Как изглежда бъдещето на търговските договори?

Все повече големи компании инвестират в блокчейн приложения и т.нар. умни договори или смарт контакти. Какви възможности за бизнеса дава тази технология от правна гледна точка? С този въпрос се обърнахме към адв. Емилиян Арнаудов,  партньор и управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ и адв. Сибина Ефтенова, партньор и ръководител на направление „Търговско право и регулации“ в Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“

Адв. Арнаудов работи в сферата на корпоративното и търговското право от 2003г. Консултирал е множество сделки по придобивания, сливания, корпоративни структурирания и търговски транзакции. Ръководи due diligence в предприятия от различни сектори. Към настоящия момент той управлява и координира цялостната дейност на кантората. Емилиян притежава дългогодишен опит в авторското право, регулация на рекламата, сливания и придобивания, търговско право, защита на конкуренцията, електронно управление. 

Адв. Ефтенова от 2004г. е съсредоточена върху правното обслужване на бизнес клиенти и инвестиционни проекти. В момента управлява екип от юристи със специализация в областта на корпоративното и търговското право, недвижимите имоти и строителството, заетостта и миграцията, интелектуалната собственост, регулациите и технологиите. Участвала е в международни експертни панели по въпросите на Blockchain и изкуствен интелект – съответно в Лисабон през 2016г. и в Лондон през пролетта на 2019г.

Ето какво споделиха те пред екипа на Economy.bg: 

Какво представляват смарт контрактите? При тях има ли различни подвидове?
Адв. Ефтенова: Според първото определение от 1994 г. smart contract е компютърен протокол, който изпълнява условията на договор. Също така, той улеснява и удостоверява сключването на договора и изпълнението на договорените условия без намесата на трето лице – напр. на ескроу агент. С оглед на технологичното естество на „умните” договори и на различните им възможни приложения, на практика може да се каже, че няма ограничение във видовото им разнообразие.
Адв. Арнаудов: При класическия договор схемата е следната: страните постигат съгласие по условията, описват ги на хартия, полагат подписите си и при неизпълнение всяка от тях може да се обърне към съд или друг компетентен орган, който се намесва и казва въз основа на написаното какво следва да се случи. При смарт договорите схемата е следната: страните постигат съгласие по условията, програмират уговореното и според изпълнението/ неизпълнението програмата активира съответните причинно-следствени връзки. Не може да получиш стоката, ако не си платил. Не може да платиш и после да не получиш стоката.

Ако трябва да ги оприличите по форма на някой от по-познатите договори, кой би бил това?
Адв. Ефтенова: Всъщност говорим не за тип договор, а за технология, която може да се приложи при сключването и изпълнението на договори. Така например - при договори, чието сключване или изпълнение се удостоверява от доверено трето лице – банка, ескроу агент, нотариус. Компютърният алгоритъм замества човека, затова наричат „умните договори” самоизпълняващи се договори.

При смарт контрактите има ли необходимост страните да си вярват една на друга?
Адв. Арнаудов: Доверието е важна част от човешките отношения във всяка една сфера. Но разбира се, ако съществуваше безпрекословно доверие, досега нямаше да има писмени договори. А ако всеки действаше според уговорките – нямаше да има съдии, а може би – и нужда от юристи. При използването на smart contracts акцентът се измества – нужно е страните да имат доверие на технологията.
Адв. Ефтенова: Смисълът на „умния договор”  е да предостави технологична гаранция, че след като веднъж са договорени и заложени условията за случването на една транзакция, те много трудно могат да бъдат манипулирани. Както и че ще настъпят именно последиците, които са заложени с компютърния код – без намесата на трета удостоверяваща страна. Например, ако в алгоритъма е заложено, че наемателят ще получи достъп до наетия „умен” обект след получаване на определена сума в дигиталния портфейл на наемодателя, „умният” договор удостоверява плащането и задейства механизма на отключване. Естествено, последният пример е възможен само ако процесите са автоматизирани, в дигитално контролирана среда. Адв. Арнаудов: 5G технологията е все по-близо и съвсем скоро това ще ежедневие. Доверието в технологията в доста от случаите може да замени и отслабеното доверие в правораздавателната система или администрацията – за много от ситуациите смарт договорът ще разреши ситуацията, без да се налага страните да се обръщат към държавен орган.

