Н. Пр. Кристоф Айххорн: Немските фирми и банки все повече осъзнават потенциала на ИТ сектора в България

„Нашите отношения са силни като домашна ракия“, отбеляза на чист български новият немски посланик в София Н. Пр. Кристоф Айххорн. Той е у нас от лятото тази година и първото му впечатление от страната е „супер готино“. Посланик Айххорн е бивш радиожурналист, работил е в Брюксел, бил е културно аташе в посолството на Германия в Москва от 1989 до 1992. Ръководил е политическия отдел на мисията на страната си във Вашингтон. Преди да дойде в България е бил посланик на Германия в Талин, Естония.

Има ли още шанс Volkswagen да открие завод в България, да очакваме ли нови немски инвестиции догодина и от кои сектори, кои са предизвикателствата пред германския бизнес у нас, кога България ще стане част от Шенген, защо 30 години след промените хората в Източна Германия и България се чувстват разочаровани, Франция или Германия ще задават посоката на развитие на ЕС и как ще се отрази оттеглянето на Меркел върху европейската политика – по тези и други актуални въпроси разговаряхме с Н. Пр. Кристоф Айххорн.

Ваше Превъзходителство, в България сте от няколко месеца. Какви са първите Ви впечатления?
Първото ми впечатление е супер готино. Обиколих много места в този интересен град София. Пътувах много и из страната. Бях в Пловдив, Варна, Велико Търново, горе на Дунава, в планините, навсякъде. Всеки ден има нещо ново за откриване. Невероятно впечатлен бях от Археологическия музей във Варна и от находките от злато там. България е страна с много стара история и култура. Струва си човек да я проучи и да сподели своите наблюдения с други хора.

Какви ще са приоритетите Ви?
Имаме много тесни отношения в много сфери. На български можем да кажем, че „нашите отношения са силни като домашна ракия“. Това важи за политиката, икономиката, културата, за отношенията между нашите граждани. Ще Ви дам пример. Във Варна 900 немски студенти следват медицина. Фантастично. Те учат български, за да могат да работят с пациентите. И това е само един малък пример. Разбира се, важно е политическите отношения да са на добро ниво. Също толкова важни са и икономическите връзки. Почти 1500 немски компании са активни тук. Имаме голяма Германо-българска търговско-промишлена палата с над 600 членове, която е много активна. За мен много важно е гражданското общество и особено младите хора, не само студентите, но и многото гимназии, в които се преподава немски. Бих бил щастлив, ако можем да направим тези отношения още по-интензивни.

Споменахте гражданското общество. Вие сте бивш журналист. Колко важни са силните медии за едно демократично общество?
Като бивш радио журналист вече два пъти съм бил в БНР. Там обсъдихме подробно ролята на медиите в една демокрация, които са от основно значение за едно силно общество. Ако можем да направим нещо заедно в Европа, за да подсилим още този пункт, и да подкрепим медиите, така че да може да си вършат работата, то ние сме насреща.

България и Германия отбелязват 140 години дипломатически отношения. Вече казахте, че „нашите отношения са силни като домашна ракия“. Да, домашната ракия може да ни развесели и да ни помогне да забравим проблемите. В този смисъл какъв е потенциалът и какви са предизвикателствата в германо-българските отношения?
Ракията в случая не е, за да забравим нещо, а по-скоро да стимулираме нашата фантазия по отношение на това какво още можем да направим заедно, и то по-интензивно. Тези 140 години са доказателство, че българите и германците имат много какво да разказват. Преминали сме през силни и слаби периоди. В момента сме част от ЕС и трансатлантическото семейство на НАТО. Това означава, че имаме общи интереси. Тези институции споделят и общи ценности по отношение на демокрация, правова държава, свобода на гражданите, свобода на медиите, свобода на пътуване. Всичко това ни свързва и предлага отлична основа за следващите 140 години и по-нататък.

Къде виждате предизвикателствата?
Не е толкова просто, когато е налице историческият опит с режими, при които думата свобода не съществува в действителност. Ние, германците, също имаме подобен опит, и то два пъти. Поради тази причина вероятно имаме и особено разбиране за това какво да направи българското общество, за да постигне напредък по отношение на демокрацията и правовата държава, и по трудни въпроси като напр. как да се намали корупцията. По всички тези теми трябва да продължи да се работи. И ако ние, германците, можем да бъдем добри партньори в тази посока, ще го направим не само заради историческия опит, но и защото сме убедени в това.

Германия държи важен ключ към Шенгенското пространство. Кога според Вас е реалистично България да стане част от него?
Това е един от многобройните въпроси, които се обсъждат в Европа. Няма конкретна дата в момента. Има няколко важни критерия, които трябва да бъдат съблюдавани. След това трябва да бъдат убедени останалите страни членки, че е време да бъде направена тази стъпка. България е една много стабилна страна, що се отнася до защитата на границите, а това е един много съществен елемент от оценката по този въпрос.

