четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4577 прочитания

    Янив Гарти, Intel: България е доказала, че има потенциал за иновации. Намерете начин да го отключите

    Ако искате бизнесът ви да е успешен, трябва да изградите среда, в която хората да са спокойни да носят лоши новини – президентът на AmCham Israel и вицепрезидент на Intel пред Economy.bg
    02 юли 2019, 15:45 a+ a- a

     

    Силата на България е да се комбинира с други държави от Югоизточна Европа за създаването на различни иновационни решения. Трябва да намерите начин да върнете българите от чужбина обратно. Тези препоръки към страната ни отправи Янив Гарти по отношение на това какво можем да научим от опита на Израел като стартъп нация. Гарти е президент на Израело-американската търговска камара (AmCham Israel), вицепрезидент на Intel и генерален мениджър на Intel Israel. По думите му в основата на успеха на Израел като иновационна нация е култура, при която на провала се гледа като на нещо нормално и хората не се притесняват да носят лоши новини. Култура, при която подчинените спокойно могат да посочат грешките на по-висшестоящите. Култура, при която не се задоволяваш да ти казват какво да правиш, а се бориш постоянно. Според Гарти България е доказала в миналото, че има потенциал за иновации. Затова сега трябва да намери начин да го отключи.
    Янив Гарти, чийто баща е роден в Пловдив, беше у нас за участие в InnoStart Forum 2019. Събитието беше организирано от Американската търговска камара в България, а съорганизатор беше Израело-американската търговска камара.

    Какво България може да научи от опита на Израел като стартъп и иновационна нация, защо е важно хората да не се притесняват да носят лоши новини, ще изпревари ли изкуственият интелект човешкия и трябва ли да се страхуваме от него, кои страни са лидери в AI надпреварата и ще увеличи ли технологията пропастта между бедни и богати – Economy.bg попита Янив Гарти.

    "Силата ви е да се комбинирате с държави от Югоизточна Европа, за да създадете различни иновационни решения".

    Г-н Гарти, какво България може да научи от опита на Израел като стартъп нация? Страната ни е на дъното в ЕС по отношение на иновациите. В този смисъл какво можем да научим от иновационен лидер като вас?
    Това е добър въпрос. Както казах сутринта, ако имаше прост отговор, щях да ви го изпратя по имейл. Но такъв няма. Смятам, че всяка страна трябва да подбере определен набор от съставки, които могат да бъдат използвани на местно ниво и да заимства тези, които ще са работещи в конкретните условия. Считам, че съставките, които са нужни за изграждането на стартъп нация, включват точния тип култура и образование, както и платформа, обединяваща публичния сектор – правителството, и частния сектор – бизнеса плюс неправителствени организации.
    Що се отнася до културата, при нея трябва да има постоянен стремеж да се правят различни неща, да се решават нови проблеми. Култура, при която не се задоволяваш да ти казват какво да правиш, а да се бориш постоянно.
    Израел има предимството да има много разнообразно население. Това е страна на имигранти – хора, пристигнали от над 120 страни. При тези условия трябва да създадеш нова култура, която до голяма степен тръгва от миналото, защото тези хора нямат общо минало.
    Ако погледнете по-задълбочено българската екосистема и общество, ще намерите вашите характеристики на подобно разнообразие – както навън, така и вътре. Това предполага да потърсите начини за сътрудничество с други страни около вас. Може би силата ви е да се комбинирате с няколко държави от Югоизточна Европа, за да създадете различни иновационни решения. Вместо да се борите да вземете своя дял от пая, защо просто не направите по-голям пая и така всеки ще е доволен.
    Що се отнася до образованието двигателите на талантите са различни при всяка образователна система. Вие сами трябва да намерите начин да решите проблема със създаването на двигатели на таланти. Те представляват комбинация от знание и вдъхновение. Младото поколение трябва да търси познание, но да има и любопитството да решава проблеми. Това може да го отведе до високотехнологични компании, но и до високи изследователски степени в университетите.
    Що се отнася до платформата, то има проблеми, които правителството трябва да реши, както и такива, с които бизнесът трябва да се занимае. Ако различните съставки се обединят, можеш да изградиш своеобразен цикъл, който се самозахранва: за да имаш стабилна бизнес среда, трябва да имаш силна икономика, стабилно общество и силен бизнес. Те вървят заедно, като всяка една част има своята роля в това уравнение.

