще скочат ли лихвите по кредитите и депозитите у нас?

    Върви ли България към рецесия и докога инфлацията ще остане висока – Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк, пред Economy.bg
    13 септември 2022, 16:55 a+ a- a

    „Идва нов цикъл на икономиката“, заяви по време на медийно събитие Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк. Централните банки вдигат лихвите в опит да овладеят инфлацията. Федералният резерв на САЩ (ФЕД) прави по-бързи стъпки, докато тези на Европейската централна банка (ЕЦБ) са по-умерени, коментира тя.

    Какво ще се случи с кредити и депозити у нас след решението на ЕЦБ от миналата седмица да повиши рекордно лихвите с 0,75%, ще бъде ли овладяна инфлацията, вървим ли към рецесия, къде е изгодно да държим парите си по време на криза, как изглежда банката на бъдещето и има ли място банковият клон в дигиталния свят, идва ли краят на парите в брой и каква ще е ролята на дигиталните валути, как от стажант се става шеф на банка – тези и други въпроси коментирахме с Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк.

    Цветанка Минчева има над 20 години кариерен път в УниКредит Булбанк. Тя започва като стажант в банката през 2001. През годините е заемала различни търговски и мениджърски позиции. Отговаряла е за разработването и развитието на алтернативните канали в банката. От септември 2013 е директор „Банкиране на дребно“ и член на УС в УниКредит Булбанк. През 2017 Цветанка става директор „Глобално банково обслужване“ като успешно реализира множество стратегически и трансформационни проекти. От март 2020 до юни 2021 тя заема длъжността заместник главен изпълнителен директор на УниКредит Банк Румъния. От юни 2021 Минчева става главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк.
    Има икономическо образование, завършила е и MBA програма по международен бизнес в MIB School of Management в Италия.

    Г-жо Минчева, след решението на ЕЦБ очаква ли се промяна и у нас на лихвените проценти?
    Миналата седмица Европейската централна банка взе решение да повиши лихвите с 0,75%. Това, разбира се, ще се отрази веднага в България по тези кредити, които са деноминирани в евро. Те представляват относително много малка част от цялостния портфейл на банките в страната. По кредитите, които са в лева, това ще се отрази постепенно. Повечето банки в България използват комбиниран променлив модел на кредитиране, в който има базова компонента и съответна надбавка по кредит. Тази базова компонента обикновено зависи от среден индекс на лихвите по депозитите. Когато тя порасне, ще се прехвърли постепенно и върху кредитите. Но това е съвсем плавен процес, тъй като повечето банки имат прагове на промяна. Примерно в нашата банка този праг на промяна е 25 базисни точки. Тоест средната лихва по депозитите трябва да се повиши поне с 25 базисни точки, за да може да се отрази и да се прекалкулира цената на кредитите.

    Кога би могло да се случи това?
    Това ще стане съвсем плавно в следващите месеци или в следващата година. Със сигурност няма да бъде екстремен процес. Ние помолихме колегите да направят сметка за един средностатистически ипотечен кредит (от 160 000 лева и теглен за 30 години). За какво евентуално увеличение би станало въпрос, ако лихвата по депозитите се увеличи с 50 базисни точки. Резултатът ще е увеличаване на месечната вноска по кредита с около 35 лв. Наистина не говорим за някакво драматично увеличаване на цените на кредитирането. Разбира се, в ситуацията, в която живеем, цената на парите става по-висока, така че най-вероятно в новите оферти може да видим повишаване. И клиентите, когато правят своите инвестиционни намерения, трябва да имат предвид, че парите в момента стават по-скъпи от нивата досега.

    ЕЦБ даде сигнал, че е готова за още повишения на лихвите в следващите месеци. Колко ще поскъпнат парите и за какво да се готвят потребителите?
    Живеем във времена на висока инфлация, която не сме виждали в последните десетилетия, така че действията на Европейската централна банка са свързани с това да се помогне на пазара да овладее този момент на висока инфлация. Разбира се, всички ще се адаптираме – както финансовите институции, така и клиентите. Изключително важно е хората да знаят, че в различния икономически цикъл, в който влизаме, цената на парите може да е по-висока. И когато оценяват своите инвестиционни намерения, трябва да го вземат предвид. От една страна, това ще се отрази на тези с депозити, които губят от инфлацията и които вече ще получат определена възвръщаемост. Тя обаче едва ли ще стигне до нивата на инфлация, но все пак ще има ефект върху тях. От друга страна, ще се отрази на тези, които вземат заеми.