Какво липсва още?
Естествено трябва да погледнете по-голямата картина. България и Германия са две страни в дългия списък от срани членки. Има много държави с различни оценки. Затова трябва да се работи по постигане на консенсус.

В кои сектори има потенциал за увеличаване на немските инвестиции у нас? Намират ли германските компании нови пазарни ниши в България?
Много важна тема е стартъп общността. Тя е приоритет за мен още от първия ми ден в България. Преди дни имаше среща при президента, който възприе тази идея и заедно с Германо-Българската индустриално-търговска камара организира голямо събитие. Тук наистина има потенциал. Седем български стартъпа са участвали в две роудшоута из Германия, за да представят идеите си и да потърсят финансиране. Смятам, че можем да направим още много в тази посока.
Друга област, за която трябва още да се говори, е ИТ. България има отлични предпоставки: тук има много добре квалифицирани кадри. Те са много търсени. Немските фирми и банки осъзнават все повече потенциала тук. Това също е сфера, за която посолството заедно с Търговската камара ще допринасят да се чува повече.

Можем ли да очакваме нови немски инвестиции следващата година?
Чувам от една или друга немска фирма, че имат интересни идеи. Но бизнесът трябва да си остане работа на бизнеса. Това означава, че един немски посланик може да говори с много хора, да ги подкрепя, да опитва да събере тези, които могат да взимат решения, да отваря врати, но да остави на фирмите сами да обявят добрите новини. Има няколко неща, за които бихме могли да се радваме следващата година.
Ако погледнем 2019 година, нова чудесна инвестиция беше инженеринговият център на Bosch. Присъствах заедно с Вашия премиер на откриването. И двамата бяхме удивени от високотехнологичната работа на хората там. Други немски фирми наблюдават много прецизно развитието тук и виждат потенциала на България.

Преди дни научихме за предстоящата инвестиция на Commerzbank.
Да, това е един пример на компании, които имат много добри планове за България. Ще се радвам, ако тази инвестиция може да се реализира през 2020. Но знаете, че между план и реализация има още стъпки, които да се извървят. Ключов фактор е нуждата от отлични ИТ специалисти, които трябва да бъдат намерени и привлечени. Като това не е единствената фирма, която търси кадри.

Бихте ли препоръчали на една немска компания да инвестира в България?
Да, правим това по цял ден. Това прави и Търговската камара. Правят го и колегите от българското посолство в Берлин. Имаме много контакти с немския бизнес. Ролята на едно посолство е да отваря врати и да събира хора. Друга задача на посолството е да представи каква е политическата и икономическата среда пред фирма, която обмисля къде да инвестира. И ние с удоволствие даваме подобни съвети.

И как преценявате политическата и икономическа среда у нас?
Що се отнася до икономическото развитие, трябва само да погледнете цифрите, които са изцяло позитивни. Това са критерии, които имат централна роля при едно инвестиционно решение. По отношение на политическото развитие България е стабилна страна. Имаме много тесни политически връзки. Отношенията между федералния канцлер Меркел и премиера Борисов са отлични. Това важи и за разговорите между външните ни министри. Връзките са добри не само с федералното правителството в Берлин, но и с отделните провинции и особено Бавария. Това създава една положителна обща картина за инвеститорите.

Значението на индустрията за компоненти на автомобили у нас нарасна през последните години. Можем ли да привлечем германски производител на автомобили?
Имаме ли още шансове за новия завод на VW?
И тук важи принципът, че бизнесът си е работа на бизнеса. Така че това ще е решение на Volkswagen. Това, което всички знаем, е, че България и голяма съседна страна, а именно Турция, са много близо една от друга в надпреварата. Тепърва предстои да видим как ще приключи процедурата. В случай че България остане на второ място, моята препоръка е българите да не мислят, че са загубили. По-скоро трябва да си кажете: „В тази тежка надпревара ние, българите, стигнахме до върха. Това се случва само когато инвестиционните условия са добри. И това е добър сигнал за останалите фирми“.

Изгубили ли сме вече надпреварата за инвестицията?
Не знам това. Компанията е направила различни изявления как разглежда ситуацията. Това, което знам, е, че към днешна дата – декември 2019 – крайното решение още не е взето.

