Иновация за въздуха и водата: Made in Bulgaria

Водната криза в Перник и мръсният въздух в София и в други градове направиха решенията на българския стартъп Develiot много популярни. Макар да е само на година, компанията спечели редица награди през 2019. Преди около месец Develiot беше отличена с Наградата на Германската икономика в категория „стартъп“. По-рано грабна наградата на публиката в Централноевропейските стартъп награди. Develiot беше и големият победител на betapitch 2019, което ги изпрати на финала в Берлин. Те бяха и една от трите стартиращи компании, които представиха България на международното роудшоу Start.Up! Germany 2019. Стартъпът беше отличен и от Microsoft като един от проектите, които предоставят най-добри услуги, използвайки изкуствен интелект.
Започнала своя живот като вътрешен стартъп в Telelink през 2019, компанията предлага практични решения на проблеми в реалния свят. Има разработени три продукта – за следене на чистота на въздуха, за преразход и загуба на вода и за следене на нивото на водните ресурси.
С мрежа от станции за наблюдение на качеството на въздуха Develiot дава възможност на градовете да открият кои са основните замърсители във всеки квартал и да предвиди какво ще бъде качеството на въздуха в следващите 24 часа, за да може градът да вземе адекватни мерки. Решението вече е внедрено в София (с 22 станции) и в Охрид (11 станции), като към него има интерес и от Близкия изток.
Устройството за дистанционно отчитане на водомер дава възможност на ВИК-тата да проследяват консумацията на вода дистанционно без инкасатори, както и да се хванат течове.
Компанията има и станция за дистанционно наблюдение на нивото на реки и язовири, която е като система за ранно предупреждение при потенциални наводнения или засушавания.

Как може да се предотвратят водни кризи като тази в Перник, какви мерки могат да се вземат в борбата с мръсния въздух, кога и как София може да стане „умен“ град, какъв е потенциалът и предизвикателствата на IoT индустрията – тези въпроси отправихме към Мирослав Гечев, съосновател на Develiot.

Мирослав, какво представлява вашето решение за контрол на въздуха?
Нашето решение осигурява мониторинг на качеството на въздуха. В момента изграждаме мрежа от станции, които следят основни параметри като фини прахови частици, въглероден оксид, серен диоксид, азотен диоксид и озон. Поставяме такива станции на много локации в един град –по една във всеки квартал. Чрез тези станции можем да видим какво е качеството на въздуха там. Ако е замърсен – кой е основният замърсител. Така можем да посочим точно кой би бил вероятният източник на този замърсител, така че да се вземат мерки. Хубавото е, че можем да видим дали тези мерки действително работят. Тази система не може да изчисти въздуха само по себе си, но може да подпомогне общините да взимат решения, базирани на данните, т.нар. data driven decisions, на чиято основа те да действат.

С какво вашата система се различава от наличните вече в София и въобще на пазара? Къде е иновацията във вашето решение?
В световен мащаб най-добрите станции са тези, които използват и от нашето Министерство на околната среда и водите. Те са едни големи контейнери, в които има изключително висок клас оборудване. Много са точни – те са референтната стойност в тези измервания. Недостатъкът им е, че са много скъпи. Това пречи да се поставят голям брой станции в един град. В София има 5, както и една високо горе на Копитото. Доста европейски градове имат и по-малко. Това, че са скъпи, не позволява да се поставят повече в един град. Така се изпускат някои локални замърсители, които могат да повлияят на качеството на въздуха на целия град. Нашата цел не е да изместим тези големи станции, а да дадем едно друго ниво на измерване, което е в целия град, мери със същите параметри като тях и точността ни е доста близка. Целта ни е да покажем какви са стойностите във всеки един квартал, откъде идват замърсителите и как може да се действа.

В момента сте покрили изцяло София?
Да, в София са поставени 22 наши станции.

Освен в София къде другаде е внедрено вашето решение?
Другото място е Охрид. Там имаме 11 станции. В момента преговаряме с доста градове в България. Има интересни възможности и в Близкия изток, в една от арабските държави. Тя има доста петролни кладенци и иска да следи какво е качеството на въздуха от този аспект.
Като цяло тенденцията за следене на качеството на въздуха е много силна в Европа. Според статистиката всеки един от нас губи около две години от живота си заради лошо качество на въздуха. Преди 2-3 месеца излезе и официална статистика на Европейската агенция по околна среда, според която 400 хил. души умират преждевременно вследствие на лошото качество на въздуха. Това е около 10 пъти повече от хората, които умират при автомобилни катастрофи.

