петък, 21 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    663 прочитания

    Над 5,5 млрд. лева са американските инвестиции у нас, създали са 41 хил. работни места

    19 са американските ИТ компании с 13 хил. заети у нас, инвестират също в енергетика, преработваща промишленост и търговия, присъстват в Разград, Севлиево, Стара Загора и София, сочи нов доклад
    11 декември 2023, 14:32 a+ a- a

    Преките чуждестранни инвестиции на американските компании са над 5,5 млрд. лв. към края на 2021, общите им приходи са близо 11 млрд. лв., а заетите в тях – близо 41 хиляди души. Това сочи докладът „Икономическото партньорство между САЩ и България: инвестиции, работни места и търговия (1990 – 2022)“. Той бе представен от Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американска търговска камара в България (АТК) и икономистите от екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ) – Светла Костадинова, изпълнителен директор и Лъчезар Богданов, главен икономист. 

    „Второто издание за последните пет години на икономическия анализ показва устойчивото място на инвестициите от САЩ у нас в стратегически сектори с висока добавена стойност за множество заинтересовани страни. Актуалните данни сочат, че размерът на инвестициите от САЩ до 2022 са 5,5 млрд. лв., което прави поне 3,5 пъти повече от отчетените в официалната статистика за целите на платежния баланс. В тяхната оценка влизат дълготрайни материални активи, нетни приходи от продажби и брой заети лица. В идентифицираните 98 компании с американска собственост работят близо 41 600 души, като в 5-те канадски компании заетите са близо 6 000 души. Делът на САЩ от всички преки чуждестранни инвестиции в България е 5,5%, което е над три пъти повече от отчетеното в официалната статистика. И през 2022 САЩ запазват 6-то място сред страните-инвеститори у нас според крайния собственик на капитала.“, обобщи Иван Михайлов.

    „Присъствието на поне 100 американски значими компании у нас - при това някои от тях с десетилетна история – са показател за свързаността на българската икономика със световната, с нужда от по-задълбочено изследване на взаимовръзките и са сигнал към нови инвеститори да се обръщат към България.“, подчерта Лъчезар Богданов, главен икономист, ИПИ.

    Докладът идентифицира 98 компании с пряк или косвен краен собственик физическо и/или юридическо лице с произход САЩ, както и 5 компании с произход Канада.

    Броят на компаниите нараства с 31%, а на заетите в тях – с 43%. Ръстът на приходите е над 52%, а ПЧИ се увеличават с над 23% или с над 1 млрд. лева. Средните годишни брутни заплати на заетите в компании с произход САЩ са над два пъти по-високи от тези за страната. Нещо повече - няма нито една община и нито един сектор, в който те да не са по-високи от средните за страната.

    Преките чуждестранни инвестиции в американски компании имат сериозен превес в преработващата промишленост, енергетиката, ИКТ сектора, търговията. Обратно, те почти отсъстват в секторите на строителството, хотелиерството и ресторантьорството, образованието, здравеопазването, културата.

    Секторът на преработващата промишленост включва 18 компании с произход САЩ. Той носи над 30% от общите приходи на американските компании. Там са и 35% от заетите (14,2 хил. души), а средните годишни заплати са над 50% по-високи от тези за страната. Общите преки чуждестранни инвестиции в сектора са 2,3 млрд. лв. или 40,9% от американските инвестиции. В сектора на индустрията с най-високи приходи от дейността са компаниите за производство на керамика, санитарни изделия, нишесте и нишестени продукти, производството на автомобилни части и електроника. В тях са заети над 8,5 хиляди души.

    Около 1/3 от американските инвестиции (1,8 млрд. лв.) са в сектор „Енергетика“. Шестте енергийни компании са наели 735 души и допринасят за 22,9% от приходите на американските компании изобщо. Както секторът на енергетиката, така и този на преработващата промишленост, са капиталоемки и разчитат на големи вложения в земя, машини, сгради, съоръжения и оборудване. Балансовата стойност на дълготрайните материални активи на американските компании в тези отрасли са над 80% от всички в предприятията с произход на капитала САЩ. За тях също са характерни дългият полезен живот на активите и дългосрочният характер на инвестицията. Инвестициите в тези сектори могат да се разглеждат като дългосрочен интерес от страна на чуждестранния собственик.