30 години след падането на Берлинската стена мнозинството източногерманци се чувства като граждани втора класа. 30 години след падането на Желязната завеса мнозинството българи вярва, че през комунизма е живяло по-добре. Хората се чувстват разочаровани. Това често се изразява в избора на популистки партии, какъвто беше случаят с AfD в Източна Германия. Как може да бъде преодоляно това разделение в рамките на Германия и на Европа?
Ако погледнете данните за развитието на германската икономика, ще установите, че 30 години след падането на Берлинската стена заплатите и пенсиите в Източна Германия са достигнали около 90% от нивото в Западна Германия. Ако погледнете данните тук или просто се разходите из града или из страната с отворени очи, ще видите какъв значителен положителен напредък е постигнала България през изминалите 30 години. Това е реалността. Дали хората усещат това, е друг въпрос, и то сериозен, на който трябва да се обърне внимание. Той не може да бъде заличен, като просто се посочат икономическите показатели. Но човек не бива да забравя и тези данни. Преценката трябва да се базира на факти. Обективността е важен фактор срещу популизма. За тези, които са разочаровани, бих предложил да се замислят над това и в Германия понякога дискусията е следната: чувствам ли се аз като отделен гражданин, като загубил от историческия обрат или като загубил от обединението. Моят аргумент би бил друг – а какво е било загубено по време на разделението в Германия и в България? Ще ви дам много прост пример: чудесното червено вино, което имате тук. То е открито още от римляните преди хиляди години. Защо едва сега то излиза отново на международните пазари? Защото комунистическият режим не се е занимавал с този въпрос. Всички днес сме ангажирани да изградим наново това, което е било неглижирано в предишните десетилетия. Това би трябвало да ни даде увереност, че се намираме на прав път.
Важно е също да дискутираме и емоцията, която върви с тази тема. Опитах се дам своя принос в тази посока наскоро. В БНР в продължение на един час направихме нещо, което като бивш радиожурналист много ме зарадва. Пускахме рок музика – песни за свобода. Има прекрасни български песни, които всички знаете: „Времето е наше“, „Аз съм просто човек“. Има също толкова силни немски песни. Емоцията по отношение на това къде сме били преди 30 години, за каква свобода сме се преборили тогава, каква свобода ни е била отнета преди и какво можем да направим с тази свобода днес, това е емоция, която българи и германци могат да споделят, защото имаме този общ опит. Това е една добра база да продължим да градим заедно бъдещето и да направим нещо срещу популизма.

Как виждате бъдещето на ЕС? Според много експерти в момента в Европа се противопоставят две стратегии: от една страна е Германия, която се опитва да запази статуквото, а от друга - Франция на Макрон, който иска да промени веднага Европа. Има ли риск ЕС да изгуби скоро релевантност?
Не мисля, че това описание е правилно. Не смятам, че Германия е страна на статуквото. Ще Ви дам конкретен пример. В момента се дискутира усилено темата с бъдещото членство на Северна Македония и Албания в ЕС. По този въпрос Германия принадлежи към страните членки, които искат да задействат този въпрос. Има и други примери, които показват едно и също – виждаме добро бъдеще за Германия и ЕС като две страни на един медал. Неотдавна ме попитаха дали Германия трябва да се радва, че толкова много специалисти искат да дойдат в страната, което се отразява добре на немската икономика. Отговорих, че това е погрешно схващане. В Европа можем да вървим напред само ако не мислим в категории „win“ и „lose“, а в категории „win - win“. Германия ще се развива дългосрочно добре само ако България и останалите страни членки в ЕС се развиват добре. За нас това е напълно ясно. Затова и досега работим заедно за едно добро бъдеще. Нещо друго ми се струва важно в тази посока. Понякога се обсъжда разделение по отношение на големи/малки страни членки, по-стари/по-нови, такива, които плащат малко повече и такива, които плащат по-малко. Разбира се, това са фактори, но според мен те не са от съществено значение. За мен по-важно е с каква нагласа сядаме всички на масата за преговори в Брюксел, когато взимаме решения. Всяка държава членка има шанса да предложи това, което може да прави наистина добре, включително и от собствения й исторически опит. Много се радвам, че България вижда ясно своето бъдеще в ЕС. Както и ние. Всъщност това важи за всички страни членки, но в различна степен. И за мен е важно да напомня за тази основна настройка.

Как виждате бъдещето на ЕС след 5 години, когато Германия няма да бъде оглавявана от Меркел?
Ако погледнете как се развива светът, как се развиват Китай, САЩ, ролята на Русия, развиващите се пазари в Латинска Америка или в Африка, ще си дадете сметка, че отдавна са отминали времената, когато Европа е могла да играе доминираща роля. По-скоро трябва да внимаваме Европа да запази силата си в тази световна игра. Можем да го направим само ако сме обединени и ако укрепим ЕС, като опростим процесите по взимане на решения, премахнем бюрократичните спънки, увеличим вътрешния и външния търговски обмен и като си дадем сметка за какво ни завиждат много по света, а именно нашите ценности като свободно и отворено общество. Затова работим всички заедно.

Какво влияние ще окаже Германия без Меркел на европейската сцена?
От много десетилетия Германия следва ясни линии по отношение на европейската си политика. Те са: укрепване на ЕС и засилване на интеграцията в Европа. Втората линия е била, е и остава силни трансатлантически отношения. Извън това се опитваме да поддържаме възможно най-добри връзки с колкото се може повече държави по света, като започнем от най-големите ни съседи, Русия, Северна Африка, с постоянно развиващия се Китай и много други световни региони, към които ние като европейци трябва да имаме интерес. В този смисъл бих отговорил, че основата на германо-европейската политика не зависи изцяло само от федералния канцлер. Тя, разбира се, има централна роля, откакто е на власт, това е ясно. Но трябва да сте сигурни, че и бъдещите правителства ще обръщат особено внимание на тези константи в политиката на Германия по отношение на Европа.