БСК: Нивото на дигитални умения изостава от изискванията на пазара на труда

Сн: ЕП

87 стандарта за дигитални умения и компетенции на ключови длъжности за предприятия в 16 сектора на икономиката разработи експертен екип в рамките на проект „Готови за дигитална трансформация“, осъществяван от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

Разработването на компетентностните профили e предшествано от анализи на потребностите от дигитални умения в 16-те сектора, включени в проекта. Анализите показаха, че само 19% от заетите покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях ключова длъжност. В компетентностните профили са описани общо 762 дигитални компетенции, 2994 единици знания, 2998 единици умения, 2992 поведения и 2131 примери за използване. Включените в профилите общи дигитални компетенции са 385, а специфичните са 377.

Сред общите дигитални компетенции най-голям е делът (29.8%) на грамотността, свързана с информация и данни, следвани от компетенциите, свързани с комуникация и сътрудничество (25.7%), безопасност (20.2%), решаване на проблеми (22.9%) и създаване на дигитално съдържание (11.4%).

Най-много специфични компетенции се отнасят до грамотността, свързана с информация и данни (35.5%), следвани от компетенциите за създаване на дигитално съдържание (27.3%), тези за решаване на проблеми (21.5%), комуникация и сътрудничество (11.7%) и безопасност (4%).

Проучванията показват, че 53% от работодателите търсят работна ръка с напреднало ниво на основните дигитални компетенции, а 14% изискват високо специализирано ниво. 31% биха приели работници със средно ниво на основните дигитални компетенции, а едва 2% - с основно ниво. По отношение на специфичните дигитални компетенции 59% от работодателите изискват напреднало ниво, 16% - високо специализирано ниво, 20% средно, а 5% основно ниво.

Казано иначе, близо 70% от изискваните в профилите нива на владеене са за „напреднало“ и „високо специализирано“ ниво на дигитална компетентност. Това е индикатор за променящия се характер на труда, променящата се специфика на изпълняваните задачи на работното място и динамично нарастващите изисквания към дигиталните умения в условията на преход към цифровизирани работни места.

На този фон, 38% от заетите в изследваните икономически сектори притежават само базова дигитална компетентност – минимални дигитални умения, свързани с ползването на по-широко приложими унифицирани софтуерни продукти и дигитални технологии като Windows, Word, Excel, PowerPoint, работа с Outlook, работа в Internet, работа с дигитални платформи за комуникация и др. Това е показател за качеството и резултатите от базовата подготовка – образованието и професионалното обучение.

Над 40% от изследваните лица имат в една или друга степен проблеми с дигиталните умения, което неизбежно рефлектира върху качеството на тяхната работа, върху пригодността им за заетост и способността им за успешен преход на пазара на труда. Около 15% от изследваните лица имат задълбочаващи се проблеми с дигиталните умения, което ги приближава към отпадане от пазара на труда, дигитална изолация, социално и цифрово неравенство.

Наблюдават се значителни различия (цифрово неравенство) в нивото на дигитална компетентност между различните икономически сектори, както и между отделните предприятия в рамките на един сектор. Нивата на дигитална компетентност са в пряка зависимост, както от различията в степента на зрялост на използваните технологии, така и от политиките на предприятията в развитието на човешките ресурси.

„За съжаление, няма достатъчно развита практика в предприятията да се оценява нивото на текущите дигитални умения на персонала. Обръща се повече внимание на технологиите, но не и на хората. В този контекст разработените инструменти за оценка са много полезни“, споделя Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, който е с основна роля за разработването на компетентностните профили.

Според експертите, ангажирани в проекта на БСК, изискванията към дигиталната компетентност все повече ще нарастват. Нивото на дигитални умения изостава от темпа, динамиката в нарастване на изискванията на пазара на труда. Масовото обучение по базови дигитални компетентности, донякъде ще подобри състоянието, но няма да отговори на реалните потребности на предприятията и заетите лица.