Рецептата за успех на първата жена, прекосила сама Антарктика

Като млада е мечтала да открива нови планети, но с течение на времето разбира, че призванието ѝ е да бъде полярен изследовател. През 2012 Фелисити Астън става първата жена, прекосила сама Антарктика. Нейното пътешествие със ски и шейна в бялата пустош продължава 59 дни. За това време тя изминава 1744 км.

Срещнахме се с Фелисити Астън по време на годишното събитие на консултантска компания EY, за да научим повече за нейното приключение, за личната ѝ рецепта за успех и за опита, който е натрупала като ръководител на подобни експедиции. Ето какво сподели тя пред екипа на Economy.bg:

Защо решихте да станете климатолог?
Започнах като астроном, физик. Гледах към звездите и планетите. Имах прекалено романтична представа за нещата. Мислех, че ще прекарам живота си на някой планински връх, гледайки през телескоп в търсене на нови планети. Но осъзнах, че нямам подходящите качества, за да бъда сред най-добрите в тази област. Исках нещо, в което да бъда по-активна, да се откъсна от компютъра и да бъда навън. Насочих се към метеорология и климатология и по-конкретно към това как човек може да открие какъв е бил климатът в миналото. Това ме отведе към Антарктика. Това е едно от местата в света, където съвсем ясно можем да видим какъв е бил климатът.

Как се чувствате, наблюдавайки темпото, с което ледената покривка се топи?
Прекарала съм доста време в Арктика. Там е наистина очевидно, че вече не говорим за  хипотетичен проблем, който може да стане реалност след няколко десетилетия. Това вече се случва от няколко десетилетия насам. Недоволството ми е предизвикано от това, че все още говорим за „борба с климатичните промени“, как да ги спрем, а това, като че ли, напълно игнорирара факта, че промяната в климата е вече налице. Сега би трябвало да се концентрираме върху адаптиране към новата реалност – по-малко предвидима планета. Това влече след себе си различни последствия, които ще окажат ефект върху живота на хората. Това е, което ме притеснява.

Как решихте да прекосите Антарктика сама, защо поехте на тази експедиция?
Прекарах предните 10 години в Антарктика , занимавайки се с различни неща. Постепенно достигнах етапа, на който чувствах, че имам необходимите познания, увереност и умения, за да мога да завърша подобна експедиция. Мисля, че идеята се роди от любопитство. Исках да знам как ще се почувствам да бъда там сама, дали съм способна на това. За мен в личен план беше и като че ли жест на уважение към самото място. Прекарала съм там много време преди това и тази експедиция ми даде чувство за завършеност. Изпитвах голямо уважение към мястото, така че бях много ентусиазирана.

Колко време посветихте на подготовката си за тази експедиция?
Тъй като тази експедиция се състоя толкова скоро след няколко други, които бях правила в Антарктика, имах възможност да я организирам за приблизително година. Но подготовката за повечето експедиции отнема повече време. Средно 2 години, но може да отнеме и 4 години – докато намерите екип, цел, спонсори, докато организирате придвижването...

Знаейки всичко, което знаете сега, ако имахте възможност, бихте ли променили нещо?
Имах две доставки на ресурси по време на експедицията. Сега се чудя...почти съм сигурна, че щях да успея да се справя и без тях. Но завърших пътуването си само няколко дни, преди последният самолет за този сезон да отлети от Антарктика. Така че въпросът е: ако от самото начало бях с по-тежък товар, дали това щеше да ме забави с няколко дни и да ми попречи да завърша пътуването си навреме? Това е едно от нещата, които никога няма да узная. Но малка част от мен си мисли: Иска ми се просто да го бях направила. 

И тогава официално щяхте да бъдете първият човек, който го е направил. Наскоро Коди Обрайън постигна това...
Преди мен двама души са пресичали сами Антарктика. И двамата са норвежци, двамата са мъже. Техните трасета са доста по-дълги. Единият е минал почти два пъти по-дълъг маршрут в сравнение с този, избран от мен. Børge Ousland е първият човек, прекосил Антарктика сам. Неговото пътешествие е през 1997, той е преминал през най-дългия маршрут. Всичко, от което е имал нужда, е било в неговата шейна от самото начало. Той е използвал хвърчила. Значи ли това, че по някакъв начин неговото постижение е по-маловажно? Не! За мен това си остава Експедицията, всичко след нея е следване на неговите стъпки. Склонни сме да задълбаваме в семантика, в дребни детайли. Въпросът е, че експедициите не могат да бъдат сравнявани, всяка трябва да бъде оценявана сама по себе си. Поставянето на етикети върху експедициите в Антарктика не работи – те са различни по много начини. Дори от сезон на сезон.

Кой беше най-страшният момент по време на експедицията и как се справихте с него?
Най-страшният момент в експедицията бяха всъщност първите няколко секунди от пътуването, когато самолетът ме остави на брега на Антарктика. Стоях там и гледах как самолетът се превръща в малка черна точка на хоризонта и изчезва. Изведнъж върху мен се стовари тежестта на факта, че съм сама. Шокът от тази изолация. Мислех, че съм се подготвила за това. В този момент разбрах, че не съм се подготвила, защото тотално бях подценила как това ще ме накара да се чувствам. Тази липса на връзка. Това, което трябва да разберете за Антарктика -  въпреки че имах сателитен телефон и можех да се обадя за помощ във всеки момент, дори да се свържех с логистичния център с животозастрашаваща спешна ситуация, не е като да се обърнете към Спасителна служба, където и да е другаде по света. Трябва да подготвят самолетите, трябва да се уверят, че за екипажа е безопасно да лети, трябва да презаредят на правилното място, времето трябва да е подходящо за полет там, където са те и там, където сте вие, както и през по-голямата част от разстоянието между тези две точки. Всички тези фактори да бъдат едновременно налице... не говорим за часове, а за дни, необходими на спасителния екип да стигне до теб, когато си на тази отдалечена страна на Антарктика. Осъзнаването, разбирането, че единствено аз съм изцяло отговорна за собственото си оцеляване - това беше наистина доста плашещо.

