петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    8192 прочитания

    От скок с парашут до стендъп комедия - запознайте се с жената, която провери помагат ли книгите за самопомощ

    За предизвикателството да изпробваш съветите на различни книги за самопомощ в продължение на година - британската писателка и журналистка Мариян Пауър пред Economy.bg
    29 януари 2019, 13:19 a+ a- a

    Да прочете по една книга за самопомощ всеки месец в продължение на година. Но не само да прочете, а да изпробва съветите им и да провери дали наистина помагат. Това предизвикателство в началото на 2014 си поставя британската журналистка Мариян Пауър. На 36 години тя усеща, че животът й е в криза и има нужда от промяна – няма мъж до себе си и е затънала в дългове. Проектът я кара да направи немислими преди неща – скача от самолет с парашут, прави стендъп комедия, позира гола като модел, заговаря мъже в метрото. Описва преживяното в своя блог, в резултат на което се ражда книгата й Help Me!, която вече е преведена на 20 езика. Предстои и нейното филмиране.
    Проектът на Мариян Пауър привлича вниманието на медии от цял свят, включително Guardian, Washington Post, NBC, NPR, France 24, Irish Independent и др. Financial Times включи книгата й в класацията най-добри Wellness книги на 2018.

    Помагат ли наистина книгите за самопомощ – Economy.bg попита Мариян Пауър.

    Мариан, как ти хрумна идеята да прочетеш по една книга за самопомощ всеки месец в продължение на година?
    В средата на 30-те си години изпаднах в депресия. На хартия нещата изглеждаха добре – имах хубава работа, гардероб с луксозни дрехи, готини приятели, но това беше на повърхността. В същността си се чувствах изгубена. Докато приятелите ми започнаха да си купуват апартаменти, да се женят и създават семейства, аз се чувствах като блокирана в същия живот, който водех, откакто бях на 20 години, давеща се в море от крайни срокове, дългове и махмурлук. По това време четях доста книги за самопомощ и с всяка прочетена книга си представях как животът ми може да стане перфектен, ако просто стана в 5 часа сутринта, за да медитирам, или ако повтарям положителните твърдения, или ако просто изляза от зоната си на комфорт.
    Така една махмурлийска неделя, докато препрочитах вече понамачканото ми копие на Feel the Fear and Do it Anyway („Страхувам се... и все пак ще го направя“, Сюзън Джефърс) в 3 часа сутринта, ми хрумна идеята, че бих могла да променя живота си. Повече няма да чета за самопомощ, ще го НАПРАВЯ. Всеки месец в продължение на една година ще избирам по една книга за самопомощ и ще следвам съветите й. Систематично ще изкореня всеки мой недостатък – от парите до мъжете, и тогава животът ми ще е перфектен. Или поне такава беше идеята!

    С коя книга стартира четенето? Имаше ли някакви очаквания в началото?
    Започнах годината с книгата Feel the Fear and Do It Anyway, според която всеки ден трябваше да правя нещо, от което ме е страх. Авторката Сюзън Джефърс твърдеше, че всички ние чакаме деня, в който да се почувстваме достатъчно смели, достатъчно умни и достатъчно уверени, за да направим нещата, които искаме, но този ден никога не идва. Единственият начин да се почувстваш смел и уверен е като първо направиш това, от което се страхуваш. Аз започнах с малки стъпки, като успоредно паркиране и преглед на банковите извлечения за задълженията ми и завърших със скок от самолет, стендъп комедия и позиране гола като модел в арт клас. Усещането беше вцепеняващо, но след всяко предизвикателство имаше огромен прилив на увереност. Чувствах се толкова горда от това, което бях направила. Надявах се наистина, че до края на годината ще съм разрешила всички мои проблеми и ще бъда супер богата, слаба и щастлива, с гадже, което носи кашмирен пуловер. С други думи ще съм човек като тези от списанията.

    Какъв опит имаше с книгите за самопомощ, преди да стартираш проекта си?
    Прочетох първата си книга за самопомощ, когато бях на 24 години. Пиех евтино бяло вино в един бар с приятелка, оплаквайки се от хубавата си работа, когато тя ми даде копие на Feel the Fear and Do It Anyway. „Прочети това - каза ми тя - ще те накара да излезеш и да се задействаш“. Хареса ми. Американският ентусиазъм и главните букви на YOU CAN DO IT! бяха перфектният антидот на моите английски/ирландски песимизъм и тревога.
    След това се пристрастих към книгите за самопомощ. Ако книгата обещаваше да промени живота ми в обедната почивка, да ми даде увереност/мъж/пари в пет лесни стъпки и беше получила одобрението на Опра Уинфри, аз не само купувах изданието, но и тениската и аудио курсът към него. Но до моята година на самопомощ рядко правех това, което тези книги препоръчваха.

