Сатя Надела: Успешните компании знаят какво да обновят и какво да запазят

На двайсет и първия си рожден ден Сатя Надела напуска Хайдерабад, Индия, и заминава за Съединените щати, където записва магистърска програма по компютърни науки. Започва работа в „Майкрософт“ през 1992 г. и ръководи разработката на редица потребителски и корпоративни продукти. През 2014 г. е избран за главен изпълнителен директор на „Майкрософт“ – третия в четиресетгодишната история на компанията. Той бързо си спечелва славата на вдъхновяващ лидер и филантроп.

Надела описва живота си като пътуване, в което развива дълбоко чувство на съпричастност към другите хора и го влага във всичко, което прави в личен и професионален план. Ето какво разказва той за своята лична мисия и тази на компанията, която ръководи, и какво го е мотивирало да напише „Да натиснем Refresh“. Книгата излиза в България на 6 ноември (повече за нея ТУК).

Обикновено повечето хора пишат книга за компанията, в която работят, в края на кариерата си, но не и Вие. Как решихте да напише „Да натиснем Refresh“ точно сега?
Повечето бизнес книги са поглед назад към големите професионални успехи или провали. А аз по-скоро исках чрез писането да осмисля работата си, да потърся отговор на трудните въпроси, докато все още преминавам през процесите, докато трансформацията все още се случва.

Осъзнах, че промяната не е еднократно действие, а продължително пътуване, свързано с постоянно обновяване и изпълнено с трудности... Оказва се много лесно да говорим за промяната и много трудно да я осъществим. 

Това е и метафората зад „Да натиснем Refresh“. Когато натискаме клавиша, не променяме всичко. Браузърът знае какво да обнови и какво да запази – и това е трикът, който компаниите трябва да се научат да прилагат, за да бъдат успешни.

Разкажете ни малко повече за кариерата си в „Майкрософт“. Как започна всичко?
Последните 26 години от живота ми преминаха в „Майкрософт“. Ще трябва някой друг да ви каже защо точно са решили да ме наемат и да ме задържат на работа. Важното за мен е, че виждам смисъл да бъда в тази компания. Откривам взаимовръзките между моята лична мисия и целите на фирмата и това ме мотивира да продължавам напред. 

В „Да натиснем Refresh“ пишете и за своята лична история. Споделяте за съпругата и сина Ви, който е роден с церебрална парализа. Може ли да ни разкажете малко повече?
И двамата със съпругата ми сме единствени деца в нашите семейства и затова много се вълнувахме за бебето. Онази нощ всичко се промени. Синът ни се роди със сериозни мозъчни увреждания, които доведоха до церебрална парализа. В следващите две години аз преминах през един много дълъг процес на осъзнаване. Опитвах се да разбера защо ни се случи това, защо се случи на мен.

Междувременно съпругата ми се грижеше за Зейн, водеше го от терапия на терапия, опитваше се да му осигури всички възможни шансове за по-добър живот. И без директно да ме поучава, тя всъщност ми помогна да разбера, че нищо не се е случило на мен. Потърпевшият беше Зейн и беше време да започна да гледам на света през неговите очи. 

Тази способност, която някои хора определят като „емпатия“, не ми беше вродена, но подобни житейски събития ми помогнаха да я развия. И разбира се, постепенно това се отрази и в работата ми.

Вие говорите открито за грешките, които сте допускали в миналото. През 2014 г. получихте много негативни отзиви след Ваш коментар относно неравенството във възнаграждението на мъжете и жените в сектора. След това споделихте, че тази ситуация е променила начина Ви на мислене по отношение на жените в бизнеса. Какво точно се промени?
По време на онази конференция през 2014 г. ми зададоха въпрос, свързан със заплащането на жените в бизнеса, и аз дадох отговор, базиран на личния ми опит, който се оказа грешен. След конференцията организирах среща с жени, които заемат различни длъжности в „Майкрософт“, и проумях къде са грешките в нашата система. Подобно на ситуацията със сина ми, това беше моментът, в който успях не просто да видя света от гледната точка на жените, но и да разбера отговорността, която аз самият нося в тази ситуация. Във фирмата аз съм човекът, който трябва да изгради система, позволяваща на всеки не само да допринесе за успешното извършване на работата, но и да получи заслуженото възнаграждение. 

И за финал – споделете един факт, който не знаем за Вас.
Докато растях, мечтаех да работя в банка и да играя крикет за отбора на Хайдерабад. Може да се каже, че позицията на главен изпълнителен директор на „Майкрософт“ е доста далеч от всичко, което някога съм си представял.