ИПИ: България е загубила една пета от работната сила

Сн: ЕП

20 от 28-те области в България са загубили поне една пета от работната сила за последните 10 години. Това сочи годишното изследване "Регионални профили" на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според анализа различията между областите остават, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително. В по-общ план, икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност.

Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е, например образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие. Разгръщането му в осезаемо и трайно подобрение на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават.

Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията. Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина.

Липсата на адаптация към намаляващото население, въпреки че е протичащ процес от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка. Проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика.

Според анализа на ИПИ през последните години продължава нарастването на възнагражденията в страната. Към средата на 2022 средната брутна месечна заплата в столицата надвишава 2 300 лв. Област София е на второ място със средна заплата от над 1 600 лв., а в рамките на 1 400 – 1 500 лв. са възнагражденията в областите Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и Габрово.

Най-ниските заплати през 2022 се отчитат в Благоевград и Кюстендил – около 1 100 лв. на месец, както и във Видин, Хасково и Смолян.

На ниво общини най-високите възнаграждения са в и около трите водещи центъра – София, Варна и Пловдив, както и в Средногорието и няколко общини с големи енергийни компании.

През 2021 близо 30% от населението на възраст от 25 до 64 години е с висше образование, като през последните години този дял се покачва. Категоричен лидер е София (столица), в която 57,7% от работната сила е с висше образование. На следващо място са областите Русе (30,9%), Варна (30,2%) и Велико Търново (28,6%), които традиционно се представят силно по този показател. Прави впечатление, че няколко области в Северна България влизат в челото на тази класация. В поне 12 области в страната лицата с основно и по-ниско образование в работната сила са повече от висшистите. Изключително висок остава делът на хората с основно и по-ниско образование в областите Сливен, Разград и Търговище.

Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие – сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги. Има успешни примери (една група от общини в Средногорието, да речем), които показват, че няма непреодолими бариери пред икономическо и социално преобразяване на местно ниво.

Брутната добавена стойност на човек от населението по области варира от близо 35 хил. лв. в София (столица) до под 8 хил. лв. в Силистра. Икономиката на София се отличава значително от всички останали и е силно доминирана от услугите, които носят 86% от добавената стойност в столицата. На второ място в страната остава област София (15 хил. лв. на човек), която обхваща индустрията в непосредствената периферия на столицата, но също и голяма част от минното дело и металургията в Средногорието. Наред с област София, промишлеността играе водеща роля в Стара Загора и Враца, които също са с висок БВП на човек от населението – около 14-15 хил. лв. на човек от населението, благодарение на високата добавена стойност, създавана от компаниите в енергетиката. Сравнително висок дял на индустрията се наблюдава още в Габрово – заради традициите на преработващата промишленост, както и в Кърджали и Пазарджик, където наред с преработваща промишленост има и успешни предприятия в минната индустрия – съответно в Крумовград и Панагюрище, които отчитат добри резултати през 2020 г. Традиционно висок дял на услугите имат морските области Варна и Бургас – в рамките на 70-80% от добавената стойност на местната икономика. В област Пловдив показателите са по-балансирани, като услугите носят малко над 60% от добавената стойност. Въпреки това, в абсолютно изражение добавената стойност на услугите в Пловдив изпреварва тази във Варна и Бургас, което отразява по-големия размер на икономиката на Пловдив. Селското стопанство носи над 10% от добавената стойност в областите Силистра, Видин, Монтана, Разград, Добрич, Търговище, Шумен, Ямбол и Кърджали. Видимо това са сравнително по-малки и бедни области, разположени предимно в северната част на страната.