    "Много важно е да се изгради среда, при която хората да се чувстват спокойни, когато носят лоши новини. И да се насърчи култура, при която лошите новини идват по-бързо от хубавите".

    Една от основните съставки при иновациите е да не се страхуваш от провал. Това обаче липсва в България. В този смисъл какво бихте препоръчали на младите предприемачи у нас?
    Това е чудесен въпрос. Не съм сигурен, че имам точния отговор за България. Опитът ми сочи, че в големите компании се подхранва култура, че е нормално да има провали, вкл. при технологиите. Това донякъде може да се обясни с опита на някои от нас в армията и по-конкретно с т.нар. „дебрифинг“ – отиваш на мисия и когато се върнеш трябва да дадеш отчет. При дебрифинга трябва да споделиш и какво не е минало добре, като трябва да го направиш честно и прозрачно. Трябва да признаеш, че макар да имаш ранг, това не означава, че не можеш да направиш грешка. Напълно нормално е някой с по-нисък ранг да дойде и да ти каже: „Хей, това не мина добре и следващия път трябва да го направиш по различен начин“. Това е особено валидно за Военновъздушните сили на Израел. Те се гордеят, че това е един от основните фактори за успеха им. Защото това ти позволява да учиш постоянно.
    Много важно е да се изгради среда, при която хората да се чувстват спокойни, когато носят лоши новини. И да се насърчи култура, при която лошите новини идват по-бързо от хубавите. Защото за добрите новини винаги ще се намери ухо, всички обичат добрите новини. Позволете и на лошите новини да идват бързо. Например, в компанията, в която работя, организираме от време на време събития – наричаме ги „F Up Nights“, можете да се досетите на какво съответства „F“. На тези събития хората се изправят и споделят как и защо са се провалили. Това позволява на човек да е отворен, защото лидерите водят с пример, като демонстрират, че провалът е нещо нормално. Трябва да признаем провалите, но трябва и да се фокусираме върху това, което работи. И това, което работи добре, трябва да го запазим и продължим, така че да стане част от системата. Не е нужно постоянно да променяме нещата.

    "Дейности, които са по-механични, вероятно ще бъдат осъществявани от машини".

    Има прогнози, че към 2030 ще станем свидетели на раждането на „общ“ изкуствен интелект – AGI. Счита се, че той ще изпревари човешкия в много отношения. Трябва ли да се страхуваме от него? И как можем да го контролираме, ако той изпревари човешкия интелект?
    Аз не съм част от лагера на експертите, които казват, че машините ще ни изместят. Знаем от историята на човечеството – още от времето когато хората са се научили как да контролират огъня до създаването на колелото, как технологиите променят типа работа на човека. Смятам, че ще станем свидетели на промяна и дейности, които са по-механични, вероятно ще бъдат осъществявани от машини. Но това е чудесно. Човечеството е доказало в историята, че е способно да създава различни неща. Ние знаем как да преминем отвъд границите. Колкото повече хора имат свободата да творят, толкова по-добре е за човечеството. Аз съм окуражен, не съм уплашен.

    Но какво ще се случи, ако изкуственият интелект изпревари човешкия?
    Въпросът е какво е интелект. Ако е да решаваш математически уравнения, то машините отдавна се справят доста добре. Смятам, че това, което предизвиква интерес при изкуствения интелект, е способността на машината или компютъра да се учи, да бъде обучаван и на базата на данни да може да взема решения. Но в повечето случаи това не са решения, взети от самия компютър, по-скоро той ни казва какво е установил. Да вземем за пример технологията за разпознаване на лица. От известно време машините знаят как да разпознават лицата ни. Но вече сме на етап, при който машините могат да идентифицират и емоции. Например стоите на опашка за проверка за сигурността и ако някой е твърде притеснен, софтуерът ще го разпознае и отбележи. Но това, което машината прави, е именно да идентифицира и да сигнализира за човека. Хората са тези, които трябва да отидат и да проверят какво точно се случва. Не мисля, че това ще се промени. Машините ще ни помагат да вземаме по-добри решения. Разбира се, като при всяка технология, има морални аспекти относно това как се използва тя. Защото технологиите може да се използват за добри, но и за лоши цели.

