Д-р Велислава Петрова, вирусолог в Университета в Кеймбридж и консултант по здравни иновации към ООН, пред Economy.bg
Колко устойчив е коронавирусът, можем ли да очакваме, че със затоплянето на времето ще отслабне силата му, кога ще е пикът, по-защитени ли са жените, кога да очакваме ваксина, ще е ефективна ли тя при мутация на вируса, как могат да се предотвратят в бъдеще подобни епидемии – тези и други въпроси отправихме към Велислава Петрова, която е доктор по вирусология в Университета в Кеймбридж и консултант по здравни иновации към ООН.
Миналата година Велислава направи сензация с откритието си, че вирусът на морбили, причиняващ дребната шарка, изтрива имунната памет на човешкия организъм и води до имунна „амнезия“, като ограничава способността му да разпознава нови инфекции и така прави боледуващите по-уязвими.
От октомври 2019 Велислава е консултант към екипа за иновации в агенцията на ООН за борба със СПИН (UNAIDS) в Женева.
Преди дни еврокомисар Мария Габриел я номинира за кампанията за жени вдъхновителки под името #EUwomen4future, която отличава дами с важни постижения в областта на образованието, науката, културата, спорта.
Велислава, вече имаме няколко потвърдени случаи на коронавирус у нас. Какви най-адекватни мерки трябва да вземат хората, за да се предпазят?
На първо място, хората не трябва да се паникьосват. Както препоръчва Световната здравна организация (СЗО), основното нещо, което може да се направи, е да се избягват пътуванията в страните, където в момента има по-силно разрастване на епидемията, като в Италия, Южна Корея, Китай, Япония. Също да не се събират на места, където има повече от 500 до 1000 души. Доста събития в световен план бяха анулирани. По отношение на личната хигиена – добре да се измиват ръце. Ако човек има симптоми, да се чуе първо с личния си лекар, вместо веднага да отива в болница, където може да зарази и други хора. Ако е бил в контакт с някой, за когото има потвърждение, че е заразен, тогава трябва да е под наблюдение. Трябва да сме наясно, че човек дори и да е заразен, това не е смъртоносно. Смъртността е ниска.
Каква е смъртността? Има различни оценки.
СЗО излезе с обща оценка за около 3.6%, но варира в зависимост от възрастовата група, като най-голям е процентът при хората на 60-годишна възраст, и най-нисък – при хората под 30-годишна възраст. Смъртността много зависи и от това колко тестове се правят в една държава.
Могат ли да се вземат някакви медикаменти, които да предпазят човек от евентуална зараза?
До момента няма никакви лекарства, които да могат да предпазват от вируса. Медикаменти, които са използвани при други грипни заболявания като Tamiflu, нямат нищо общо с вируса и по никакъв начин не помагат. Може да се взимат добавки, които подсилват имунитета. Това е полезно не само за коронавируса, а за всеки вид вирус или инфекциозно заболяване.
Достатъчна ли е 14-дневната карантина? Има данни за хора, проявили симптоми в по-дълъг период.
Трябва да се вземе предвид каква е средната продължителност на инкубационния период. В момента тя е между 5 и 7 дни. Така че 14 дни е повече от достатъчно. Защото по-дългата изолация оказва влияние върху семейство, работа и икономика. Решението не бива да зависи от единични случаи, а трябва да се вземат оптимални мерки за цялата държава. За хората с по-дълъг инкубационен период не е сигурно колко точно е изчислено кога са се заразили.
Колко устойчив е вирусът? Можем ли да очакваме, че със затоплянето на времето ще отслабне силата му?
Устойчивостта на вируса във външна среда не е по-различна от други вируси. Не е много ясно, дали сезонността влияе на такива респираторни заболявания. Смята се, че има значение влажността на въздуха и до каква степен един аерозол, частици от който дишаме, може да пренася вирус, когато е по-студено или по-топло. Това, което по-скоро ще окаже влияние, е нивото на изолация на заразените хора. Има няколко модела, които се опитват да изчислят кога ще бъде пикът на болестта. В Швейцария специално се прави такъв тип моделиране и се смята, че това може би ще бъде към месец май или юни.
Премиерът Борисов обяви, че пикът се очаква през септември.
По изчисления на местните епидемиолози за Швейцария се смята, че ще е май-юни, като зависи от това какви мерки се вземат от държавата.
Пикът може да е по различно време в отделните страни?
Зависи от свързаността на държавата с други страни, като честота на пътуванията на хората. Също зависи от това какви мерки се вземат за анулиране на събития. Пикът ще зависи до каква степен хората спазват наложените правила.
Твърди се, че жените са по-защитени. Вярно ли е и на какво може да се дължи това?
През февруари излезе подобна публикация, но тя беше базирана на около 100 случая в Китай. И там имаше по-малко заразени жени. Статистиката в момента е, че 51% от заболелите са мъже. Така че е почти по равно.
Иначе има имунологични фактори, които могат да окажат влияние. Те се виждат при други имунни заболявания. Като цяло имунната система на жената поради различни фактори, част от които са свързани с хормоните, реагира по-бързо при инфекции, отколкото при мъжете. Специално при този вирус обаче не се наблюдава такава разлика на световно ниво.
Кога е реалистично да се очаква ваксина?
