Таратор, супа топчета, свинско с месо, боб, сарми, чушки със сирене, грах, кисело мляко, боровинки, банани. Това е било менюто преди години на българските космонавти. Космическият рецептурник продължава да се поддържа и днес, а „главните готвачи“ са учените от Института по криобиология и хранителни технологии към БАН.
България е третата страна в света след САЩ и Русия, която е започнала да произвежда такива храни. Те са изсушени или лиофилизирани, като са изгубили около 7-8 пъти от теглото си, но са запазили ценните съставки, обясни пред Economy.bg д-р Росен Флоров от Института по криобиология и хранителни технологии. В този вид продуктът може да се съхранява с години и лесно да се транспортира.
Флоров признава, че вече не "готвят" за космонавти, а за алпинисти и авантюристи, както и хора и със здравословни проблеми, като детенце с рядко заболяване, водещо до увеличаване на лошия холестерол. Благодарение на „космическото“ меню на учените от БАН детето е успяло да подобри състоянието си, разказва Флоров.
Славата ни на производител на космически храни е останала в миналото. „Преди години благодарение на близкото сътрудничество със Съветския съюз тогава България е имала възможност да попадне в различни космически програми - не само за космическа храна, но и за подготовка и изпращане на астронавти. В днешни дни това е по-скоро история отколкото действителност. Доста сложно е България отново да се намести между големите космически играчи“, отбелязва Флоров.
Дали "космическото меню" от миналото може да намери бизнес реализация и днес, предстои да видим.
Един от главните разработчици на BgGPT и докторант в INSAIT разказва пред Economy.bg за възможностите на българския изкуствен интелект и как бизнесът може да го ползва