Какво да очакваме от новия Терминал 3, как ще се трансформират Т1 и Т2, ще имаме ли регионална летищна академия и какви са най-новите тенденции при въздушния трафик разказва Хесус Кабайеро, изпълнителен директор на „СОФ Кънект“
През юли 2021 Хесус Кабайеро поема поста изпълнителен директор на „СОФ Кънект“, оператор на Международното летище „София“. Той има 17-годишен опит в летищния мениджмънт, 12 от тях като управляващ директор. Бил е част от управлението на летищните хъбове в Мадрид и Барселона, на предпочитаното от много туристи летище „Малага“ и главен директор на летищата „Мелила“ и „Севиля“. По образование е авиационен инженер със специализация в сферата на летищата, въздушните навигационни системи и въздушнотранспортния мениджмънт. Има магистърска степен по бизнес администрация и управление от Камарата за бизнес, търговия и индустрия на Испания и е завършил Бизнес училището към университета на Навара по Програмата за лидерско развитие. Под неговото ръководство летище „Севиля“ постига забележителен ръст на пътническия трафик и се утвърждава като фактор за развитието на туризма и индустрията в региона.
Наскоро летище София представи плановете си за строителство и дизайна на Терминал 3. Кога ще бъде готов този терминал, каква функция ще изпълнява, ще бъде ли съобразен с новите екологични изисквания, за какви пътници и авиокомпании ще бъде предназначен, имат ли домашните любимци място на летището, как се движи въздушния трафик у нас и какви средства инвестира концесионерът в столичния аеропорт разказва Хесус Кабайеро, главен изпълнителен директор на „СОФ Кънект“.
Каква е общата визия за Терминал 3 и как ще подобри пътническото изживяване?
Една от основните цели на Tерминал 3 е да предложи най-доброто изживяване на пътниците. Skytrax е организацията в авиационната индустрия, тя дава най-висок сертификат 5 звезди. В Европа няма петзвездно регионално летище. Нашата амбиция е да станем първите в Европа. Така че с този нов Т3 ще достигнем високо ниво. Това е много важен крайъгълен камък, който ще повиши нивото и стандарта в региона. Ние сме много отговорни да покажем най-добрия имидж на България, когато посетителите идват тук. Това е първото впечатление. Имаме само една възможност за първо впечатление. Това е, което искаме да донесем с този дизайн. Също така последната гледка също ще бъде този нов терминал. Става дума за качество на високо ниво.
Какъв е графикът за завършване на Терминал 3?
Ще започнем през лятото на 2026 г., след по-малко от две години, защото трябва да преминем през оценката на въздействието върху околната среда, процеса по получаване на разрешителни и след това да приключим до април 2031 г.
Как Т3 ще отговори на дългосрочните планове за разширяване на летище София?
Нашата стратегия е чрез летището да позиционираме София и България като регионален център. София има голямо предимство, че е разположена в ъгъла на Югоизточна Европа. Можем да се възползваме от това, защото можем да достигнем до повече страни от Близкия изток с 3- или 4-часов полет. Това вече се прави от Истанбул например. Те не са в Европа, но ние сме в Европа, така че, за да се възползваме, проектирахме новия терминал, за да улесним тази връзка.
Какъв ще бъде капацитетът на Т3?
Общият капацитет, комбиниращ T3 и T2, ще бъде до 20 милиона пътници годишно – един от най-големите на Балканите, така че е огромно предимство. В момента комбинирането на T2 и T1 е ограничено до 10 милиона. Ще удвоим капацитета.
Когато говорихме преди 2 години, споделихте, че имате планове за нова писта. Все още ли ги има?
Това ще дойде с търсенето. Според прогнозата за следващите 35 години трафикът ще бъде около 20 милиона. Затова подготвяме летището за такова ниво. Засега не предвиждаме да имаме по-големи числа. Летище с между 20 и 30 милиона пътници годишно не се нуждае от втора писта. Можете да се справите само с една. Трябва да инвестирате в много неща. Затова инвестираме 1,2 млрд. лв., защото 500 млн. лв. е само терминалът, но има повече инвестиции – не е само терминалът. В генералния план предвидихме възможност за супербързо увеличение на трафика, така че имаме план за нова втора писта за разпределяне на това търсене.
Също така споделихте, че ще промените предназначението на Т1.
Терминал едно... бихме искали да го затворим възможно най-скоро, защото е много стар. Идеята е да затворим Т1, когато отворим Т3. Ще имаме всичко на Т2 и Т3. Всичко за пътниците ще бъде разпределено там. Т1, това пространство искаме да използваме за други цели като карго. Планираме развитие в каргото. Имаме и план за учебен център. Искаме да превърнем нашия учебен център в академия за региона не само в България, но и в останалите страни наоколо. Така че да можем да обучаваме в летищната индустрия всички летища наоколо. Планираме и VIP и изпълнителна авиация. Т1 е идеалното място за това.
