„Изток-Запад“: Съдействаме на компаниите да изградят библиотеки в офисите си

В края на 2019  българското издателство  „Изток-Запад“ постави началото на инициативата „Чета, следователно съм“ с мисията да засили интереса на българите към четенето. В рамките на инициативата от издателството планират различни стъпки, като една от тях е изграждането на библиотеки в офисите на компаниите. За да ни разкаже повече за инициативата, резултатите до момента и предстоящите стъпки, потърсихме управителя на „Изток-Запад“ Любен Козарев. Попитахме го и какво чете българинът и увеличава ли се интересът към книгите. 

Г-н Козарев, как се роди идеята за „Чета, следователно съм“?
Идеята за инициативата се роди вследствие на ясното осъзнаване, че ние, четящите хора, започваме да се превръщаме в някакви своеобразни „идиоти“ - хора, които, представяте ли си, четат. Оказва се, че четенето някак е изтласкано. То няма престиж. Да четеш, означава, че си някак си странен. И затова  реших да подемем тази инициатива, защото смятам, че вестта за смъртта на книгата е силно преувеличена. 

Каква е целта на инициативата?
Основната идея на тази инициатива е да се насърчи и подкрепи четенето. Да се покаже, че четенето е нещо, важно за всеки един от нас. Идеята не е да вдигнем рекламни шумотевици, за да си продаваме книгите, а да се правят конкретни неща. Първата стъпка е да се създадат библиотеки в офисите на големи компании. Вече има изградени няколко такива. Книгите от тях могат да бъдат взимани свободно от служителите, да бъдат носени вкъщи и четени по време на почивка. Ние се ангажирахме да направим така, че когато има проявен интерес към някое издание, да посещаваме офисите на тези фирми и да правим представяния.  В рамките на инициативата през февруари Мариана Тодорова представи своята книга „Изкуственият интелект“ в офиса на Genius Sports, а Станимир Андонов, автор на „Маркетингово позициониране“, проведе уъркшоп в офиса на Moto Pfohe.

Втората стъпка е още по-важна, тъй като ние си даваме сметка, че за да бъде подкрепено четенето, може би едно от най-важните места, които трябва да посетим, са училищата. Вече имахме две събития: представяне на наши книги в 20. СУ и представяне на „Математика на живот и смърт“ в Софийска математическа гимназия. Децата проявиха интерес до такава степен, че отново ще бъдем в 20. СУ. Това са реалните стъпки, които засега замисляме.

Разбира се, има представяния и на отделни книги в различни градове. Например в Пловдив представихме „Червената книга“ на Карл Густав Юнг. 

Имате ли съмишленици?
Колегите от издателство „Сиела“ също застават зад тази инициатива. Избрахме 12 посланици на книгата, които да бъдат лица на инициативата. Един от тях е Иво Джоков, собственик на Ozone.bg. Официално основни медийни партньори са Българска национална телевизия и Българско национално радио, но и много други медии. Все повече фирми се включват в нея и проявяват интерес. Съвсем скоро ще бъдат изградени офисни библиотеки в Nestle и в Telenor. Обмисляме и конкретни стъпки за посещения на наши автори за представяне на книги там.

В какво точно се състои Вашата подкрепа при изграждането на библиотеки в офисите на компаниите?
Ние предоставяме на фирмите нашите каталози. И когато дадени книги са интересни за профила на фирмата, се формира библиотека, която става притежание на компанията и може да бъде използвана от всеки от служителите.

По мое мнение, това е важно и заради нещо друго. Както пише Ювал Ноа Харари, живеем в много интересно време, когато починалите вследствие на преяждане са повече от починалите вследствие на недохранване. Когато починалите от самоубийства са повече от жертвите на насилие, включително и на войни. Тоест живеем в интересно време, пълно с изключителни предизвикателства. Виждаме, че в много сфери се въвежда изкуственият интелект, но дали това носи само добро на човека? Изобщо не съм сигурен. 

Издадохме много интересна книга на Хана Фрай - „Здравей, свят. Как да бъдеш човек в епохата на компютрите.“  Тя е британски професор по специалността „Математика на градовете“. Основната тема на книгата са алгоритмите. Оказва се, че днес хората са връчили буквално съдбата си в ръцете на машините – например в областта на здравеопазването. За да бъда по-ясен, известни са няколко случая, когато шофьори, следвайки указанията на GPS-а и не вярвайки на очите си, стигат до катастрофи и до смърт. Когато след това правят разследването, се оказва, че предоверяването винаги е проблем.

Т.е. „да бъдеш човек в епохата на компютрите“ е все по-сериозно предизвикателство. И все повече нашите партньори от големите компании си дават сметка, че тъй като именно човешкият фактор е основен, за да оцелеем в днешния свръхконкурентен свят, трябва да сме все по-умни.

Как популяризирате инициативата сред компаниите?
Чрез хора, които са добре познати (те са своеобразни посланици на книгата) и нашите автори. Изпращаме имейли. Но през последните дни ние имаме запитвания от фирми от цялата страна.  Нашата идея е да правим не просто скучни представяния на книги, на които авторът ще отиде и ще каже: „Купувайте моята книга, защото е хубава.“  Опитваме се да събудим интереса, за да покажем, че четенето е това, което може да ни трансформира, да ни даде възможност да се променим към добро, за да бъдем пълноценни в един свят, който става все по-жесток.

Чете ли повече българинът според Вас?
Интересът към книгата се засилва. Именно това ни накара да стартираме тази инициатива. Тук идеята е, че сред децата в ерата на все по-мощното влияние на масмедиите и благодарение на това, че телефонът в ръката ви дава достъп до цялото знание на света, излиза, че четенето започва да изглежда като отживелица - защо трябва да четеш, когато всичко ти е достъпно. Но ние акцентираме върху това, че „Чета, следователно съм“ може да каже само и единствено човекът. Защото четенето е това, което пробужда мисленето. Четенето е това, което дарява надежда, че можем да се справим с всички предизвикателства, че можем да бъдем щастливи и пълноценни същества. Не сме песимисти, по-скоро си даваме сметка какво реално се случва в момента. Няма как да не се съгласите, че социалните медии станаха толкова големи майстори в това да вкопчват вниманието, че има основание да се твърди, че буквално зомбират децата ни. 

А представяния на книги, които имахме в училищата, доказаха и потвърдиха, че децата са изключително интелигентни. Освен това те показаха, че на децата им става все по-трудно. В битката, която се води за нашето внимание от медиите, е все по-трудно да отстоиш своята позиция. Много по-лесно е да приемеш на вяра това, което се говори, просто да приемеш, че е истина. Много по-трудно е да стигнеш до него по свой си път, а именно - мислейки.   

Какво чете българинът?
Разнообразни неща. Напоследък има изключителен интерес към книги, свързани с психологията. Чете се и история. Така например бяхме изумени как тиражът на „История на Древния Рим“ на Мери Биърд се изчерпа буквално за месец. Изводът е, че българинът започва да развива все по-силен интерес към сериозни книги. Към книги, които могат да му дадат ориентир. Които могат да му бъдат полезни, за да проумее със собствената си глава какво се е случило и какво е нашето бъдеще.

Може би трябва задължително да спомена, че най-продаваният ни автор през последните две години е Ювал Ноа Харари. Силата на Харари е именно това – той показва, че само със съвместни усилия можем да се справим със сериозните предизвикателства пред човечеството. Които могат да бъдат решени само от умни хора. А не просто от хора, които се доверяват на това, което прочетат някъде.

Радвам се да отбележа, че и все повече се търсят книги, свързани с България и с нейната история и култура.