Проучване: 2/3 от фирмите у нас са с ниско ниво на дигитализация

сн: ЕП

Преобладаващата част от предприятията у нас (60%) се определят на ниско и умерено ниско ниво на дигитализация, а 40% се определят с умерено високо (32%) и високо ниво на дигитализация (8%), съобщават от Българската стопанска камара (БСК).

С ниско ниво на дигитализация се определят най-много от предприятията в хранително-вкусовата и преработвателната промишленост. С относително високо ниво на дигитализация се определят най-много от предприятията в секторите: производство на ел. съоръжения; производство на основни химични вещества; бои и лакове; производство на хартия и картон; търговия на едро и дребно; хотелиерство и ресторантьорство.По-големите предприятия и тези с чуждестранно участие са с по-високо ниво на дигитализация в сравнение с по-малките. Дългосрочни стратегии за цифров преход и дигитална трансформация, имат около една четвърт (23%) от изследваните предприятия. Това показват резултатите от проведените анализи и проучвания в рамките на проект „Готови за дигитална трансформация“, осъществяван от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Проучването е осъществено чрез онлайн платформа за анкетиране, като в изследването са обхванати 1460 респонденти от 103 предприятия в 16 икономически дейности (сектори).

Дефицити в дигиталните умения
Само 19% от участниците в изследването покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях ключова длъжност. Анализът на реално притежаваните дигитални умения показва, че нивата на предлаганите общи и специфични умения са по-ниски от търсените с една или две степени. Това се наблюдава най-вече при общите умения, докато при специфичните разликите са по-малки.

Недостиг на общи умения се наблюдава най-вече в следните области на дигитална компетентност (DigComp): „Грамотност, свързана с информация и данни“ (оценяване и управление на данни, информация и дигитално съдържание); „Комуникация и сътрудничество“ (взаимодействие и сътрудничество чрез дигитални технологии); „Безопасност“ (защита на устройства, защита на лични данни и поверителност); „Решаване на проблеми“ (идентифициране на нуждите и технологични решения, идентифициране на пропуски в дигиталната компетентност).

Недостиг на специфични умения се наблюдава при: работа с е-таблици и бази от данни; работа със специализиран софтуер и системи; работа с облачни технологии; използване на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за комуникация и решаване на проблеми с отдалечен достъп; задаване на стратегии за дигитализация; проучване на пазарния потенциал чрез дигитални средства; осъществяване на продажби по електронен път и др.

Какво затруднява или би затруднило по-нататъшното въвеждане на нови дигитални технологии в предприятията?
Недостатъчните средства за инвестиране в дигитализация (79%), липсата на дългосрочна стратегия (69%) и недостатъчна квалификация и умения на служителите (68%) са трите водещи бариери пред въвеждането на нови дигитални технологии в предприятията, показва проучването на БСК. Сред пречките пред бъдещата дигитализация са още недостатъчната зрялост на използваните технологии (61%), психологически бариери у служителите (55%) и налагаща се промяна в бизнес моделите и системите за управление (49%). За 42% от участниците в проучването дигитализацията не е сред актуалните приоритети на компанията, която представляват.

Безпокойство за липса на знания, умения и опит (69%), липса на информация за ползите и ефектите от дигитализацията (61%) и тревожност за способността да отговорят на новите изисквания (61%) са водещите три психологически бариери у служителите при въвеждането на нови дигитални технологии. За 54% от участниците в анкетата бариера е страхът от неизвестното, а 51% се притесняват от необходимостта от полагане на допълнителни усилия. Безпокойство за запазването на работното място е налице у 48% от участниците в проучването, а недоверие към новите технологии изпитват 39%. 38% от анкетираните смятат, че сред психологическите бариери е незаинтересоваността и липсата на мотивация, а според 33% това е стремежът към стабилност и съхраняване на статуквото. Заплаха за личните интереси и репутация виждат 23% от участниците в проучването, а 15% посочват липсата на визия за бъдещото състояние на предприятието.

Какви технологии използват или планират да внедрят предприятията?
Преобладаващата част от анкетираните предприятия посочват, че използваните от тях дигитални технологии са сензори за регистриране на информация (77%), системи за планиране на ресурсите в предприятието - ERP (70%) и системи за управление на взаимоотношенията с клиентите – CRM (69%). Сравнително висок е процентът и на използващите мобилни приложения (65%), облачни изчисления (59%) и цифрова свързаност и/или Интернет на нещата (51%). 42% от анкетираните декларират, че използват софтуер и системи за киберсигурност, а 36% - киберфизични системи.

Роботи в дейността си ползват 15% от анкетираните, а 3D принтирането е сред технологичната осигуреност на едва 7% от компаниите.

Най-голям интерес за предприятията представляват системите за киберсигурност – 45% от анкетираните планират да инвестират в такова оборудване. Цифровата свързаност и/или Интернет на нещата, както и киберфизичните системи са част от бъдещите инвестиции на 40% от участниците в проучването. На следващо място по инвестиционен интерес се нареждат облачните изчисления (38%), роботите (37%) и мобилните приложения (30%). Всеки пети планира да инвестира в ERP (21%), ERM (20%) или сензори за регистрация на информация (19%), а 3D принтирането е в сферата на интерес на едва 11% от участниците в проучването.

Преобладаващата част от предприятията в 16-те сектора, особено малките и средни предприятия (МСП), не са достатъчно подготвени и изостават в осъществяването на цифровия преход. Над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения. В същото време, съществуват значителни пропуски в дигиталните умения на работната сила. В резултат на пандемията се изостри вече съществуващият недостиг на умения в областта на цифровите технологии, и се появиха нови неравенства, тъй като много хора не разполагат с необходимото ниво на дигитални умения или заемат работни места в предприятия, които изостават в цифровизацията. Фокусът трябва да се насочи не само към технологиите, а и към хората (управление на промяната и прехода, минимизиране на бариерите, мотивация).

Необходими са: Нова стратегия за уменията, колективни действия и мобилизиране на институциите, бизнеса, социалните партньори, заинтересованите страни за реализиране на целите и препоръките в Европейската програма за уменията (2020 - 2027). Трябва да се създаде практически механизми за гарантиране правото на хората да развиват своите умения през целия си живот в среда, в която непрекъснатото учене се е превърнало в норма. Подобряване на системите за анализ и прогнозиране за дигиталните уменията и превръщането им в основата на програмите за обучение, квалификация и преквалификация. Прогнозиране на бъдещите тенденции и по-задълбочено планиране и интегриране на дигитализацията в корпоративните стратегии. Задълбочен анализ на бариерите към придобиване на STEM квалификации в младите хора и предприемане на мерки за повишаване привлекателността на професиите и професионалното образование и обучение (ПОО) в тази област. Ориентиране на ПОО и висшето образование към бъдещето. Интегриране на формалното и неформалното образование и обучение. Развиване на гъвкави и адаптивни мрежи от микроквалификации и микрокредити за придобиване и валидиране на дигитални компетентности. Финансова подкрепа и реални стимули за работодателите, особено МСП, за да се осигури системно интензивно фирмено обучение за справяне с недостига на умения в областта на ИКТ. Насърчаване на сътрудничеството, сдружаването и активизирането на частните инвестиции в изграждането на секторни и регионални мрежи, клъстери, центрове за цифрови иновации и развитие на дигитални умения. Насърчаване на сътрудничеството между поколенията на работното място, насърчаване на трансверсалното (свързващото) менторство и „цифровото доброволчество“.