    Един от най-значимите за американските инвестиции сектори е този на създаването и разпространението на информация и творчески продукти. В ИКТ сектора оперират 19 компании с произход САЩ с 12 900 заети (близо 1/3 от всички заети в американски компании). ПЧИ от американските компании са на стойност около 0,5 млрд. лв. и представляват 8,3% от общите ПЧИ в сектора.

    Основният брой на предприятията с произход САЩ е в сферата на търговията. Именно такава дейност извършват 21 от идентифицираните компании. Приходите им са близо 1/5 от приходите на всички американски компании у нас и заетите – над 1 200, а заплатите са над тройно по-високи от средните за страната. ПЧИ от компаниите с произход САЩ в търговията са за близо половин милиард лева (8,2% от общите ПЧИ за сектора).

    Инвестициите в недвижими имоти са над 150 млн. лв. (2,7% от всички инвестиции от САЩ). Тази дейност се характеризира със сравнително значим размер на ДМА, които надхвърлят 7% от общите за всички.

    Същият дял и обща стойност от почти 150 млн. лв. имат и инвестициите в сектора на професионалните дейности и услуги. В сектора работят 16 компании, сред които счетоводни и одиторски компании, рекламни агенции, инженерни и технически консултанти, набиране на работна сила. В тях работят близо 4 300 души (над 10% от заетите в компании от САЩ у нас).

    В американските центрове за обслужване на клиенти са заети над 5 000 души, а инвестиции в тях са 80 млн. лева.

    Редица американски компании извършват дейност в сектора на проучванията и научните изследвания (в т.ч. и клинични изследвания, научноизследователска и развойна дейност, фармация, търговия с фармацевтични стоки, медицинска техника и апаратура. Тук са заети 1 700 души, а инвестициите са за над 50 млн. лева.

    Инвестициите, насочени изцяло към чисто селскостопанска дейност имат относително нисък размер от около 50 млн. лв. Докладът разглежда и компаниите, извършващи пряко свързани със земеделието по веригата на стойността дейности, като търговия със селскостопански продукти и извличането на първични продукти за хранителната промишленост чрез преработка на зърнени култури. През 2023 г. те се отчитат в преработваща промишленост и търговия на едро (за сравнение с Доклада от 2018 г.). Тук американските инвестиции достигат 650 млн. лв. През последните пет години земеделието и силно свързаните с него компании в търговията и първичната преработка е един от бързо нарастващите сектори, като инвестициите нарастват с 58% пъти, а приходите от продажби – с 44%. Към 2021 г. приходите надхвърлят 1,8 млрд. лева, а заетите са близо 900.

    И още: американски компании оперират и в множество други сектори: пощенски и куриерски услуги, товарен транспорт, застраховане, рециклиране на отпадъци. 

    Идентифицираните компании с произход САЩ работят в 11 български общини, разположени в пет от шестте района за планиране (без Северозападния). Въпреки че компаниите са едва 0,1% от общия брой на предприятията в тези общини, инвестициите, които носят са 16%, а приходите им са 5% от нетните приходи от продажби. Заетите в тях хора са сходни по брой.

    Основната част от американските предприятия са в столицата – 82 от 98-те компании с произход САЩ. Те носят и 4,3% от приходите на компаниите в София и осигуряват 5% от заетостта (32 400 души). Заплатите в тях са с близо 80% по-високи от средната за столицата. Поради мащаба на столичната икономика обаче влиянието на американските инвестиции е ограничено, докато в други общини – те имат значителна роля по места. В четири от общините общите приходи на компаниите с произход САЩ са над 1/5 от нетните приходи от продажби - Гълъбово (44,3%), Исперих (35,1%), Разград (27,1%) и Севлиево (20,3%).

