ОББ: Инфлацията у нас е основният проблем пред приема ни в еврозоната

Съответно на общите тенденции (понижаване цените на газа и петрола, по-висок растеж в еврозоната, стабилизиране на веригите за доставка) и под действие на местни фактори (по-ниски лихви, по-висок ръст на заплатите) ОББ повиши прогнозата си за ръста на икономиката за 2023 от 0.7% на 1.5%, оставайки относително консервативни, предвид глобалните и местни рискове (в т.ч. продължаваща политическа криза). Това се посочва в икономическия бюлетин на ОББ.

От страна на търсенето растежът бе движен от потреблението (+5.2%) и задържан от инвестициите (-4.3%) и отрицателния нетен експорт (износ-внос). „На практика двуцифрената инфлация през годината не потисна потреблението, което се подхранваше от солидния ръст на заплатите и кредитирането, както и от натрупаните значителни спестявания в икономиката. От своя страна спадът при инвестициите бе двойно по-нисък (-8.3% за 2021 г.), което подсказва, че икономиката все пак се настройва към политическото безвремие в страната. Смущаващо обаче бе бързото нарастване на отрицателния нетен експорт, с 36.2% по-голям от този в предходната година”, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

От страна на производството, ръстът на БВП през миналата година се движеше от интензивна динамика на индустрията (+14.4%) и умерено нарастване при услугите (+1.0%). На този фон селското стопанство и строителството се свиваха, съответно, с -4.5% и -0.8%. „Въпреки слабия ръст на услугите, той стабилизира икономическата активност през годината, съответно на големината на сектора: 61.1% от БВП. Вярно е, че индустрията съществено повлия за високия растеж на икономиката, но все пак тя (с дял от 19.3%) бе три пъти по-малка. От своя страна, селското стопанство с 4.9% и строителството с 2.5% от БВП не са в състояние да задават посоката на икономиката“, обясни Калчев.

Инфлацията в страната отново намаля през февруари – от 14.1% към януари (хармонизирана) на 13.7% (спрямо февруари 2022г.). Положително е и, че базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 13.8% през януари на 13.6% през февруари. Инфлацията е централният проблем пред прием в еврозоната. От една страна, в режим на валутен борд няма възможност за монетарен контрол върху инфлацията, но от друга, предвид опита на някои източноевропейски страни извън еврозоната, липсата на самостоятелна парична политика е по-скоро предимство, посочва Калчев.

Според KBC Economics икономиката на еврозоната се оказа по-устойчива от очакваното и повиши прогнозата си за 2023 г. от 0.4% на 0.8%. Това е под ръста за 2022 г. (3.5%), главно поради рестриктивната политика на ЕЦБ. Нещо повече, проблемите на някои регионални банки в САЩ и на швейцарската Креди Суис материализира рискове, свързани с финансовата стабилност. Към момента изглежда, че това няма да доведе до глобална финансова криза. Но централните банки са изправени пред все по-трудно балансиране между запазването на финансовата стабилност и борбата с инфлацията. Вероятно е опасенията за финансовата нестабилност да забавят темпото на затягане на паричната политика, което пък ще забави и понижаването на цените.