Вие продавате вашето решение на общината или им предоставяте информацията, която ваша система събира?
Има ги и двата модела. Този, който в момента е по-работещ, е да предоставим станцията – измервателния уред, платформата за визуализация, съхранение и анализ на данните. Имаме различни алгоритми за прогноза, така че като вземем тези данни, обогатим ги с други напр. трафик, население, метеорологична обстановка, ще можем да правим качествена прогноза какво ще е времето утре или след няколко дни.
Уникалното и ключовото за нашето решение е, че имаме цялото решение – измервателен уред, платформа, анализ. Можем и да се интегрираме с всеки друг уред – нашите станции могат да работят с всяка друга станция и платформа.

Какъв е вашият бизнес модел тогава?
Нашият бизнес модел има две насоки. Едната е производството на хардуер и продажбата на това решение в комбинацията с платформа. Ако сте община, ние ще можем да ви предоставим цялостното решение, т.е. станциите плюс платформата. За да растем в чужбина и България, правим това чрез партньори като телекоми, системни интегратори или компании с фокус върху smart city услуги.

Фокусът ви в момента е върху качеството на въздуха. Имате ли и други разработки?
Ние искаме да създадем в България глобалния лидер в управлението на въздуха и водните системи. Другите ни две решения са във водния сектор. Едното е устройство за отдалечено отчитане на водомери. То се свързва с всеки един стандартен водомер с импулсен изход без значение кой е производителят на водомера. Поначало идеята беше просто да отчитаме отдалечено консумацията по този водомер и да изпращаме информацията, т.е. да не се налага инкасатор да идва вкъщи, защото често той не може да ни намери там. Видяхме, че ако направим мрежа от такива устройства в един град – ако ги сложим на основния тръбопровод и на отделните отклонения, както и на централните водомери на жилищните сгради, ще имаме картина в реално време какво се случва по мрежата. Така можем да хванем къде има най-много загуби на вода. Така можем да кажем на ВИК-то: „Ето едно решение, което ви дава възможност отдалечено да отчитате водомерите и ви посочва конкретно, къде ако инвестирате в смяна на водопровода, това ще ви донесе най-голяма възвръщаемост на инвестицията“, т.е. къде ще губите най-малко вода.

На какъв етап е тази разработка?
Разработката е готова. Много се гордеем с нея, защото за две години вече сме на 7-а, окончателна версия. Смея да твърдя, че е една от най-добрите в целия свят. Причината да стигнем до тук е, че ние тестваме в изключително агресивна и тежка среда – в наводняващи се шахти, в много стари апартаменти. Така че устройството работи и вече е на пазара. Предстоят първите ни внедрявания в следващите месеци.

В София?
Не в София. Стартираме пилотно в няколко града в България. Започваме да работим и в чужбина. Отваря се доста интересна възможност за Австралия в тази посока. Там работим с една компания, която за нас беше идол, когато стартирахме. Но в София не работим в момента.

Имате ли такива планове?
Надяваме се.

Споменахте, че имате и друго решение за водата.
Да, третото ни решение е за следене на водоеми – реки или язовири. Следим нивото и скоростта на потока, както и нивото на валежите. То е като система за ранно предупреждение. На база на тази информация можем да правим прогноза къде биха прелели тези басейни и кои места биха се наводнили. В момента го разширяваме и с възможност да се следи качеството на водата. Това е сериозна тема в Африка, в Европа и в България.
Като комбинираме тези решения – устройството ни за отдалечено отчитане на водомери и устройството ни за следене на водоеми, ние можем да следим какво се случва в цялата водна система – от първоначалния източник, т.е. реката, която се влива в язовира, до крайния потребител. Можем да следим какво влиза в язовира, какво е нивото му, какво излиза от него по довеждащия водопровод, има ли загуби по него, какво влиза в града и какво се случва там. Това дава огромна възможност на самите ВИК и на хората, които управляват водните ни ресурси, да взимат решения, базирани на данни.

Властите отворени ли са за такъв тип решения?
Да, работим с доста ВИК-та, които имат интерес от реализацията на подобни проекти. Може би не ни е правило впечатление, че има толкова загуби по водопроводната система. Загубите в България са средно 60%. Има райони в страната, където те достигат 90%.

На какво се дължат тези големи загуби? Стари тръби?
Стара инфраструктура основно. За да достигне водната ни инфраструктура, т.е. само тръбите, до средноевропейско ниво, ни трябват 40 млрд. лв., което очевидно няма как да стане. Това, което ние можем да покажем, е къде да се насочи инвестицията, така че тя да има най-голяма възвръщаемост.

Макар да е късно за кризата в Перник, може ли вашето решение да предотврати подобен тип кризи в бъдеще?
То би могло да даде данните, на чиято база да открием това.

