Деница Георгиева е софтуерен анализатор в българската софтуерна компания Astea Solutions. Има бакалавърска степен „Урбанизъм” от Университет по архитектура строителство и геодезия и две магистърски степени „Бизнес администрация” и „Географски информационни системи и картография” от СУ „Св. Климент Охридски“. Въпреки разнообразните академични начинания, професионалният ѝ път винаги е бил в сферата на информационните технологии. Започва като специалист документация в българска ИТ компания, която разработва софтуер за документооборот. След това година и половина се занимава с маркетинг и продажби на софтуер в същата компания. Последното ѝ начинание, преди да се присъедини в екипа на Astea, е работата ѝ по проекти за предоставяне на GIS/CAD/AM решения, където активно започва да участва в процеса на анализиране на бизнес процеси и изготвяне на спецификации.
В Astea е вече две години и половина. В момента работи по два проекта за разработка на софтуер в образователната и финансовата сфера. Срещнахме се с Дени, за да ни разкаже повече за работата си. За какво отговаря, какви умения и качества са нужни, как поддържа квалификацията си и кои са най-големите заблуди за професията.
Какво е да работиш като софтуерен анализатор в Astea Solutions?
Какви са основните отговорности на софтуерения анализатор? Софтуерните анализатори в Astea се занимават активно в първия етап на разработването на софтуер, а именно етапът на анализ и дизайн. Ние комуникираме с клиента, за да разберем неговата визия за продукта, какви са функционалните и нефункционалните му изисквания, кои са потребителите на софтуера, как си представя интеракцията им с него.
Като цяло се явяваме като медиатор между клиента и програмистите и целта ни е да гледаме на продукта от гледна точка на крайните му потребители.
Освен да изясним спецификациите, ние сме тези, които ги документираме в ясни и последователно организирани задачи за разработка. Като една задача може да бъде например чисто нова функционалност или доразвиване на вече съществуваща функционалност. Задачите се дискутират с екипа, оценяват и се приоритизират.
И тъй като в Astea сме привърженици на гъвкавите методологии за разработването на софтуер, нашето участие не приключва в първите няколко седмици на един проект, в които да разберем и да опишем всичко, което трябва да се случи с продукта. Изясняването на изискванията всъщност е един продължителен процес.
Как типично протича един работен ден? Започва с проверка на пощата и на всички канали за комуникация, които използваме по текущите проекти. Astea работи основно с американски компании, което означава, че в края на нашия работен ден техният тепърва започва. Така че е важно да проверя дали не сме получили съобщения от клиента, които да се адресират спешно.
След това започват дневните срещи с екипите ми. На дневните екипни срещи всеки казва по какво работи и дали има някакви проблеми със задачите си. Понякога се налага моето участие за доизясняване на задачите.
След т.нар. „дейлита“, при необходимост отговарям на мейли от клиента или се фокусирам върху анализа на новите функционалности, които предстои да разработим. Работя върху функционалните изисквания и подготвям мокъпи, които да обсъдим с екипа.
Ако имаме седмично планиране, преразглеждам задачите, които трябва да обсъдим с екипа.
Ако имаме разговор с клиента, предварително си описваме обобщение на прогреса ни до момента, въпроси за дискутиране, а понякога се подготвяме и за демо на нови функционалности.
Какви умения са необходими за тази професия? На първо място комуникативни и презентационни. Ключово е да умееш да комуникираш добре както с клиента, така и с екипа си. Да умееш да предразполагаш хората да говорят за работата си за идеите си. Също е добре да умееш да представяш идеите си по разбираем начин. В моята практика съм установила, че визуалното представяне например на нова функционалност много по-лесно се възприема и можеш да си спестиш много нерви, когато подготвиш мокъп и го обсъдиш с клиента. Така той много по-лесно може да види какъв би бил крайният продукт и навременно да се идентифицират разминавания в очакванията.
Други ценни умения са аналитичните - много е важно да не приемаме буквално всички желания на клиента. Често клиентите много добре знаят бизнеса си, но не са наясно с възможностите на един софтуерен продукт и наша е ролята да анализираме информацията, която сме събрали, както от тях, така и от наши проучвания за сходни продукти, и да им предложим едно оптимално решение за конкретния случай.
За да стигнем до това решение, е нужно и да се допитваме до екипа си от програмисти, за да разберем дали има някакви технологични ограничения. Много често те са изключително ценен източник на идеи как може да подобрим продукта. Така че друго важно умение е работата в екип.
Не на последно място, креативност при създаването на интерфейса на приложението и цялостното потребителско изживяване. За да си добър софтуерен анализатор, са важни и организационните умения.
За тази професия не е необходимо да имаш техническо образование, но би ти било полезно. Затова често колеги програмисти се преориентират към софтуерния анализ. По-важното обаче са не опитът и образованието, а да си любопитен, да се интересуваш и да проучваш.
Как поддържаш знанията и квалификацията си? Има много разнообразни начини да си поддържаш знанията. Най-лесният е да си говориш с колегите анализатори и да обменяш опит. Чета и статии за добри UX практики - и от любопитство, и когато търся вдъхновение за задача, по която работя в момента. От време на време чета специализирани книги. UX конференциите са също едно добро място за събиране на знания.
Какви са възможностите за развитие? Неопитните анализатори могат да започнат като младши специалисти, които при въпроси и затруднения, могат да се обърнат към своите ментори. С течение на времето се натрупва опит и започваш да работиш самостоятелно по проектите си.
В Astea имаш възможност да работиш и по разнообразни проекти в различни сфери - здравеопазване, образование, търговия, финанси.
А в зависимост от интересите си, можеш тясно да специализираш в определени дейности, свързани с анализа и процеса на разработка. Можеш да наблегнеш на креативната част в анализа - дизайн на UI и UX, или на организационната част - оптимизиране на процеса на разработка и планиране на етапите на проекта.
Възможност за развитие е и специализация в конкретен тип приложения, увеличаване на отговорностите, управление на проекти, обучение на младши специалисти и т.н.
Кои са най-големите заблуди за професията? Професията софтуерен анализатор не е толкова популярна в България и много хора не са я чували, за да имат някакво предубеждение.
Но едно от нещата, с които сме се сблъсквали, е мнението, че няма нужда от софтуерен анализатор в проекта. Изискванията са ясни и всичко е точно. Да, ама не. Много често в процеса на разработване на такъв проект колегите програмисти се сблъскват именно с липсата на яснота в изискванията и тогава се налага и нашата намеса.
Как си почиваш? Сред природа и в добра компания. Обичам да ходя на планина и да бягам, понякога даже ги комбинирам. Обичам да пътувам, но и да мързелувам.
ИТ пазарът в момента е по-раздвижен, има доста повече кандидати, но борбата за най-висококвалифицираните остава ожесточена - Христо Борисов, съосновател и изп. директор на първия български еднорог, пред Economy.bg
За използването на изкуствен интелект при подбор на таланти, кредитиране и ценообразуване, вижте какво споделя адв. Миткова - старши мениджър в Адвокатско дружество „Делойт Лигъл“