    Най-голям дял на заетите в американски компании пък се наблюдава в общините Исперих (29,5%), Севлиево (25,5%) и Гълъбово (18,8%). Във всички общини заплатите на заетите в компании с произход САЩ са по-високи от средните. Около два пъти и половина по-високи в общините Разград и Гълъбово и около двойно - в общините Добрич и Пловдив. ПЧИ на компаниите с произход САЩ почти покриват общия обем на ПЧИ в община Гълъбово и са над 1/3 от ПЧИ в общините Велико Търново и Добрич. В столична община те достигат 9%, а в община Пловдив – над 6%.

    През последното десетилетие търговските взаимоотношения при стоките между САЩ и България регистрират постепенен ръст, ускорил се значително след 2020 г. Докато в периода между 2013 и 2018 г. обемът на вноса на България от САЩ се движи между 250-400 млн. щ.д. годишно, то през 2022 г. той вече достига 834 млн. щ.д., заради увеличения внос на втечнен природен газ от САЩ за Европа и България, след едностранното спиране на газа от Русия за Европа и България. Постоянно е повишението на стойността и на износа на България към САЩ, който нараства от 404 млн. щ. д. през 2013 г. до 1,1 млрд. щ. д. през 2022 г. В сравнение с общия обем на износа на България от малко над 50 млрд. щ. д. през 2022 г. Така САЩ формират малко над 2% от български експорт.

    Канадските инвестиции
    5 компании с произход Канада са идентифицирани по настоящата методология. Общите им приходи за 2021 г. са 1,3 млрд. лв., заетите в тях – 5 196 души, чиято средна брутна заплата е с 2/3 по-висока от средната за страната. Натрупаните ПЧИ на канадските компании са близо 1,1 млрд. лева. към края на 2021 г. 

    Основната част от компаниите с произход Канада са съсредоточени в добивната и в преработващата промишленост. Канадските инвестиции в добивната индустрия са на стойност 875 млн. лв., а общите им приходи са над 1 млрд. лева. В добивните компании са заети 1 128 души. Близо 700 са работещите в преработващата промишленост, а ПЧИ в сектора са над 130 млн. лева.

    Един от секторите, който не привлича значителни по стойност инвестиции и не се отличава с високи обороти, но генерира висока заетост, са различните административни и спомагателни услуги, част от които е дейността на т.нар. кол-центрове. Например, заетостта тук през 2021 г. е близо 2/3 (3 390 души) от всички заети в компании с канадска собственост. 

    Идентифицираните канадски инвестиции са съсредоточени в три български общини. ПЧИ в Крумовград и в Челопеч достигат 874,8 млн. лв., а приходите за 2021 г. – над 1 млрд. лева. Заетите в Челопеч достигат 821 души, а в Крумовград – 295 души. Три компании с канадска собственост в областта на услугите са в София. ПЧИ в тях за 2021 г. надхвърлят 188 млн. лв. и имат над 4 хил. души персонал. 

    През последните години търговията между България и Канада задържа относително постоянни равнища, като износът на България варира в диапазона 90-120 млн. щ.д. годишно, а вносът – между 80 и 170 млн. щ.д. годишно. Водещата износна стока през 2022 г. е било слънчогледовото семе, а значителна роля играят и двигателите и листите мед, както и различни видове машини и оборудване. Почти половината внос на България от Канада е съставен от медна руда, а на второ място са стоки от мед, а останалите групи са относително малки. Търговията с услуги e с много малък обем.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 53 минути
    България пое ротационното председателство на Съвета на гуверньорите на ЕИБ
    Вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова, в качеството си на гуверньор за България на ЕИБ, е новият ротационен председател на Съвета на гуверньорите на финансовата институция
    преди 3 часа
    преди 5 часа
    Предстои четвъртото издание на фестивала „Ало, Космос! Говори България!“
    Тази година освен научни работилници, интераĸтивни изложения и разговори с учени от различни области на науката програмата ще предложи и среща с астронавта Майкъл Лопес-Алегрия
    преди 5 часа
    Българският INSAIT изпреварва Kеймбридж, Корнел и Технион на знаков форум за AI
    Сред авторите се записва името на един от най-младите участници в историята на CVPR – единадесетокласничката Рени Паскалева