Цената на тока и недостигът на работна ръка сред топ рисковете пред германския бизнес у нас

сн: ЕК

Липсата на кадри, цената на електроенергията, борбата с корупцията и престъпността, политическата и социална стабилност са са сред основните проблеми пред германските компании у нас. Това сочи анкета на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) за бизнес средата в България сред членовете й.

През 2023 84 представители на фирми членове на ГБИТК се включиха в допитването, което се проведе в периода от 13 февруари до 17 март 2023 едновременно в 16 страни от Централна и Източна Европа. 78% от участвалите фирми са малки и средни предприятия с по-малко от 250 служители, а 22% са големите компании. Членовете на ГБИТК в голямата си част са български предприятия, поддържащи търговско-икономически отношения с Германия, а също и германски инвеститори в България.

На въпроса „Как оценявате настоящата икономическа обстановка в България?“ 17% от анкетираните отговарят, че e добра, а 68% я определят като задоволителна. Относно очакванията на компаниите за развитието на българската икономика през настоящата година спрямо предходната 25% от запитаните са на мнение, че ще се подобри, а 52% споделят, че не очакват промяна.

37% от участниците в анкетата определят актуалната ситуация в своя бранш, сравнена с тази през изминалата година като добра, а 45% от тях смятат, че тя ще остане непроменена. Оптимистична е нагласата на близо половината от анкетираните спрямо настоящото икономическо развитие на своята компания. 46% от тях го оценяват като добро.

Традиционно се задава въпроса „Как ще се развият инвестиционните Ви разходи през тази година в сравнение с предходната?“ 48% от анкетираните фирми отговарят, че те ще се повишат, спрямо 53% през изминалата година, а 42% споделят, че те ще се запазят в същия размер. 92% от всички запитани посочват, че биха избрали отново да България като място за своите инвестиции (през 2022 г. 100% от анкетираните отговориха, че биха избрали отново България), а 44% от тях определят България като атрактивно място за инвестиции.

Почти половината (48%) от германските фирми у нас планират да наемат нови служители и да увеличат заплатите.

По отношение цената на работната ръка 42% от компаниите са доволни или много доволни, но едва 14% са доволни от качеството на академичното образование и само 15% са доволните от качеството на професионалното образование.

На въпрос относно влиянието на недостига на квалифицирани кадри върху бизнеса 63% от анкетираните посочват увеличаването на разходите за труд, а 45% отговарят, че ще намалее производството и предлагането на услуги.

Тазгодишната анкета дава яснота и за мерките, които компаниите смятат да предприемат, за да смекчат последиците от недостига на квалифицирани кадри. 74% от фирмите възнамеряват да разширят обхвата на вътрешнофирмените си обучения, 59% залагат на повишаване на дигитализацията, 55% ще увеличат заплащането с над средното на пазара и 49% обмислят да засилят сътрдуничеството си с образователни институции.

Недостигът на квалифицирана работна ръка е посочен от компаниите и като един от най-големите рискове през следващите 12 месеца - 66%, следван от разходи за труд - 61%, цени на електроенергия - 45% и рамкови условия на икономическата политика - 42%.

Резултатите от оценката на факторите „правна сигурност“ и „прозрачност на обществените поръчки“ насочват към необходимост от промени и реформи в тези сфери като по-скоро недоволни и много недоволни са 53% и съответно 75% от анкетираните участници. Само 10% от анкетираните са доволни от цената на електроенергията в България. 32% са средно доволни.

Безспорна е удовлетвореността на компаниите от членството на България в Европейския съюз – 86%. Увеличава се положителната нагласа към въвеждането на единната европейска валута. Процентът на от запитаните, които желаят въвеждането на еврото е 81% спрямо 55% през 2022 г. В анкетата тази година беше включен и въпросът „Искате ли в България да се присъедини към Шенген?“ като 94% от анкетираните отговарят утвърдително на този въпрос. За пореден път най-голямо е недоволството на компаниите в борбата с корупцията и престъпността. Цели 84% от анкетираните заявяват, че са много недоволни или недоволни и в тази област е необходимо да се положат много повече усилия.

Доверието в публичната администрация остава непроменено спрямо 2022 г., където доволни са едва 11%.

С оглед развитието на политическата ситуация в България през последните месеци не е изненадващ резултата от 51% на много недоволни по отношение на политическата и социална стабилност. Спрямо фактора „предвидимост на икономическата политика“ нивото на удовлетвореност е съответно 7% доволен и 28% средно доволен. По отношение на критерия за „данъчна тежест“ доволните са 70%.

На въпроса "Какви са краткосрочните икономически последици от руската инвазия в Украйна?“ – 85% от анкетираните посочват по-високи разходи за енергия, суровини и предварителни работи, а 51% смущения във веригата за доставки и логистиката. 22% от анкетираните считат за много вероятно компанията им да замени или допълни съществуващи доставчици, а 38% смятат това за възможно. Нови доставчици ще се търсят главно в Централна и Източна Европа, посочват 66% от анкетираните. 39% от участниците в анкетата смятат, че нормализирането на международните вериги за доставки предстои през 2024 г.

Германия е търговски партньор №1 на България и най-важният чуждестранен пазар за български продукти и услуги. По данни на Федералното министерство на икономиката на Германия търговският стокообмен между България и Германия за 2022 г. възлиза на 12,08 млрд. евро, т.е. през 2022 г. има повишение с 23,2% спрямо 2021 г. Износът от България за Германия през 2022 г. e 6,68 млрд. евро. В обратната посока вносът от Германия към България е 5,34 млрд. евро. С други думи България отбелязва излишък от около 1,2 млрд. евро в двустранната търговия с Германия.

Актуалните данни относно търговията и инвестиции потвърждават положителните нагласи на инвеститорите и предприемачите спрямо България като бизнес дестинация.

Анализирайки конкретните фактори на бизнес средата се налага изводът, че бизнесът очаква решителни действия по отношение цената на електроенергията, преодоляването недостига на квалифицирани кадри, повишаване качеството на образованието, увеличаване предвидимостта на икономическа политика и справяне с корупцията.