    Имаме вече подобни примери като deep fake, фалшиви новини.
    Това, от което се притеснявам, е, че когато машините ни изместят, те ще отнемат част от отговорността ни. Длъжни сме да гарантираме, че ще използваме машините, така че да направим живота на човека по-добър, ще направим планетата по-добро място за живеене.

    Как ще постигнем това?
    Човечеството е доказало, че макар понякога да преминава през тъмни и трудни времена, накрая доброто побеждава. Към това трябва да се стремим. Но това е наша отговорност. Не са проблем машините, хората са.

    "Историята на България е доказателство, че имате талант. В миналото сте успявали да предложите много иновации в различни аспекти. Така че имате този потенциал. Трябва да намерите начин да го отключите отново".

    Неотдавна разговарях с германски футуролог, който прогнозира, че този, който притежава роботите, ще контролира света. В момента сме свидетели на надпревара по отношение на изкуствения интелект. Кои страни са лидери в тази надпревара и могат ли те да контролират света?
    В началото на ХХ век хората са се страхували, че тези, които притежават „механичните коне“ или колите, ще контролират човечеството. Не се случва така. По същия начин с влаковете преди това или с други подобни технологии. Да, променя се властовият баланс. Ако погледнем към историята, а смятам, че оттам можем да научим много, тези технологии променят баланса по отношение на власт и работни места. Но това не е краят, а просто начало на нещо различно.
    Що се отнася до страните лидери, ако погледнем компаниите, разработващи подобни технологии, или проучванията по темата, вероятно в топ 5 лидер са САЩ, следвани от Китай. След тях, в зависимост от типа индикатори, които се отчитат, са Канада, Великобритания и Израел. Конкретно Израел е №3 по отношение на брой AI стартъпи. Technion University в Хайфа и The Hebrew University пък са сред най-добрите университети в областта.

    Как малки страни като България могат да се подготвят за тази AI трансформация?
    Смятам, че най-добрият начин да се подготвиш за нещо е да си в лидерска позиция. Защото, когато си лидер, вероятно правиш различни грешки, но имаш предимството да си по-наясно, така че да можеш да реагираш по-бързо. Адаптацията и модификацията могат да се случат по-бързо. Израел например е малка държава, но е сред страните лидери.
    Историята на България е доказателство, че имате талант. В миналото сте успявали да предложите много иновации в различни аспекти. Така че имате този потенциал. Трябва да намерите начин да го отключите отново.

    Има опасения, че изкуственият интелект ще увеличи пропастта между богати и бедни. Какъв е Вашият коментар?
    Когато светът е преминавал през такива мегапромени в миналото дали поради войни, епидемии, или нови технологии, това, което обикновено се случва, е промяна в микса. Никога не се отива към нещо крайно. А ако се отиде, след известно време нормално състояние се възстановява. Това, на което сме свидетели, е нормалното поведение на човек, който все още не знае какво предстои. Защото сме все още в ранните етапи на AI и се страхуваме. Това е нормално, човешко е. За някои хора AI може да доведе до по-големи предизвикателства, за други - промените може да са положителни. Това не означава, че хората, които са на власт днес, ще увеличат властта си в бъдеще. Това е просто възможност за разместване на баланса.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 32 минути
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 1 час
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка
    преди 2 часа
    Предлагат бърза ликвидация на неработещи фирми
    От 30 хил. до 50 хил. нови дружества се създават на година, като над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки
    преди 2 часа
    3 български авиокомпании ще летят до Китай
    Правителството определи авиопревозвачите за директните полети до Поднебесната империя
    преди 3 часа
    преди 3 часа
    ЕК с планове за европейска диплома
    Така ще се насърчи мобилността с учебна цел в рамките на ЕС