Какви промени да очакваме на Т2?
Т2 ще претърпи голяма трансформация. Това е необходимо, тъй като е с голям капацитет, но не е използван. Има много свободно място. Не е лесно да се използва заради разрешителните за строеж. Изграждането на неща в стара сграда отнема време. Но ние ще правим много неща в Т2, като започнем от покрития паркинг. През октомври ще започнем реконструкцията. Почти ще удвоим капацитета на check in залата. Следващата година ще започнем и ще завършим новия контролно-пропускателен пункт на горния етаж. Защото сега, след като влязохме в Шенген, премахваме граничния полицейски контрол. Така че има място за подобряване и увеличаване на пространството за сигурност. Следващата година ще добавим бърза писта за бизнес пътници, нова лента. Вече обновихме търговската площ с почти 2000 m². Преди 2 – 3 седмици подписахме договора за новата зона за храни и напитки. Така че на Терминал 2 всичко ще бъде обновено. Вече отваряме нов блок тоалетни. Ремонтираме старите. Сменяме осветлението, поставяме нови пейки, столове за подобряване на комфорта.
Какви нови съоръжения или технологии ще бъдат внедрени на Т3?
Пътниците няма да видят най-съвременната система за обработка на багажа. Това е една от най-добрите технологии в момента, която дава супербърз капацитет за обработка на багаж. Но то е повече за авиокомпаниите и зад кулисите. А в Т3 новият пункт за сигурност ще разполага с най-новия рентгенов апарат – няма да е необходимо да изваждате личните вещи, течностите, лаптопа, така че процесът ще е безпроблемен. Това ще видят пътниците заедно с всички е-gates и четеца на бордните карти. Портовете за качване също ще бъдат електронни. И още неща, които хората няма да видят – цифровизираме летището, защото досега го управлявахме, да кажем, на ръка. Внедряваме най-новата цифрова система за управление. През последното тримесечие на годината ще обявим голяма договорна инвестиция с една от най-големите дигитални летищни компании в световен мащаб, за да ни помогне да дигитализираме процесите.
Как Т3 ще се справи с увеличения трафик от нискотарифни и международни авиокомпании?
Много, много важно е да разберем какво се случва в авиацията. Виждаме, че след Covid нискотарифните превозвачи са победителите. Те превозват най-голям обем [пътници]. Така че е много важно да въведем в нашия дизайн изискванията, от които те се нуждаят. Това, което искат нискотарифните превозвачи, е изключителна ценова ефективност. Затова проектирахме този терминал, така че да намалим времето на летището, защото те трябва да използват полетите колкото е възможно повече във въздуха, а не на земята. Така че терминалът е проектиран да намали времето на летището, за да се намалят разходите. Тези авиокомпании харесват този подход. Не само нискотарифните, но и всички авиокомпании. И това е, което правим, за да продължим да бъдем конкурентоспособни, защото не сме сами като държава.
Има много държави, които се състезават да привлекат авиокомпаниите в своята страна. Това, което трябва да направим, е да бъдем изключително ефективни и да намалим нашите летищни такси. В момента имаме най-ниските летищни такси в Източна Европа. По-ниски са дори от Бургас и Варна. Това е начинът да продължим да привличаме повече авиокомпании, да отваряме нови дестинации, да отваряме нови маршрути.
И не е само заради ниската цена. Защото стратегията, която следваме, е в три основни стълба. Единият е с традиционните превозвачи „България Еър“, Air France, Lufthansa. Те също са изключително важни, защото свързват София с една спирка със света. Много е важно София да е свързана със САЩ, с Азия само с едно междинно кацане. И това може да се направи само с традиционните авиокомпании. Така че имаме стратегия за увеличаване на свързаността с основните центрове в Европа като Франкфурт, Мюнхен, „Шарл де Гол“, Мадрид и т.н. Към втория стълб са нискотарифните превозвачи. Те увеличават вашата свързаност от точка до точка с отварянето на нови дестинации, нови маршрути и това увеличава свързаността със София. И третото е туризмът: зимни ски чартъри, летен сезон, дори позициониране на София като дестинация за градска почивка за конферентен туризъм. Това се случва чрез туристическия бранш. Тази стратегия е отразена в дизайна.
Какви мерки за устойчивост ще бъдат интегрирани в дизайна и функционирането на Т3?