През 2009 сте ръководили друга експедиция в Антарктика - Kaspersky Commonwealth Antarctic Expedition. Кои бяха най-ценните уроци, които научихте от позицията си на лидер?
Да ръководиш екип от хора е една от най-трудните задачи. Да управляваш хора е наистина трудно. Мисля, че много хора го подценяват. Мислят си, че да бъдеш лидер опира може би до това да надвикаш останалите, да нареждаш или да имаш всички отговори. Според мен е точно обратното. Това е, което научих, понеже жените в екипа бяха с различен опит и култура и не беше задължително да имат опит в експедиции, преди да се включват в този проект.

Нямаха опит?
Не. Една от жените никога не беше виждала сняг, преди да се включи в екипа. Виждала го е във филми и на снимки, но никога не го е усещала, защото беше от тропическа страна. Мотивацията ми да събера този екип беше да докажа, че няма значение откъде идвате, от значение е единствено целеустремеността ви и какво се случва в главата ви. Някои от тези жени бяха едва 1.50м високи, много дребнички и все пак бяха едни от най-силните, най-целеустремените хора, които съм виждала. По време на тази експедиция научих не толкова за различията между всички нас, колкото за това, което ни свързва. В крайна сметка, всички искаме да бъдем здрави и да водим щастлив живот. Искаме да почувстваме, че сме постигнали нещо. Искаме да бъдем успешни в сферата, която сме избрали. Това беше наистина силен урок.

Как успявахте да мотивирате останалите членове на експедицията?
Едно от нещата, които ми харесват, когато ръководя и тренирам екип, е, че в началото моята роля е да им кажа, че те могат да се справят. През цялото време по различен начин казвате на останалите: Можете да се справите. Знам, че можете. Ще се справите. А после идва момент, в който забелязвате, че вече не казвате това, защото те самите казват на себе си „Мога да се справя. Знам, че мога. Ще се справя.“ Да видиш това да се случва е чудесно. Усещането е, че съм си свършила работата. Чувствам това като успех. Да доведеш хората до това ниво на самоувереност и възможности така, че вече да нямат нужда от теб.... Те сами да си казват, че могат да се справят. Това носи голяма удовлетвореност.

Каква е личната Ви рецепта за успех?
Личната ми рецепта за успех е винаги да следвам сърцето си. Ако влагате страст в нещо, ще бъдете успешни по един или друг начин. Другият голям урок, който съм научила, е, че никога няма да има правилен момент да започнете. Толкова пъти чувам за проект, който се е провалил, и изглежда причината е, че хората са чакали, като че ли, всички звезди да бъдат благосклонни към тях, преди да предприемат нещо. Мисля, че реалността е, че звездите никога няма да бъдат перфектно наредени. На всяка една експедиция, на която съм се отправяла, никога не знаем точно как ще сработят нещата, но имаме увереност, че ще направим така, че те да сработят. Да оцените това, преди да започнете е наистина добър съвет.

Kак се поддържате във форма?
Физическият аспект е доста лесен. Поддържате се във форма, правейки нещото, което искате да правите. Аз постоянно съм по експедиции и така съм във форма за още експедиции. Но да поддържате психиката си във форма – мисля, че това е трудно. При всеки един начин на живот. Нещо, върху което човек постоянно да работи и да наблюдава. Не може да се дръпнете встрани и да кажете: ОК, постигнах вътрешно щастие и ще го запазя завинаги. Никога не става така. Трябва да работите върху психиката си, за да бъде здрава. Дори съвсем прозаично, ако се върнем към това как работи един екип, успехът не е щастлива случайност. Екипите, които са успешни и наистина са се сработили, са положили много усилия по време на подготовката, преди въобще да се доближат до началото на експедицията. За да имаме възможно най-добрата основа, за да може нещата да се случват, когато това е от значение. Тези думички: „екипна работа“, „лидерство“, хората си мислят, че това са някакви натруфени екстри, но всъщност са много трудни неща. Ако наистина сте издразнен на някого, как го превъзмогвате и вземате правилните решения? Много от отговорите идват от работата, която сте свършили предварително. така че да имате правилните инструменти. Така, като достигнете този момент, знаете точно каква карта ще извадите и как ще овладеете ситуацията.

Какво ще бъде следващото Ви голямо начинание?
Много ми се иска да направя друго пътешествие в Антарктика, но е сложно от логистична гледна точка. Въпрос на подходящи възможности е. Тази година ще посветя време на някои по-кратки пътувания. Събрала съм отново екипи от жени, с които да пътуваме в Хималаите и Етиопия. Това е начин да се докосна до различни култури и да погледна на живота през различни гледни точки. Така че го очаквам с нетърпение.

Бихте ли посетили Марс, ако имахте възможност?
Абсолютно. Не мисля, че липсват желаещи да участват в подобни мисии, точно както в миналото е имало много хора, които са искали да изследват Южния полюс. Въобще авантюристичният дух на човечеството не е изчезнал, тук е и се усеща.