    Как ще се отрази затягането на кредитирането върху имотния пазар и икономиката като цяло?
    Мисля, че не можем да говорим за затягане на кредитирането, а просто естествена корекция на цените спрямо цикъла, в който икономиката ни се намира. Самите граждани и потребителите правят много добре сметка дали в даден период от време на тях им е по-изгодно да направят една покупка, или не. Така че това би могло да се отрази на търсенето. Тоест поради неизвестност как биха се повишили лихвите, може би някои ще решат да изчакат. Има и други хора, които пък използват момента, за да инвестират.
    За клиенти, които биха искали по някакъв начин да избегнат този риск от волатилност, в момента на пазара съществуват кредити с фиксирана лихва. Обикновено тя е малко по-висока от тази, която е променлива, но включва в себе си компонентата, която обезпечава риска цената да се промени. И обикновено при тези кредити за период от време или за целия живот на кредита лихвата не се променя и вноската остава една и съща.

    А какъв ще е ефектът върху икономиката ни? Ще се стигне ли до рецесия?
    Българската икономика като цяло следва европейската. Ние сме обвързани с нея. Изключително много експортно ориентирани сме. И няма как да останем изолирани от това, което се случва в целия свят. От друга страна, вярвам, че в България има фактори, които влияят и в обратната посока и помагат за това да се развиват определени бизнес направления. Ще дам няколко примера. Тенденцията за скъсяване на веригите на доставки или т. нар. „ниършоринг“ помага за това в България да се открият нови производства, които са по-близо до Европа. Традиционно имаме браншове, които показаха, че са изключително конкурентни и са интересни за инвестиции като ИТ индустрията или различните сектори на услугите. Така че аз вярвам, че има сектори, които ще продължат да се развиват позитивно.
    От друга страна, не можем да останем извън ефекта на потенциална рецесия, която се очаква да започне в Европа. Изключително важно е в такъв момент бизнесите да се адаптират, да търсят по-добра ефективност, да оценяват разумно проектите си спрямо новите условия, както и спрямо новата цена на ресурса. Вярвам, че ако тези фактори бъдат изпълнени, имаме възможност да продължим да се развиваме успешно. Банковата система е изключително добре подготвена за този нов цикъл – солидна, стабилна, с исторически добри нива от гледна точка на погасяване на кредитите и качеството на портфейлите. Заедно с клиентите сме готови да търсим решение как да минем през този период.

    Решението на ЕЦБ е в отговор на високата инфлация. Ще даде ли резултат повишаването на лихвите върху овладяването ѝ и какви са прогнозите Ви за инфлацията у нас?
    Инфлацията в Европа основно беше продиктувана поради шока във веригите на доставки, както и енергийната криза и конфликтът Русия – Украйна. Разбира се, действията на Европейската централна банка са насочени в посока овладяване на тази инфлация и аз се надявам те да дадат резултат. Но има и други фактори, които биха повлияли.
    Нашите икономисти ревизираха наскоро прогнозата си за инфлацията през 2023. Очакваме, че тя ще се задържи още поне няколко тримесечия висока, а след това постепенно ще започне да спада. Като нашите прогнози за средногодишната инфлация към този момент за следващата година бяха ревизирани на 7,8% от предишната прогноза за 4,5%. Ще видим. Изключително трудно е в тази динамична среда да се направят тези прогнози.

    Ще има ли корекция и на лихвите по депозитите? Някои банки вече повишиха лихвите.
    Цените по привлечените средства или депозитите зависят от няколко фактора. От една страна, от основните лихви, които са на пазарите, и това каква е цената на ресурса. От друга страна, зависят от търсенето на ликвидност. Така че има различни фактори, които влияят. Най-вероятно ще видим постепенно покачване. Но със сигурност нивата едва ли ще бъдат такива, които ще помогнат на хората със свободни средства да предпазят парите си от инфлацията. Така че обикновено в такива времена се търсят различни решения за диверсифициране и активно управляване на финансите.

    Къде е изгодно да държим парите си по време на криза?
    Има някои основни базови принципи, които са валидни винаги. Като да разделяме парите си, да бъдем наясно с риска, който сме готови да поемем. Защото обикновено високата възвръщаемост е свързана с по-висок риск. Да държим емоциите си под контрол и да не вземаме емоционални решения за това кога да направим дадена инвестиция или кога да я прекратим.