Строителството и дейността на Т3 ще бъдат въглеродно неутрални, така че емисиите ще бъдат нулеви. Все пак имаме Т2, който е стар терминал, отоплява се на газ, а Т1 в момента се отоплява на дизел, така че не е най-доброто. Затова искаме да затворим Терминал 1 възможно най-скоро. И тогава ще реновираме втория терминал, за да намалим и емисиите. Така че до 2036 г. с инвестицията в 20 MW слънчеви панели и 20 MW система за съхранение на батерии ще имаме напълно въглеродно неутрално летище.
Как Т3 ще подобри свързаността за пътниците във и извън ЕС?
Т3 е предназначен да улесни тази връзка. Новият Т3 ще бъде проектиран на три нива. Обикновено, ако искате да се свържете през София, отивате във Виена, отивате във Франкфурт, отивате в Мюнхен. Ако погледнете как са проектирани терминалите, ще видите, че има много нива. Така че това е концепцията, която представяме на Т3. Той е многостепенен, за да позволи тази връзка между полетите.
Ще има ли подобрения, свързани с обществения транспорт?
Предимството на Т2 е, че вече има метростанция на терминала. О, това е огромно предимство. Немного летища в Европа разполагат с такива съоръжения. Ето защо проектирахме Т3 близо до метростанцията, така че всичко е на пешеходно разстояние. Ще е много лесно да отидете от метростанцията до гейта.
Как Т3 ще въздейства на икономиката?
Масивно въздействие. Според изчисленията всеки 10% увеличение на свързаността на въздушния трафик има въздействие върху БВП на страната от 0,5%. От началото на концесията увеличихме свързаността с 25%. Това означава, че само от това, което правим на летището, БВП на страната е увеличен с 1,3%. Само с нашата дейност за 3 години. Така че представете си с новия Терминал 3, добавяйки нивото на инвестициите и растежа, който очакваме.
Терминалът ще предлага ли услуги, насочени към семейства или бизнес пътници?
Предназначен е за всички видове пътници, както и за всички видове авиокомпании. Имаме 5 вида пътници. Имаме семейства, които летят и изискват специално внимание, така че имаме места за семейства. Имаме хора с намалена подвижност – ще им бъде много удобно. Освен това домашните любимци се превръщат в актуална тема в индустрията. Така че трябва да подготвим летището за домашни любимци. И тогава за другите три групи важни пътници. Туристите се увеличават много благодарение на нашите усилия, защото всяка година стимулираме авиокомпаниите с почти €10 млн. от нашия бюджет, за да ги убедим да дойдат. А това е повече от общия бюджет на Министерството на туризма например. Така че сме един от най-големите промоутъри на България. Второто са българите. Има огромна общност, българи, които живеят в чужбина. Те са горе-долу 25% от нашия трафик. Те познават летището и са чести пътници, обичат и се гордеят със страната и искат да видят красиво летище. Така че Т3 е посветен и на тях. И последната група е бизнесът, който расте. И така, имаме бърза лента, имаме електронни врати, имаме електронна проверка и за бизнес пътниците.
Какви предизвикателства се очакват при строителството на Терминал 3 и как ще бъдат преодолени?
Основното предизвикателство в момента е оценката на въздействието върху околната среда, която отнема много време. Това е труден процес, който започнахме в началото на тази година. Затова очакваме през април 2026 г. да получим разрешението за строеж, защото трябва да минем през този процес. Дотогава имаме много подробен проект за намаляване на риска по време на строителството. Три години е повече от достатъчно време за изграждането на този терминал. Но имаме някои буфери, в случай че имаме закъснения.
Какви са текущите тенденции във въздушния трафик у нас?
Миналата година надминахме 1% отпреди пандемията, а тази година сме с 9 – 10% над 2019 г. Е, в България трафикът расте над средното за Европа. Това е така, защото ние стимулираме авиокомпаниите, затова вкарваме повече капацитет. Носим повече места, повече полети. И хубавото е, че всеки път, когато идват авиокомпании, отваряйки тази дестинация, има огромно търсене. И това е много добра дестинация за тях. Ето защо растем над средното ниво в Европа, благодарение на тази стратегия, която споменах.
Но след пандемията не е като преди, защото авиокомпаниите бързо преминават през маршрутите и дестинациите с висока доходност, където могат да извлекат бързи пари. И не се връщат към малките летища, които не са печеливши. Така че виждаме небалансирана ситуация: летища, които се разрастват в Европа като много туристически, като Гърция или Испания и други в Централна Европа, връзката с Азия все още не е възстановена. И така, това, което правим тук, в София, е да сме проактивни. През 2021 г. и 2022 г., когато започнахме концесията, бързо се срещнах с авиокомпаниите. Срещнах се с изпълнителния директор на Ryanair, изпълнителния директор на Wizz Air – България и Lufthansa, за да планираме растежа. И тази година растем с 10% благодарение на това, което направихме преди две години.
