Мнението си споделят представители на водещи рекламни агенции в страната
Как Facebook и другите социални мрежи влияят на рекламата? Зададохме този въпрос на представители на водещи рекламни агенции в България. Вижте какво споделиха те:
Стелиана Колева, снимка: личен архив
Oтминаха времената, когато клиентите очакваха „и нещо там във Фейсбук“
Стелиана Колева, директор Обслужване на клиенти в „Реформа“
Безвъзвратно отминаха времената, когато клиентите очакваха “и нещо там във Фейсбук”. С 3,600,000 активни потребители у нас това е могъщ медиа канал, при това двупосочен (или по-скоро многопосочен), чрез който брандовете могат реално да разговарят с потребителите си, при това – на достъпни цени.
Социалните мрежи са отлична платформа за създаване и управление на интегрирани кампании с онлайн и офлайн част.
Ефективността на социалните мрежи в рекламния контекст e под въпрос
Желез Атанасов, директор стратегическо планиране в Noble Graphics
Желез Атанасов, снимка: личен архив
Преди години социалните мрежи влияеха доста на рекламата. Тогава много марки и експерти виждаха в социалните мрежи новото Ел Дорадо, което да пренареди тотално картата на рекламата – двустранна комуникация с хората, по-бързо и реактивно комуникиране, по-добро таргетиране и тн.
В последните година-две се видя, че това не се случва точно, както беше прогнозирано. Днес доста марки, агенции и комуникатори поставят под въпрос ефективността на социалните мрежи в рекламния контекст.
Това не означава, че влиянието на социалните мрежи е по-слабо. Напротив. Просто не е толкова голямо върху рекламата, колкото се прогнозираше. Но когато става въпрос за манипулиране на избори, разпространението на откровени лъжи, запалване на протести и цялостно изостряне на обществения дискурс – да, влиянието на социалните мрежи е голямо.
Генерираното от потребители съдържание е новата норма
Иванка Кючукова, изпълнителен директор на Havas Group България
Иванка Кючукова, снимка: Юлиян Донов
Все по-достъпните технологии, постоянните (и все така масово-достъпни) технологични иновации и промяната в потребителското поведение наложиха редица промени в традиционния подход към рекламата. Естествено следствие от тях е пренасочване на потреблението, респективно и вниманието, а с него – и на част от инвестициите, от традиционните към дигиталните медии, в т.ч. разбира се и социалните мрежи. Те са един от най-масовите, бързи и ефективни начини да се засили дигиталното присъствие на марката и да се изгради и поддържа репутацията ѝ ако, разбира се, това се прави умело и добре.
В социалните канали с минимален бюджет рекламодателите достигат до голяма по обем аудитория, с множество опции за таргетиране. На решението за покупка на даден продукт, особено сред поколенията Y и Z – съответно млади хора от 20 до 36 години и тийнейджъри, все повече влияе това да видят атрактивно съдържание (най-често видео) или мнение/препоръка на влиятелна за тях личност (най-често популярна), за да възприемат бранда зад него по позитивен и ненатрапчив начин.
Генерираното от потребители съдържание, с всички специфики и нужда от внимание, е новата норма, с която брандовете и желаят да се асоциират, и се стремят на навигират, и активно насърчават. Това се случва обикновено в каналите на брандовете в социалните мрежи – Facebook, Instagram и др. На това се дължи и нарастващият брой инфлуенсъри и колаборациите, които брандовете правят с тях. Освен това, в социалните мрежи потребителите имат възможност директно да взаимодействат с брандовете, за разлика от еднопосочността на традиционната реклама. Такава комуникация е много по-ангажираща и изисква голям ресурс заради персоналния подход във всяка интеракция.
Мартин Димитров, снимка: личен архив
Влиянието им остава високо, но доверието в тях пада
Мартин Димитров, Creative Director/ Nitram Communications
За мен по-любопитна е трансформацията на социалните медии, които работят така, че все по-лесно думата “социална” може да бъде изключена от определението.
Влиянието им остава високо, но доверието в тях пада. А в момента те започват да работят все повече като чист медиен канал.