Илия Кръстев, AIBEST: Вече правим повече пари с по-малко хора

Година на възможности и предизвикателства. Така определи 2023 за аутсорсинг индустрията Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT в София. Освен на геополитическите, той обърна внимание и на регионалните предизвикателства и по-конкретно политическата нестабилност у нас. Предизвикателство на глобално ниво по думите му е и адаптацията към изкуствения интелект.

Секторът на изнесените услуги в Югоизточна Европа генерира 17,1 милиарда евро приходи през 2023 г., запазвайки растежа си от 2019. Румъния води със 7,9 милиарда евро, следвана от България с 5,4 милиарда евро, докато Хърватия отбелязва най-висок ръст от 28%. ITO остава основен източник на приходи, надминавайки BPO сектора в приходите, въпреки че има по-малка работна сила.

Докато заетостта във високотехнологичната индустрия в ЮИЕ нараства през последните години, през 2023 се наблюдава спад от над 2100 служители. В България спадът в заетостта в сектора през 2023 в сравнение с предходната е от около 200 души. Според Кръстев очакванията за 2024 са за понижение на заетите с от около 2 до 3 хил. души. По думите му все повече компании търсят възможности за ефиктивност и автоматизация. "Правим повече пари с по-малко хора. И това ще се задържи като тенденция", посочи той.

Разходите за труд, които нарастват със средно 15% годишно през последните 5 години, бележат забавен растеж през 2023 г., което може да показва потенциално икономическо прекалибриране. Румъния и България водят по най-високи разходи за труд в региона. За първи път ITO сегментът отбелязва спад на разходите с 2%, докато BPO секторът разходите за труд растат с 8%.

Високотехнологичните компании в ЮИЕ отчичат 1,4 милиарда евро нетна печалба през 2023, като България изпреварва Румъния по генериране на печалба. Данъчните вноски на сектора също са се увеличили милиона евро, като няколко държави показват значителен растеж, подчертавайки нарастващото фискално въздействие на индустрията отвъд границите.

Чуждестранните инвеститори играят значителна роля в сектора, като 48% от компаниите за изнесени услуги в ЮИЕ са притежавани от инвеститори от 63 държави. Германия, САЩ, Великобритания и Нидерландия са водещи инвеститори, като държат около 42% от дружествата с чуждестранна собственост, основно в ИТ (ITO) сегмента. Словения се откроява с най-активно трансгранично инвестиционно присъствие в региона.

Кръстев коментира и офис пазара в региона, движен основно от технологичните компании. За София. Наемите на първокласните офис площи в столицата достигат до 17 евро/кв. м. през 2023. Това е й средната стойност за целия регион.

Като предизвикателства пред развитието на индустрията в региона Кръстев отбеляза образованието, регулациите, задържането на служителите, данъчната политика, а по отношение на иновациите - настигането на Китай и САЩ.  

По време на последвалата дискусия Илия Кръстев подчерта, че "за много компании ситуацията не е въпрос на живот и смърт, защото могат лесно да напуснат страната. Това поставя индустрията ни в сериозен риск – без способност да се адаптираме, ще се сблъскаме с големи проблеми. Нуждата от действия е спешна, но не мисля, че управляващите осъзнават сериозността на тази тема. Вече не е въпрос на дългосрочна стратегия, която изисква 5-6 години. Въпросът е как тази икономика ще функционира в близкото бъдеще, което е следващата година".

По думите му "петата индустриална революция вече е тук. В момента работим по предложения за регулации на изкуствения интелект, като вече сме провели дискусии с редица политици и срещаме тяхната принципна подкрепа. Имаме нужда да завършим този процес през следващите месеци, за да осигурим необходимата сигурност и да привлечем нови компании".

Той обърна внимание, че "когато днес потенциален инвеститор погледне към България, той вижда данъчна несигурност, политическа нестабилност и консервативна образователна система. България все още няма положителен бранд, който да комуникираме в чужбина. Имаме отлични професионалисти и продукти, но за тях никой не знае. За нас се знае единствено, че сме 'евтина дестинация' с нестабилна политическа среда".

От своя страна Виктор Митев, съдружник в отдел “Данъци” за ЕY в България, Северна Македония, Албания и Косово, коментира, че "важно за страната ни е да адаптира данъчната си политика към активно задържане и привличане на инвеститори в секторите с висока добавена стойност. Ставката от 10% вече губи маркетинговото си послание към големите инвеститори, които знаят, че ще трябва да плащат 15%. Докато страни като Румъния и Гърция насърчават компаниите, които инвестират в обучение и развойна дейност, чрез специални данъчни облекчения, България пропуска тази възможност. Европейският съюз ни даде възможност за облекчения, които да подпомогнат конкурентоспособността ни в контекста на минималния глобален данък от 15%, но ние сме единствените, които все още не въвеждат такива мерки за инвестициите в човешки капитал".

Според Доброслав Димитров, председател на БРАИТ и съосновател на “Империя онлайн”, "уменията и дигитализацията са от ключово значение за нашето бъдеще, но трябва да се сравняваме със страните от региона, а не с икономически мощни и установени държави като Германия и Швеция. Те са в различна икономическа ситуация и за нас е важно да намерим решения, които отговарят на нашите условия. За да ги догоним ние трябва да прилагаме по-авангардни политики. Ако правилата ни не са конкурентни, успехът ще ни убягва. Необходимо е сътрудничество между правителството, организациите и хората, за да изградим умения за работа с технологии като AI. Хората, които владеят AI, в един момент ще бъдат тези, които ни изпреварват. Ако нямаме правилната нагласа и не инвестираме в талантите тук, ще изпуснем влака. Важно е да привличаме и задържаме хората в България не само със заплати, но и с качество на живот. Всяка интелектуална професия ще бъде засегната от AI, но в това виждам само възможности. Адаптирането е личен избор – дали ще бъдем сред победителите или губещите зависи от нашата способност да се променяме".

Виктор Гусев, началник отдел “Инвестиционен отдел”, София Инвестмънт, подчерта, че "днес за инвеститорите качеството на човешкия ресурс е по-важно от разходите. Икономиката ще расте, само ако вложим повече в развиването на таланти и изграждането на силен бранд на града и държавата. Данъците също играят роля, но ключът към успеха са хората. Когато инвеститорите виждат качествено изпълнени проекти и успешни резултати, те ще влагат повече в бизнеса си тук. Конкуренцията нараства, както и заплащането. Ние се стремим да позиционираме София като атрактивна инвестиционна дестинация за индустрии с висока добавена стойност. Не искаме да сме 'лоу кост' дестинация, базирана само на ниски данъци и заплати. За да успеем, е нужна сериозна държавна политика за развиване на човешкия ресурс, с дългосрочна визия и стабилност на правителството, което да осигури поне 3-4 години прогнозируемост. Талантите са това, което движи икономиката напред, и те са основният ни ресурс за устойчив растеж".