Софтуерният сектор у нас: За 8 години сме пораснали 5 пъти, вече сме индустрия за близо 10 млрд. лв., до 2026 заетите ще достигнат 70 хил. души

Въпреки трудностите нашата индустрия все още расте. Отчитаме ръст от 16,5%, значително надхвърлящ нашата прогноза за ръст ръст от 12%, който заложихме миналата година. Това коментира Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ - Българска асоциация на софтуерните компании, при представянето на т.нар. Барометър, който е традиционното изследване на състоянието на софтуерния сектор у нас.

По думите на Янчев това е доста позитивна новина на фона на всичко случващо се в у нас, в Европа и по света. "Номер 1 сме по износ на услуги. 28% дял имаме в износа на услуги. Имаме над 450 нови компании за 2023 година. Софтуерният сектор е открил около 2700 нови работни места за годината, което също смятаме за успех. Да, растяли сме и с повече през годините, но това пак е нещо доста позитивно в случая. През 2024 считаме, че ще добавим още над 2000 работни места".

Янчев подчерта, че секторът плаща над 3 пъти повече данъци и осигуровки. "Тоест един служител в софтуерния сектор внася повече от 3 пъти данъци и осигуровки от средностатистическия работещ в България".

Той обърна винамние и че софтуерният сектор е водещ R&D инвестиции или развойна дейност. Компаниите в индустрията вече 100% възприемат изкуствен интелект в работата си.

По отоншение на приходите, през 2023 се отчита ръст от 16,5%, като прогнозата за 2024 е за ръст от 12,4%, което вече гони 10 млрд. лв. приходи. Ако през 2016 приходите са 2 милиарда лева, днес те възлизат на близо 10 милиарда. Тоест за 8 години индустрията е пораснала около 5 пъти.

Янчев уточни, че не всички компании растат. "Има компании, които нямат увеличение в приходите или при които приходите дори намаляват. Но все пак болшинството от компаниите растат и то растат с по 20-30-40% на годишна база. Така че общата картинка е позитивна. Да, минали години сме имали ръст от по 20-26-28%, но все пак имайте предвид и базата. Едно е да пораснеш с 30% при 2 милиарда приходи, друго е 30% на 10 милиарда, което е 3 милиарда. Това сигнализира за една по-зряла индустрия. И тези огромни ръстове вече са все по-трудно постижими, имайки голямата база", коментира той.

Янчев отбеляза, че делът на софтуерната индустрия за 2024 се очаква да бъде 4,9%.

По думите му към днешна дата заетите в сектора са над 60 000 души, като за 2023 са открити 2 675 нови работни места.

Инвеститори от 34 държави присъстват в софтуерния сектор в България, като най-големите от тях са R&D изнесени центрове със собственост от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Нидерландия. Близо 1/3 (28%) от общия обем на износа на услуги у нас идва от софтуерни продукти и услуги, което оформя 85% от приходите в сектора.

Според вътрешно проучване измежду членовете на БАСКОМ за това кои компании използват, кои планират и кои не използват изкуствен интелект, то ако миналата година е имало компании, които не виждат смисъл в изкуствения интелект, то тази година няма такива. Тоест 100% от компаниите или планират, или вече използват изкуствен интелект. Според Янчев "няма никакво съмнение, че изкуствен интелект е тук, за да остане и всички компании в нашата индустрия ще го използват".

Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ, също отбеляза добрата новина, че софтуерданата индустрия пак расте. "Расте повече, отколкото самите ние мислехме, че ще порасне тази година." Той обърна внимание на обединението на всички иновативни асоциации в БРАИТ, което по думите му е безпрецедентно, за да има по-добра чуваемост за проблемите и приоритетите им. 

Доброслав Димитров, председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии - БРАИТ, обърна внимание на прогнозата за 2026, когато се очаква заетите в софтуерната индустрия да достигнат 70 хил. души.

Той обърна внимание и на една от основните каузи на БАСКОМ, започната преди много години. "Първият ни приоритет като асоциация е образованието. Една от най-големите ни каузи е кампанията за 10-те технологични училища на България. Тези училища няма да заместват математическите гимназии. Не чупим това, което работи. Профилираните гимназии са напълно необходими, но ни трябва екосистема от технологични училища. Те представляват училища, които по хоризонталата са технологични, тъй като технологията е във всяка една сфера, но по вертикала са икономически. Тази вертикала може да бъде ИТ, енергетика, мехатроника или космос. Реално там са професиите на бъдещето. За да работят тези училища, те трябва да са от кампусен тип, за да можем целенасочено да инвестираме в таланта на децата. Така както имаме музикални и художествени училища. Определен вид мислене също е талант. Трябва да се разграничи таланта от AI. Общото кратно е технологията, но уменията са различни“, разказа Доброслав Димитров, председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). Към момента в България има 5 такива училища в София, Правец, Стара Загора, Бургас и Варна. „Извън тях на нас ни се иска да има още поне 10“, категоричен е Доброслав Димитров и сподели още, че в напреднала фаза на развитие са новите технологични училища във Враца и Смолян.

Събитието се проведе със специалното участие на Екатерина Захариева, европейски комисар с ресор "Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации". Тя представи фокуса на настоящата Комисия върху конкурентоспособността, чийто двигател са иновациите и иновативните сектори, сред които са и софтуерните компании.

Захариева обяви, че една от първите ѝ инициативи ще бъде да представи нов европейски Акт за иновации. Неговата цел ще бъде да подобри рамката, в която функционират иновативните компании, като улесни привличането на капитал и таланти, както и по-ефективни и опростени правила за европейско финансиране. Захариева добави още, че в рамките на „Хоризонт Европа“ – най-голямата публична програма за изследвания и иновации в световен мащаб – е създаден специален „Европейски съвет за иновации“, чиято цел е да подпомага финансирането на европейски иновативни компании във фазата им на растеж: „За първите три години от действието на Европейския съвет за иновации, български иновативни компании са получили 12 млн. евро под формата на безвъзмездно финансиране и 22 млн. евро под формата на капиталови инвестиции. Радвам се да обявя, че от следващата година ще увеличим тавана за финансиране от 15 на 30 млн. евро, което ще подобри значително възможността на тези компании да останат в Европа“, каза Екатерина Захариева.

Тя сподели, че специален фокус в нейната работа ще бъде и т. нар. единна европейска виза за привличане на висококвалифицирани специалисти: „Сигурна съм, че това е една от добрите новини, които ще чуете от мен днес, защото знам, че достъпът до такива специалисти е основна нужда на сектора и пречка пред възможността за растеж на компаниите“.

Българският еврокомисар подчерта и значението на талантите: „Каквото и да направим като финансиране – а то в следващия програмен период със сигурност ще бъде повече за иновации, стартиращи предприятия и наука – без да обучаваме таланта, да го задържаме в Европа, без да привличаме талантливи хора от останалата част на света, ние няма да подобрим нашата конкурентоспособност“, каза още Захариева.

Каква 2024 ще изпрати софтуерната индустрия у нас и какви са прогнозите за 2025 - очаквайте в интервюто на Economy.bg с Доброслав Димитров, председател на БРАИТ!