Въпреки това той е крехък и с постоянна инфлация, представляваща ключов риск, показва последната икономическа прогноза на организацията
Снимка: Президентство (архив)
Глобалната икономика е по-силна от очакваното през първата половина на 2023 г., но перспективите за растеж са слаби, инфлацията се оказва устойчива и има значителни рискове за спад, според последната междинна икономическа прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). С паричната политика, която си проправя път през икономиките, и по-слабото от очакваното възстановяване в Китай, перспективите предвиждат глобален растеж от 3,0% през 2023 г. и 2,7% през 2024 г.
Общата инфлация намалява, тъй като цените на енергията и храните намаляват, но остава над целите на централните банки в много страни. Предвижда се общата инфлация да продължи да намалява постепенно през 2023 г. в страните от Г-20 от 7,8% през 2022 г. до 6,0% през 2023 г. и 4,8% през 2024 г. Базисната инфлация остава устойчива, движена от сектора на услугите и все още относително стегнатите пазари на труда, и ще изисква централните банки в много страни да поддържат рестриктивна позиция на паричната политика.
ОИСР прогнозира годишен ръст на БВП в САЩ да е 2,2% през 2023 г. и 1,3% през 2024 г., като забавянето се дължи на по-хладните пазари на труда и по-общо ефектите от по-строгата парична политика. В еврозоната, където търсенето вече е понижено, се предвижда растежът на БВП да се понижи до 0,6% през 2023 г. и да достигне до 1,1% през 2024 г., тъй като неблагоприятното въздействие на високата инфлация върху реалните доходи избледнява. Възстановяването на Китай е по-слабо от очакваното след отварянето след пандемията, с прогнозиран растеж от 5,1% тази година и 4,6% през 2024 г.
„Нашите прогнози в днешната междинна икономическа перспектива са като цяло в съответствие с предишните ни прогнози. Досега е избегнат допълнителен значителен стрес на финансовите пазари след турбуленцията, дължаща се на банкови фалити по-рано през годината. Въпреки това глобалната икономика продължава да се изправя пред предизвикателствата на повишената инфлация, ниския растеж и сравнително слабата търговия“, каза генералният секретар на ОИСР Матиас Корман. „Приоритет на макроикономическата политика е намаляването на инфлацията и възстановяването на фискалните буфери. Успоредно с това, за да се положат основите за по-силен и по-устойчив растеж в дългосрочен план, са необходими политически действия за засилване на конкуренцията, ускоряване на инвестициите в нисковъглеродни изследвания и развитие и намаляване, вместо увеличаване на търговските бариери.“

Прогнозата подчертава набор от рискове за влошаване. Инфлацията може да продължи да се оказва по-устойчива от прогнозираното, като все още са възможни по-нататъшни смущения на пазарите на енергия и храни. По-нататъшно забавяне в Китай би намалило растежа на търговските партньори по света и би могло да понижи бизнес доверието. Публичният дълг остава висок в много страни след значителната фискална подкрепа, предоставена в отговор на пандемията от Covid-19 и кризата с цените на енергията.
За да се противопостави на инфлацията, ОИСР казва, че паричната политика трябва да остане рестриктивна, докато има ясни признаци, че инфлационният натиск трайно намалява. Тъй като ефектите от минали увеличения се проявяват, лихвените проценти в много страни вероятно ще трябва да останат на или близо до сегашните си нива през 2024 г.
Правителствата трябва да разработят и приложат надеждни средносрочни фискални планове, които признават и отговарят на нарастващите бъдещи нужди от разходи за справяне със застаряващото население, отбраната, изменението на климата и нарастващото дългово бреме. Въпреки че макроикономическите политики остават рестриктивни, по-доброто разпределение на публичните ресурси би помогнало за справяне с климатичния преход.
Спешно са необходими структурни реформи за стимулиране на растежа. Тъй като икономиките са изправени пред структурни трансформации, включително климатични и цифрови преходи, са необходими реформи за подобряване на устойчивостта и иновациите. Това включва премахване на бариерите пред навлизането на пазара и трансграничната търговия, насърчаване на конкуренцията и адаптиране на политиките за конкуренция към цифровата ера и повишаване на развитието на уменията.