В момента голяма австралийска компания започна първо ниво на тестване. Процесът на одобряване на една ваксина минава през много етапи – за тестване на токсичността първо при животни, а после при хора, тестване на ефективността, и т.н. Така че ще отнеме поне година. Не можем да очакваме по-рано ваксина, която да може да бъде лицензирана и използвана при хора.
Ще помогне ли ваксината на всички?
Идеята на ваксината е да помага на всички или на 99% от хората. Тя предпазва, но не може да излекува някой, който вече е заразен. Може да предпази от бъдещо заразяване. Все още не е ясно дали човек, ако веднъж е заразен с вируса, ще получи дългосрочен имунитет, защото не са изследвани достатъчно случаи. Може би хората, които вече са прекарали вируса, няма да имат нужда от ваксина. Но е важно да се знае при такива случаи колко дълго продължава имунитетът и дали не отслабва с течение на времето.
По данни на китайски учени коронавирусът мутира. Колко опасна е мутацията?
Всеки вирус, когато започне да се разпространява, мутира. Това обаче не означава, че мутира по такъв начин, че имунната ни система не може да го разпознае. Обикновено, когато се прави дизайн на една ваксина, се взема предвид и се таргетират такъв тип части от вируса, които е по-малко вероятно да мутират. Но това, че някои части от генома на вируса мутират, не означава, че имунната ни система вече не може да го разпознава или че ваксината няма да е ефективна. Все пак зависи от това колко бързо и колко много мутира. Но засега няма толкова доказателства, че мутацията е на ниво на целия вирус. В момента това не е на дневен ред.
Значи, дори и ваксината да бъде създадена със закъснение няма да се окаже безполезна при мутацията?
Зависи как мутира вирусът и дали има нов щам. Например при вируса на грипа всяка година се подготвя нова ваксина. Но като цяло, като се разработва ваксина, при малки мутации в генома на вируса, тя може да е ефективна. В момента не е ясно коя част от генома на коронавируса таргетират настоящите ваксини. Но съм сигурна, че това се взима предвид от хората, които ги разработват.
Докога може да се очаква да продължи да се разпространява коронавирусът? Имаше предположения, че в даден момент той ще стане като обикновен грип.
И сега е като обикновен грип, просто смъртността е по-висока. Хората се страхуват повече, защото е нов. Като симптоми е доста подобен на обикновен грип, може би засяга малко по-дълбоко белите дробове. Страхът идва от това, че е нещо ново и че се разпространява в различни държави. Случаите на грип са доста повече на световно ниво.
По отношение на това кога ще приключи, според мен ще зависи от това колко добре държавите ще успеят да реализират мерки, които да намалят пътуванията на хората. Никой не може да каже след колко месеца. Може би до края на лятото, но това е просто предположение.
Защо тогава светът реагира толкова драстично? Има усещане за извънредност, за нещо невиждано.
Има различни аспекти – социални, медицински и икономически, които водят до тази истерия около вируса. Част от причината е, че става дума за нещо ново, за нов тип заболяване. Фактът, че цялата информация се разпространява толкова бързо в интернет, всеки има достъп, може да прочете и да я предаде по начина, по който я е разбрал или не. Има някакво желание да се намери на световно ниво драма, конспирация за край на човечеството. Дори и да няма епидемия, хората се увличат по такъв тип информация. Мисля, че вина имат и медиите, и начинът, по който представят информацията.
Друг фактор е, че Китай вече е много свързан с останалата част от света. Там живее голяма част от световното население, което пътува навсякъде. И това е важно, защото такъв тип епидемии постоянно се случват в Африка, но тогава сякаш на повечето хора не им е така интересно, защото не усещаме, че е някаква заплаха за нас. Това е нещо, което се случва в Африка. Докато, когато има епидемия в страни, с които сме много тясно свързани икономически или чрез транспортни връзки, тогава това започва да ни притеснява.
Как може да се предотвратят други подобни епидемии в бъдеще?
Според мен в повечето случаи реагираме реактивно – като се случи нещо и едва след това се опитваме да вземем мерки, за да го предотвратим. Трябва да се инвестира много повече в инфраструктура, в технологии, които да могат много по-бързо и лесно да диагностицират подобни епидемии, така че да се контролират в малък мащаб, още преди да се превърнат в голяма заплаха за целия свят. От значение са инвестициите в дългосрочен план в засилване на здравната инфраструктура във всички държави. Защото една държава може да има страхотна инфраструктура, но в друга да няма, а когато става дума за инфекциозни болести, те ще се разпространят навсякъде. Трябва да има цялостен план на световно ниво.
Вие работите в ООН. Има ли организацията план за реакция на кризата с коронавируса?
Различните агенции на ООН като Световна здравна организация и други са постоянно в процес на дискусия с експерти в областта, за да дават необходимите препоръки на министерства и на световната общественост. Постоянно се следи ситуацията. Те са тези, които дават препоръки.
Аз работя в офис по иновации в UNAIDS, където обмисляме как може да се насочи финансирането както на държави донори на ООН, така и на частни инвеститори за засилване на здравните системи на различни държави и за разработване на технологии, които могат по-лесно да диагностицират заболявания, така че да сме по-подготвени при такъв тип епидемии в бъдеще. Има едно осъзнаване, че трябва да минем от типичния донорски модел към модел на иновативно финансиране, което да помогне на държавите да са по-подготвени, а не само да реагират вследствие на епидемии.
