понеделник, 20 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4377 прочитания

    Бюджет 2012 – малък дефицит, трансферите натежават

    Анализ на Петър Ганев - старши икономист от Института за пазарна икономика
    04 февруари 2013, 10:24 a+ a- a

    Петър Ганев - старши икономист от Института за пазарна икономика*

    През изминалата седмица бяха публикувани данните за изпълнението на бюджета за 2012. Дефицитът по консолидираната фискална програма на касова основа е 350 млн. лв., което е чувствително по-ниско от заложеното при гласуването на бюджета – разчетите бяха за дефицит от близо 1,1 млрд. лв. Спрямо 2011 дефицитът се е свил с 1,2 млрд. лв., което е добра новина на фона на изтънелия фискален резерв.


    Причините за свиването на дефицита спрямо предходната година са изцяло в повечето приходи в националния бюджет – 550 млн. лв. повече от ДДС, 200 млн. лв. повече от акцизи, 100 млн. лв. повече от данъци върху доходите. Към това се прибавят и повечето постъпления от неданъчни приходи като държавни и общински такси, доходи от собственост и дивиденти.

    Наблюдават се обаче по-малко приходи от корпоративни данъци, което означава, че печалбите на компаниите продължават да бъдат притиснати от слабия икономически растеж. Разходите през 2013 са сходни с тези от предходната година и общо взето следват заложеното при гласуването на бюджета. Разходите за „администрация”, като тук включваме заплати и възнаграждения на персонала, осигурителни вноски и текуща издръжка, са на практика идентични с тези година по-рано. При капиталовите разходи има някакво неизпълнение и спад от близо 70 млн. лв. спрямо 2011. Трансферите обаче отново нарастват и вече минават границата от 10 млрд. лв. – от тях 5,5 млрд. лв. отиват за здравни и социално-осигурителни фондове, 2,5 млрд. лв. – за общините и 600 млн. лв. за висши училища, БАН, БНТ, БНР и др.

    Тук трябва да отбележим и структурната промяна в републиканския бюджет през годините. Допреди кризата в бюджета преобладаваха разходите спрямо трансферите – например през 2006 имаме 7 млрд. лв. разходи и близо 5 млрд. лв. трансфери, а през 2008 имаме 9 млрд. лв. разходи и 7 млрд. лв. трансфери. Забележете колко различно е през 2012  – близо 7,5 млрд. лв. разходи и над 10 млрд. лв. трансфери. Причините за това се крият както в притиснатите данъчни приходи през последните години, които на практика не позволяват на администрацията да прахосва с лека ръка, така и във влошената демография и натежалите социални системи. На практика появата на повече приходи в републиканският бюджет, например от ДДС през предходната година, вече почти автоматично се насочва към социалните системи (пенсии и здраве), а не към харчове на администрацията.

    Европейските средства започват да играят все по-сериозна роля в държавните финанси, което трябва винаги да бъде отчитано при оценката на дефицита. В бюджета бяха оптимистично заложени разходи по европейски програми (с включено национално съфинансиране) в размер на 4,5 млрд. лв. Реално направените разходи са за 2,8 млрд. лв., което автоматично означава и по-малко пари за национално съфинансиране. Данните наистина показват раздвижване на европейските средства през месец декември, което е натоварило и националния бюджет – към края на месец ноември националният бюджет е на 120 млн. лв. излишък (при дефицит по европейските средства), докато към края на годината вече имаме близо 700 млн. лв. дефицит по националния бюджет и излишък при европейските средства.

    И все пак дефицит от 350 млн. лв. на консолидирана основа, което е под 0,5% от БВП на страната, е добра новина, но също поставя и въпросителни около заложеното за 2013 и средносрочните цели на администрацията. При положение, че бюджетът се представя добре за предходната година, а през тази са предвидени повече приходи, то защо е заложен дефицит от над 1 млрд. лв. за настоящата година? Разбира се, текущият бюджет е разписван без пълното знание за доброто представяне към края на годината, но днес спокойно можем да кажем, че нищо не налага наличието на дефицит пред 2013. След четири години на дефицит и свиване на фискалния резерв, ако това правителство държи на думите (и политиката) си за финансова стабилност, трябва категорично да работи за балансиран бюджет през настоящата година – това може да мине и през парламента, за да не стане заложник на предстоящите избори.

    В светлината на всичко казано дотук, трябва да отбележим и окончателното приемане на Закона за публичните финанси, където са заложени правилата за максимум 2% дефицит на касова основа и 0,5% структурен дефицит. Това също е добра новина, тъй като ще служи като гарант за разумна финансова политика и през следващите години. Остава да видим дали тези правила ще получат конституционна защита, което може да се случи през следващите месеци.

    *Автор: Петър Ганев - старши икономист от Института за пазарна икономика

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 7 часа
    ЕК заплаши да глоби Microsoft заради AI рискове в търсачката Bing
    Брюксел е разтревожен от рисковете от "халюцинации" и разпространението на deepfakes
    преди 10 часа
    БАН: Членството в еврозоната може да се отложи и след 2025
    Инфлацията постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие
    преди 12 часа
    София Тех Парк ще е домакин на South East European Innovators Challenge
    Инициативата е на алианс от научно-технологични паркове в Югоизточна Европа
    преди 13 часа
    Нови 80 млн. лв. за заплати във висшето образование у нас
    Повишението ще обхване 33 държавни университети