    Какво научи за тези книги и за себе си по време на проекта?
    Научих, че съм способна да постигна много повече, отколкото си мислех. Когато правих стендъп комедия и изнасях публично реч, мина много добре, което беше шок за мен. Когато заговарях непознати в рамките на месеца, посветен на Rejection Therapy (бел.ред.: „Терапия на отхвърлянето“ е разработена от канадеца Джейсън Комли, като идеята е 30 дни да търсиш отхвърляне и всеки ден да те отхвърлят за нещо и така постепенно да станеш безчувствен към болката), през по-голямата част от времето те бяха мили хора, като отново не очаквах да бъде така. Научих, че ние сме тези, които си поставяме ограничения.

    Кое беше най-голямото предизвикателство по време на проекта ти?
    Неудобните моменти бяха, когато заговарях мъже във влака или когато трябваше да позирам гола. Най-трудни обаче бяха месеците на самонаблюдение. Мислех за себе си твърде много. Колкото повече книги за самопомощ четях, толкова повече се чувствах като провал, защото не ставах в 5 часа сутринта, за да медитирам или пък защото не можех да мисля позитивно през цялото време.

    Как подбра книгите, които да прочетеш?
    Някои от тях бяха книги, които ми бяха препоръчани, други бях чела преди, а трети засягаха области, които знаех, че трябва да прегледам, като например финанси и връзки.

    Коя книга ти беше полезна и коя – не чак толкова?
    Много ми хареса The Power of Now („Силата на Настоящето“, Екхарт Толе). Много добре описва гласа в главата ми, който винаги критикува всичко, което направя. Книгата ми помогна да разбера, че единственият начин да бъда някога щастлива е като бъда в НАСТОЯЩЕТО. Повечето от нас пропускат настоящето, твърде заети в тревоги за бъдещето или анализирайки миналото. Ако се запитаме „Имам ли проблем в момента“, отговорът в повечето случаи е „Не“. Така че поемете дълбоко въздух и се отпуснете. Доста ми хареса и Daring Greatly („Дълбока дързост“, Брене Браун), която обяснява, че целта на хората не е да са перфектни. Ние сме хаотични, имаме недостатъци, но това е нормално и заслужаваме да бъдем обичани. Единственият начин да намерим щастието е чрез открита и правеща ни уязвими комуникация с другите.
    Книгата, която най-често препоръчвам, е Fuck It на Джон Паркин (Философията „Майната му!”). Това е книга за самопомощ за хората, които не харесват самопомощта или обикновено не четат такъв тип книги. Според автора „майната му!” е западният израз на източната философия на приемане и пускане. И в момента, в който кажем „майната му!“ на грижите за работа, пари, тегло…всичко се получава по-лесно. Съгласна съм с това твърдение. Доста лесна и забавна книга за четене.

    Помагат ли в крайна сметка книгите за самопомощ? И ако да – как помогнаха на теб лично?
    Да, помогнаха ми доста. Успях да разбера себе си и живота малко по-добре. Освен това ми дадоха тласък да направя неща, които обикновено не бих. Все пак, след като бях изминала три четвърти от пътя, си дадох сметка, че имам нужда от професионална помощ, за да се случи истинска промяна. Започнах да работя с терапевт, което ми се отрази много положително.

    Какъв съвет би дала на хората, които като теб се чувстват „изостанали, сами и нерелевантни“?
    Книгите за самопомощ са добър начин да си дадеш сметка кои области в живота ти куцат, но ако наистина се чувстваш зациклил и нещастен, по-добре посети терапевт. Той може да ти помогне да прозреш неща за себе си, които не успяваш сам. Терапията беше едно от най-важните неща, които съм направила за себе си, особено едноседмичният ритрийт The Hoffman Process.

    А какъв тип книга е твоята? Какво е основното й послание?
    Това е забавна и честна книга за една жена, която се опитва да разбере коя е и какъв е смисълът на живота. Основният коментар, който получавам от читатели, е: „Сякаш чета за себе си“. Става им добре, когато разберат, че не са сами в несигурностите и страховете си.
    Основното ми послание е: Вие сте прекрасни такива, каквито сте. Не е нужно да медитирате, или да правите йога или дори да сте щастливи през цялото време. Животът е много по-объркан, но това е ОК. Другото ми послание е, че трябва да си помагаме един на друг. Така че ако се чувствате зле, да, прочетете книгата ми, но също се вижте с приятел и бъдете честни за това как се чувствате.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 минути
    38 млрд. долара достигат загубите от финансови измами през 2023
    БОРИКА стартира инициатива за превенция на финансови измами
    преди 15 минути
    Започва поетапно изключване на отоплението за град София
    Изключването на топлоподаването стартира на 31 март
    преди 56 минути
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 59 минути
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 2 часа
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове