От църковния хор до световната сцена

Има гласове, които чуеш ли веднъж, никога не можеш да забравиш. Веднага те грабват, завладяват и увличат. Не те оставят безразличен. Такъв е и гласът на италианския соул изпълнител Марио Бионди. Наричат го певецът с най-отличителния и чувствен глас в съвременната соул музика, достоен наследник на Бари Уайт, не само заради тембъра, но и заради съблазнителното усещане, което се носи от музиката му.
Страстта на Марио към музиката започва още от ранна детска възраст, когато пее в църковен хор в родната Катания, Сицилия. С течение на времето се оформя като изпълнител от международно ниво, като един от първите му ангажименти е като подгряващ изпълнител на Рей Чарлс. Сътрудничи си с големи музиканти като Шака Кан, Майкъл Болтън, Incognito и The Crusaders. Първият му голям успех е през 2004 с издаването на сингъла "This Is What YouAre". Дебютният му албум „Handful Of Soul“ идва две години по-късно. Бионди вече има зад гърба си издадени 9 албума, като последният излезе през март 2018 и носи заглавието „Brasil“. Има многобройни концерти в най-престижните музикални зали в света, сред които и „Роял Албърт Хол“ в Лондон.
София е една от спирките на тазгодишното му турне, като публиката ще може да го чуе в зала 1 на НДК на 18 октомври. Бионди пристига у нас по покана на Национален дворец на културата и Фондация „Аполония”.

Колко дълъг е пътят от църковния хор до световната сцена, какви са основните предизвикателства и уроци по този път, какво дава и отнема големият успех, как се овладява изкуството да можеш да докосваш хора от цял свят – тези въпроси отправихме към Марио Бионди.

Марио, колко беше дълъг пътят от църковния хор до световната сцена?
Започнах да пея благодарение на баща си, когато бях на 16 години. Първата сцена, на която излязох с него, беше тук в Сицилия. Бях бекграунд вокалист. Преди това пеех в Григориански хор в църквата, което беше невероятно изживяване. Още помня ясно думите.
Пол Макартни има една стара песен – „Дългият и криволичещ път“ (The Long And Winding Road). Мисля, че това е добро определение на кариерата ми досега. Радвам се, че имам възможността да бъда на голяма сцена, а често и в малки клубове по цял свят, където срещам много хора, с които споделяме страстта си към музиката.

Кои бяха основните житейски уроци, които научихте по този път?
Имах възможността да науча много неща чрез срещите ми с различни хора по този път, което помогна за успеха ми на сцената. Музиката отвори очите и сърцето ми за любовта на хората от цял свят.

Какво означава успехът за Вас?
Успех е да срещаш чудесни хора по цял свят. Успех е да имаш възможност да пееш песните си, без да правиш компромиси.

Какво дава и отнема големият успех?
Понякога музикалната кариера те отделя от семейството. Това вероятно е най-лошата страна на успеха. Но музиката ми дава и шанса да бъда по-добър човек за близките ми.

Какво имате предвид?
Благодарение на музиката и на възможността да срещна по пътя си различни хора – от световни артисти до нормални хора, аз израснах. Тези срещи ми помогнаха да осъзная много неща, за които не съм си давал сметка в живота.

Кои бяха основните неща, които научихте от тези хора?
Често човек се чувства сам на сцената, като корабокрушенец на самотен остров. Но малко по малко успявам да събера енергията на музикантите около мен и да усетя подкрепата им, така че да не се чувствам сам.

Кои са музикантите, които са Ви вдъхновили най-много?
Ал Жеро и баща ми.

Музиката ли избра Вас или Вие – нея?
Може би музиката ме избра, след което аз й се отдадох напълно.

Малкият Марио с баща си

Кой беше първият човек, който повярва във Вас? Помните ли точния момент и как това Ви накара да се почувствате?
Първият човек, който повярва в мен, беше баща ми. Помня ясно момента – бях на 16 години. Говорих с него. Опитвах се да му обясня, че искам да стана професионален изпълнител. Той ме погледна и ме попита: „Професионален? Сигурен ли си? Нали знаеш, че няма да е лесно?“ Още настръхвам при спомена за този момент. Бяха може би две или три думи, не повече, но това се запечата в душата ми. Отговорих му, че съм сигурен и че искам да го направя.
Баща ми ме научи на ценността на дадената дума. Когато ме попита, той искаше да съм сигурен в решението си, така че да удържа на думата си. И за мен това беше като кръвно обещание.

Как Ви преобрази соул музиката?
Не знам дали ме е преобразила, но ме накара да разбера, че трябва да следвам своята визия по най-добрия начин.

Ако трябва да се самоопределите с една песен или композиция, коя би била тя? Как звучи душата Ви?
Понякога звучи като „Love is a temple“, друг път е „No More Trouble“ или „This Is What You Are“, а нерядко „Something That Was Beautiful“.

Как овладяхте този универсален език, с който докосвате сърцата на толкова много хора от цял свят?
Музиката е този универсален език. И очевидно трябва да благодаря на моята налудничава идея да се опитам да пея на език, който не ми е майчин. Така че успявам да докосна толкова много хора благодарение и на английския език.

Идвате в България за втори път. Помня първия Ви концерт в Sofia Live Club. Беше чудесно, пяхме и танцувахме с Вас. Какви са очакванията Ви сега за предстоящия концерт в НДК – ще пеете на далеч по-голяма сцена?
Очаквам концерт, изпълнен с енергия и с хора, които обичат да споделят музиката и положителните вибрации.

Какво е посланието Ви към българската публика?
Ci vediamo presto! До скоро виждане! Нямам търпение!

Интервю: Детелина Калфова