    Кои са водещите тенденции при банкирането в момента?
    От една страна, дигитализацията има ефект върху него, т.е. банките работят за това всяка една от услугите, които предоставят, да може да бъде извършена от различно място – там, където клиентът иска и където му е удобно, като в повечето случаи това е мобилният телефон. Също почти всички продукти да могат да се подписват дигитално. Дори ипотека в момента вече може да се подпише дигитално освен нотариуса, където трябва да се явите на живо. Това е една огромна тенденция.
    Друга е опростяването на механизма на работа както при продукта към клиента, така и вътре в самите банки, които са големи организации. И за да може да бъдат в крак с технологиите, при тях също се изисква вътрешен процес на дигитализация.
    Важна е и тенденцията за устойчиво развитие. Тя е цялостна част от бизнес модела. Банката да бъде по-устойчива сама по себе си, но от друга страна, да създава продукти и да финансира проекти, които водят до устойчиво развитие на цялото общество. Пример в тази посока е зелената ипотека, която дава по-изгодни лихви за кредити за сгради, където има определено ниво на енергийна ефективност. Ние съвсем наскоро лансирахме специфичен продукт, свързан със зелен лизинг за електромобили. Съвсем нови са биоразградимите ни карти, създадени от вид пластмаса от царевица.

    Как си представяте банката на бъдещето? Има ли място банковият клон в дигиталния свят?
    Открай време си представям бъдещето хибридно. Вярвам, че всички операции на една банка трябва да могат да бъдат извършвани дигитално, лесно, подписвани от разстояние. От друга страна, вярвам, че особено за нации като нашата, които обичат да общуват с хората, изключително важна страна е личният контакт. Така че според мен бъдещето е хибридно и не си представям, че една банка няма да има никакви физически точки на присъствие, но те може би ще бъдат различни: насочени много повече към комуникация с клиентите, свързани с важни решения по управляване на парите, относно инвестиционни намерения, които даден клиент или компания иска да предприеме, т.е. с много по-висока добавена стойност на колегите, работещи в тези локации. Вярваме, че ще има и един трети компонент, който е физическият контакт с клиента от разстояние. Така наречените дистанционни банкери, които пуснахме наскоро в България. Там се запазва личният контакт и този, който комуникира с клиента, има лице, но той го прави от разстояние, следвайки желанието на нашите клиенти да не е нужно всеки път физически да отиват до филиал.

    Какво е бъдещето на парите? Идва ли краят на парите в брой и каква ще е ролята на дигиталните валути?
    Парадоксално е, че независимо че всичко се дигитализира и огромният брой операции на банките се случват дигитално, всъщност кешът в обращение расте.

    Все пак как виждате бъдещето на парите?
    По-дигитални, тъй като това дава възможност на хората по-гъвкаво да правят разплащания и по-добре да следят паричните си потоци, изсветлява икономиката, помага на бизнесите да бъдат по-ефективни. Така че за нас това е неизбежен ход на еволюцията.

    Колко дълъг път извървяхте от стажант до шеф на една от най-големите банки у нас? Кои бяха най-големите предизвикателства?
    Аз съм изключително щастлива, че можах да започна кариерата си в институция, която ми даде възможност да се развивам. 20 години ми трябваха от стажант в централния клон, където обслужвах много клиенти, да стана изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. Това беше свързано с много промени. Промяната е част от целия ми кариерен път: промяната на начина на работа, на обслужването на клиентите, на продуктите, дигитализацията. Всеки един аспект на моята работа независимо в коя сфера на банката, тъй като имах възможност да мина през „Продажби“, през „Банкиране на дребно“, през ИТ проекти, сливане на банки, всичко беше свързано с промяна.

    Как това, че сте минали през почти всички роли, Ви помага сега като изпълнителен директор?
    Може би са малко изпълнителните директори, които познават скелетите в гардероба на организацията, която управлява. Смятам, че това е огромно предимство. Познавайки процесите и колегите, а и колегите познават мен. Това е изключително предимство да не спираме процеса си на развитие, а да вървим напред и да надграждаме. Така че смятам, че е положителна формула, която само може да бъде от полза за мен и за колегите ми.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 5 часа
    Google обещава да създаде 20 хил. работни места в Гърция
    Технологичният гигант ще създаде два центъра за върхови постижения в Солун и Патра
    преди 6 часа
    ЕП ще обсъди отново влизането на България в Шенген
    Понастоящем всички държави членки на ЕС с изключение на България, Хърватия, Кипър, Ирландия и Румъния са част от Шенгенското пространство
    преди 7 часа
    От октомври спира достъпът до старата е-платформа на НАП
    Над 2 млн. пъти са ползвани е-услугите в обновения портал на НАП само за месец
    преди 7 часа
    27 дестски градини се строят в София в момента
    Новата сграда на детска градина в район „Витоша“ беше открита
    преди 7 часа
    БНБ: Има рискове за нарастване на задлъжнялостта
    Централната банка повишава нивото на капиталовия буфер за рискови заеми от октомври 2023