Имаше ли по-голям интерес към вашето решение след тази криза?
Да, защото доста компании и ВИК-та започнаха да ни търсят, за да тестват решението ни. Мисля, че всички осъзнаваме, че не искаме това да се повтори.
Какво е конкурентното ни предимство? Системите ни са здрави и макар функционалностите им да са във високия клас, те са достъпни. Например немският аналог на нашето устройство се продава на два и половина пъти по-висока цена. А нашата система издържа под вода, защото на немците шахтите не им се наводняват, като завали дъжд. Имаме и отделна антена, която дава по-голям живот на батерията. Гордеем се също, че устройството ни е едно от малкото на пазара, което има сменяема батерия. Ако искаш да хванеш теч, ще са ти нужни данни на всеки 5 минути. Но като пращаш данни с такава интензивност, животът на батерията намалява до 1 година. Нашето решение позволява просто да смениш батерията, а не да изхвърлиш цялото устройство.

Колко голям е екипът ви?
Екипът ни е 8 души в момента – това са хардуерни инженери, embedded софтуерни инженери и механични дизайнери. Културата ни е такава, че без значение кой си в организацията, например CTO-то ни ходи и тества устройството в шахтите. Защото е важно човекът, който ще вземе решенията как да развием продукта си, да е видял какво се случва.

Планирате ли разрастване на екипа?
Да, дори сега го разрастваме. На етап сме, в който ще кандидатстваме за допълнително финансиране, за да можем да разширим екипа си. Планираме да открием офис в Ротердам. Причината е, че там е фокусирана цялата академична общност, която се занимава с водни ресурси. Преди дни в София имахме разговори с инвеститор, който е отчасти учен, занимаващ се и с водни ресурси. Той подкрепи идеята ни за офис в Ротердам, защото връзката с учените там ще ни е доста полезна, за да продължим стремителния си растеж. Искаме да растем и имаме добри шансове, защото го правим през партньори.

Какви са плановете ви за 2020?
Планът ни за 2020 е следният: сега завършваме най-новите версии за продуктите си. Станцията за въздуха вече е представихме на събитие в Амстердам. Искаме да завършим няколко референтни проекта, които да показваме в чужбина. Следващото нещо е растеж навън през партньори. Паралелно с това набираме финансиране, което да ни помогне да се развием по-бързо.

Кога и как София може да стане „умен“ град?
София има много дадености. Ние сме може би IoT хъбът на Балканите. Има много компании, които работят в тази сфера. София има вече зам.- кмет, който се занимава с дигитализация. Това е много добра инициатива. И за мен е ясен показател, че градът иска да се развива в тази посока. Няма причина да не сме на равна нога с градове като Барселона, Амстердам или Мадрид, които инвестират доста в smart city. Имаме дадености, имаме проекти и волята те да се случат. София участва заедно с други градове от Европа в проекта Digital Cities Challenge за внедряване на иновативни проекти.
Казвал съм го много пъти на срещи и с чужди инвеститори. Питат ме: „Защо компания от България?“ Отговарям им, че не сме най-развитата страна на света, но не сме и най-неразвитата. Имаме проблемите на растежа – напр. наводняващи се шахти, малко по-трудна среда. Ако създадем иновативен продукт, който е успешен тук, ще сме успешни навсякъде – и при богатите и при развиващите се страни“. Така че ние сме на перфектното място.

Какъв е потенциалът и предизвикателствата на Iot индустрията?
Анализът на данните, изкуственият интелект и машинното самообучение станаха голяма тема. Много малко хора обаче си задават въпроса къде са данните. Нямаме голяма част от тях. Нашият бизнес може да се обобщи по следният начин: data analytics made hardware sexy again. Защото хардуерът трябва да събере данните, да ги пренесе, съхрани и анализира. Така че потенциалът е огромен. Защото чрез тези данни можем да направим живота по-добър. Те имат и реално измерими икономически резултати. Всяко едно от решенията ни има измерима стойност за нашите клиенти. За водата освен че спестяваме воден ресурс, предотвратяваме и финансови загуби за ВИК-тата. Отдалеченото отчитане на водомерите ни помага да сме по-ефективни оперативно. Следенето на нивата на реките може да предотврати човешки жертви, загуби на имущество и т.н. Същото е и с въздуха. Ако имаме лошо качество на въздуха, ще пострадат много индустрии. Ще имаме повече заболели хора, които няма да работят и икономиката ще понесе загуби. Ще има по-високи разходи за здравеопазване. Това са продукти, които носят реална стойност.

Това ли беше мотивацията Ви да влезете в този бизнес – че може реално да се усетят ползите му?
Като започнахме работа по вътрешния стартъп, не знаехме, че искаме да се занимаваме с вода и въздух. Вярвахме, че има смисъл в това и искахме да намерим нашето място. Впоследствие видяхме, че можем да направим устройства, които са топ в своя клас. Дадохме си сметка, че можем да донесем стойност в тези сектори и постепенно се ентусиазирахме.

Интервю: Детелина Калфова