Кои са основните преимущества и недостатъци на смарт контрактите?
Адв. Ефтенова: Основното предимство е във възможността за автоматизиране на операции, за които са нужни много човекочасове. Предимство е и прозрачността, която дава протичането на транзакцията в технологична среда. Все пак, технологията е сравнително нова и все още няма масово приложение. Нужно е да се работи и в посока на сигурността й, в т.ч. и защитата от атаки.
Адв. Арнаудов: Преимущество ще е и облекчаването на работата на съда и контролните органи – защото много от ситуациите ще се разрешават автоматично. Разбира се, ще продължат да съществуват и много други ситуации, в които спорът няма как да се разреши без намесата на такъв орган – включително по отношение на допустимостта на дадени клаузи или по коректното им отразяване в програмата. Във връзка с последното – недостатъци могат да се появят по отношение на защитата на обикновения потребител от наложените от голяма компания и масово прилагани в смарт договорите ѝ условия или по отношение на действия, които чрез технологиите се опитват да нарушат или ограничат конкуренцията.

В кои области са приложими смарт контрактите?
Адв. Ефтенова: Ако говорим за бизнес - във финансовия сектор, застраховането, управлението на доставките. Неслучайно именно компании като Santander инвестират най-много в проучвания и разработка на приложения, базирани на Blockchain и smart contracts. Някои виждат като възможно приложението на технологията при изповядването на сделки с недвижими имоти: компютърният алгоритъм замества нотариуса, а самият имотен регистър се изгражда на база на т. нар. „дистрибутиран регистър”. Но дали са прави, ще покаже бъдещето. 

Могат ли да бъдат променяни условията по един смарт контракт?
Адв. Арнаудов: Да, ако и както това е заложено в компютърния алгоритъм. Но смисълът на механизма е в това условията да не могат да бъдат променяни без участието на всички страни или без намесата на съд или друг орган в предвидените от закона случаи.  

Може ли да настъпи неизпълнение при един смарт договор?
Адв. Ефтенова: Може. В този случай не следва да настъпят и заложените последици. Тоест, не може да настъпи ощетяване чрез изпълнение от едната страна, а неизпълнение от другата. 

Бихте ли дали примери от ежедневието на хората, които на практика представляват изпълнение на умни договори?
Адв. Ефтенова: Най-старият пример е с вендинг машината – след като механизмът удостовери получаването на монета със съответна стойност, потребителят получава, например, напитка – без човешка намеса.
Адв. Арнаудов: Също спирането на достъп до интернет при неплащане – отново се случва без човешка намеса.
Адв. Ефтенова: Вероятно в бъдещето ще станем свидетели и на автономни превозни средства, които могат да извършват плащания на тол-такси. 

Как виждате ролята на юристите при създаването на смарт контракти?
Адв. Ефтенова: Юристите трябва да участват в дизайна на договорите, които се сключват на база smart contracts. Както и на свързания с това анализ на процесите по изпълнението на договорите. Юрист трябва да формулира условията, които трябва да са налице, за да се случат определени последици, съответно – да дефинира самите последици. След това идва ролята на програмиста, който трябва да „преведе” условията на съответния програмен език.
Адв. Арнаудов: Ако опростим, че всеки подобен софтуерен продукт се състои от бизнес анализ и програмиране – в този случай съществена ще бъде ролята на юриста в бизнес анализа.

Доколко компаниите в България проявяват интерес към сключването на такива договори?
Адв. Ефтенова: Най-точно могат да го кажат компаниите, които предлагат такива технологични решения. Смятам, че за българския бизнес технологията все още не е достатъчно позната.  

Как виждате бъдещето на смарт контрактите в България?
Адв. Ефтенова: До голяма степен това зависи от възприемането на технологията от играчите на глобалния пазар. Не е изключено и български предприемачи да изпреварят другите със смели решения, които да намерят по-широко приложение в бизнеса, а оттам – и в ежедневието ни.
Адв. Арнаудов: Точно така се случи преди години - изпреварихме мнозинството от развитите страни при въвеждането на широколентовия интернет достъп. Рано или късно, с навлизането в света на “internet of things” принципът на „умните договори” неминуемо ще стане част от нашия живот.