100-те най-добри книги на 21 век

Британското издание Guardian обяви списък със 100-те най-добри книги, излезли след 2000-та година. Сред тях се открояват блестящи дебютни романи, пламенни полемики, исторически шедьоври, проникновени мемоари...

Вижте кои заглавия намират място в топ 100 на изданието и кои от тях са излезли на  български език. 

1. „Вълци“ от Хилари Мантел, „Еднорог“. Излиза през 2009, в България - 2012.

Двубоят между две изключителни личности, решил съдбата на един народ, се намира в центъра на този напълно различен разказ за царстването на Хенри VІІІ. Светецът Томас Мор може би не е точно онзи праведен мъченик, какъвто ни го представя канонът на историята. „Злодеят“ Томас Кромуел, чиято история се разказва тук, също се очертава като съвсем различен човек – син на ковач, издигнал се до един от създателите на съвременна Англия, първи човек след краля, идеолог на англиканската църква. Момчето от бедняшките квартали изгражда само себе си като забележителна ренесансова личност, едновременно визионер и ловък политик, който дърпа конците на крале, издига и сваля кралици, придвижва по шахматната дъска на историята познатите ни кардинали, епископи и придворни дами – и поставя държавния интерес над личния...

През 2015 „Вълци“ и „Доведете труповете“ са екранизирани като телевизионен сериал. Последният роман за Томас Кромуел -  The Mirror and the Light, ще бъде публикуван през март 2020. Дългоочакваната книга ще завърши популярната историческа трилогия. 

2. „Gielad“ от Мерилин Робинсън, 2004. 

Медитативният, дълбоко философски роман на Робинсън е разказан чрез предсмъртни писма, написани от възрастния пастор Джон Еймс през 50-те години до неговия 7-годишен син. Това е книга за наследството, което никога няма да се върне, напомняне за вълнуващата, временна красота, която може да се намери в ежедневието.

Както пастор Еймс заключава за сина си и за себе си: „Има хиляди хиляди причини да живеем този живот, всяка от тях е достатъчна.“

3. „Време секънд хенд“ от Светлана Алексиевич, „Парадокс“. Излиза през 2013, в България - 2016.

Във „Време секънд хенд: Краят на червения човек“ авторката е събрала записвани в продължение на години в края на миналия и началото на този век истории на стотици обикновени хора, преживели епохата на Съветския съюз. 

Както самата Алексиевич пише в сайта си, за свой писателски жанр е избрала гласовете човешки: на хората от улицата, зад стъклото на прозорците… Острата и откровено човешка лична позиция на писателката за случващото се в родината ѝ и в Русия изобщо среща обществен отглас по-често в чужбина. А там, където е родена и отрасла, вече я хулят и официалната позиция на институции и критика не е изпълнена с любов.

4. „Никога не ме оставяй“ от Казуо Ишигуро, „Лабиринт“. Излиза през 2005, в България - през 2016.

В романа Казуо Ишигуро проследява съдбата на трима приятели. Трийсет и една годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в откъснато привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми. Защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много?

Определен от сп. „Тайм“ за най-добър роман на 2005 и включен в списъка на 100 най-красиви книги от последния век, „Никога не ме оставяй“ може да бъде причислен и към антиутопиите и да се чете като сбъднало се мрачно пророчество, и към притчовата литература с дълбокия си подтекст и нравствен заряд, заложен между редовете, но е преди всичко като книга за загубите, които търпим, за живота като горчив избор, за нелекия човешки жребий в свят, където всичко е за продан.

5. „Аустерлиц“ от В. Г. Зебалд, „Стено“.  Излиза през 2001, в България - през 2013.

В. Г. Зебалд, един от най-нетрадиционните писатели на нашето време, разказва историята на един човек, на когото като дете са отнети езикът и името и който след това не може да се почувства като у дома си никъде в този свят.  „Аустерлиц“ е роман за една дълбока социална травма – за откритието, че всъщност не принадлежим изцяло към света, в който живеем. За анонимността, която може да е страшно бреме...

Зебалд е удостоен с многобройни литературни награди, между които „Мьорике“, „Хайнрих Бьол“, „Хайнрих Хайне“, „Йозеф Брайтбах“. Умира през 2001 при автомобилна злополука няколко месеца след публикуването на книгата.

6. „Кехлибареният далекоглед“ от Филип Пулман, „Бард“. Излиза през 2000, в България - 2004.

„Кехлибареният далекоглед” е третата книга от вълшебната трилогия „Тъмните му материи”, която отключва вратата към свят, паралелен на нашия, и все пак населен с различни създания, като смесва наука, теология и магия с крайно фантастичен и вълнуващ резултат. „Кехлибареният далекоглед“  е история за едно момче и едно момиче с мисия от съдбата. Лира и Уил, обикновени деца, оставени в извънредно опасна ситуация в края на втората книга, сега се оказват изправени пред смъртна опасност. Ала на помощ им идват стари приятели, Йорек Бирнисон - бронираната мечка, и ученият - д-р Мери Малоун. Има и нови съюзници, високите един лакът ездачи на водни кончета с отровни шпори и мулефа, странни създания с колела, които имат дарбата да виждат Праха.

7. „Between the World and Me“ от Та-Нехиси Коутс, 2015. 

Коутс е журналист и писател, който се превърна в глас на тъмнокожите в САЩ. „Между света и мен“ е написана под формата на писмо до неговия син и е посветена на расовите отношения в Америка - от ежедневната несправедливост и полицейското насилие до историята на робството и Гражданската война.

Дръзките, но и поетични размисли на Коутс за това какво означава да си черен американец днес, го направиха един от най-важните интелектуалци и писатели в САЩ.

8. „Есен“ от Али Смит, „Лист“. Излиза през 2016, в България – 2018.

„Есен” е първият роман от поредицата „Сезони” на британската писателка. 

Историите на Даниел Глюк и Елизабет Деманд са пътуване, започнало някъде през 30-те години на ХХ век и още несвършило. Той е на сто и на легло, а тя – на трийсет и две, лектор по история на изкуството. Тази книга събира в един сезон личното и глобалното и разказва по необичаен начин за уж обичайни неща – детство, влюбване, амбиции, остаряване, смърт, и в същото време ги съчетава с болезнени теми като Брекзит, екология, социално неравенство, войни.,

9. „Облакът атлас“ от Дейвид Мичел, „Прозорец“. Излиза през 2004, в България – 2012.

Един от най-забележителните постмодерни гласове в литературата на 21 век, Дейвид Мичъл съчетава приключенско повествование с типична за Набоков страст към загадките, наблюдателност в изграждането на героите и вкус към философските и научните разсъждения в традицията на Умберто Еко, Харуки Мураками и Филип К. Дик. Резултатът е блестяща и оригинална литература, колкото дълбока, толкова и занимателна. „Облакът атлас“ се състои от шест истории, наредени една в друга като кукла матрьошка, които превеждат читателя през различни времена и места –от 19 век в далечния Тихи океан до постапокалиптично бъдеще на Хаваите. В хода на повествованието Мичъл разкрива каква е връзката между отделните герои, как се преплитат съдбите им и как душите им се носят във времето и пространството като облаци в небето.

10. „Half of a Yellow Sun“ от Чимаманда Нгози Адичи, 2006.

Романът на Адичи разказва за последствията от Нигерийската гражданска война през призмата на различни политически и лични борби.

Адичи проследява икономическото, етническото, културното и религиозно напрежение сред различните народи на Нигерия и изследва бруталното наследство на колониализма в Африка.

Вижте пълния топ 100 на Guardian и кои от книгите са излезли на български език: