сряда, 01 април 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6537 прочитания

    Какво се променя в трудовото законодателство и кога може да се ползва принудителен отпуск?

    Промените в Кодекса на труда във връзка с извънредното положение в страната коментира доц. д-р Андрей Александров, ръководител на практиката Трудово право и миграционни въпроси в „Камбуров и съдружници“
    19 март 2020, 11:16 a+ a- a

    Доц. д-р Андрей Александров, ръководител на практиката Трудово право и миграционни въпроси в „Камбуров и съдружници“

    На 18 март Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за мерки при извънредно положение. В него са възпроизведени голяма част от познатите вече противоепидемични мерки от заповедта на министъра на здравеопазването, както и редица допълнителни мерки от организационен характер. В текста се предвиждат и някои изменения в Кодекса на труда и по-конкретно в условията и реда за използване на платен и неплатен отпуск. За да коментира промените и как стоят нещата с принудителния отпуск, потърсихме доц. д-р Андрей Александров, ръководител на практиката Трудово право и миграционни въпроси в „Камбуров и съдружници“.

    Андрей има значителен опит в областта на социалното осигуряване, структуриране на трудови договори в контекста на големи международни групи, мониторинг на спазването на трудовите права, защита от дискриминация и др. 

     

    Какво представлява принудителният отпуск и кога се допуска платен и неплатен според Кодекса на труда?
    Към настоящия момент общото правило е, че всеки вид отпуск – както платен, така и неплатен трябва да бъде поискан от работника или служителя и разрешен от работодателя, т.е. ползването става на базата на постигнатото съгласие между страните по трудовото правоотношение. Само в някои, изрично и изчерпателно уредени в закона случаи, работодателят има правото да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие: по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага (чл. 173, ал. 4 КТ). Що се отнася до неплатения отпуск, в сегашната редакция на Кодекса на труда не се допуска възможността работодателят да задължава работниците и служителите си да ползват такъв. Такива решения бяха познати в миналото като специфични антикризисни мерки с временно действие, уредени в Преходните разпоредби на Кодекса на труда, но от 2010 г. насам те не се прилагаха.

    Какви промени в трудовото законодателство и съответно при ползването на отпуск се предвиждат в Законопроекта за мерки при извънредно положение?
    На 18.03.2020 г. Народното събрание гласува на първо четене Закон за мерките по време на извънредното положение, обявено с Решение за обявяване на извънредно положение на Народното събрание от 13 март 2020 г. В него са възпроизведени голяма част от познатите вече противоепидемични мерки от заповедта на министъра на здравеопазването, с която бяха наложени първите ограничения в социалния живот (като преустановяване на посещенията на търговски обекти и заведения за обществено хранене, на учебните занятия и посещенията на детски градини и ясли, провеждането на всякакъв тип масови мероприятия, профилактични прегледи, планови операции и т.н.) Предвидени са и редица допълнителни мерки от организационен характер – като спиране на процесуалните срокове по висящи съдебни, арбитражни, административни и изпълнителни производства.  

    Интерес от гледна точка на трудовото право представлява най-вече § 4  от ПЗР на законопроекта, предвиждащ някои изменения в Кодекса на труда.

    На първо място, очаква се чрез тях да се преодолее един съществен проблем в уредбата на надомната работа и работата от разстояние. Сега действащото трудово законодателство не познава механизъм, по който работодателят едностранно да въведе дистанционен режим на работа. Работата от разстояние има доброволен характер и трябва да е уредена или с допълнително споразумение към трудовия договор, или в колективен трудов договор. В предложената нова разпоредба на чл. 120б КТ ще бъде установено, че работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. Промяната се извършва със заповед, съдържаща определени реквизити (напр. въпроси, свързани с работното, техническо и друг вид оборудване на „изнесеното“ работно място).

    В следващата нова разпоредба се въвежда възможност за работодателя при обявено извънредно положение със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до прекратяване на извънредното положение. Ако работата е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците и служителите до работните им места за целия период на извънредното положение.

    В чл. 138а КТ се допълва възможността за временно установяване от работодателя на непълно работно време за работници и служители, които работят на пълно работно време. Тъй като при непълното работно време правата и задълженията на страните са пропорционални на продължителността на непълното работно време, така работодателят ще може да намали разходите си за труд. Всъщност възможността съществува и към момента, но е ограничена с максимален срок от 3 месеца в една календарна година. Законопроектът обвързва продължителността на прилагане на мярката със срока на обявеното извънредно положение.

    Следващата новост е в материята на платения годишен отпуск. Според новия чл. 173а КТ в редакцията на законопроекта, когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Ако работникът или служителят е ползвал пълния размер на платения си годишен отпуск, работодателят предоставя ползване на неплатен отпуск. За някои категории работници и служители в по-уязвимо социално положение (бременни работнички и служителки, майки на малки деца, непълнолетни работници и служители и т.н.) е предвидено правото да ползват платен или неплатен отпуск при обявено извънредно положение по тяхно искане. По социално-закрилни съображения изрично е установено, че отпускът – било платен или неплатен – се признава за трудов стаж. Ако уточнението е ненужно по отношение на платения годишен отпуск (той винаги се признава за стаж), то е важно за неплатения, който по общо правило се зачита за трудов стаж до 30 работни дни годишно.

    Следващите две нови разпоредби от проектозакона засягат заплащането на работниците и служителите за времето на извънредно положение. Нов чл. 218а предвижда обезщетение при преустановяване на работа по заповед на държавен орган поради обявено извънредно положение, сходно на съществуващото в момента обезщетение при бедствие: работникът или служителят има право на обезщетение в размер на 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи. Според нов чл. 267а за времето на преустановяване на работа с случаите по чл. 120в, ал. 1, работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. Разликата с горната хипотеза е в това чия е инициативата за преустановяване на работата: в чл. 218а става дума за преустановяване по заповед на държавен орган, а в чл. 267а – за преустановяване на работата по заповед на работодателя при обявено извънредно положение. Тук всъщност е налице престой по причина у работодателя.

    Без съмнение предвижданите изменения са необходими и навременни. Дори на първи прочит обаче някои от тях пораждат сериозни резерви, вероятно поради спешния порядък, в който е разработван законопроектът. Така например, ако на работодателя се дава възможност да предостави платен (а ако съответният работник или служител няма неизползван платен – и неплатен отпуск), твърде съмнително е да се приложат нормите на чл. 218а и чл. 267а. Дори най-„социалният“ работодател ще предпочете да „изчисти“ неизползвания платен годишен отпуск, а после да разпореди служителите да ползват неплатен отпуск, вместо да издаде заповед за преустановяване на работата и да изплаща възнаграждения за времето на престоя.

    Какви са вариантите за принудителен отпуск – кога се допуска платен, и кога – неплатен?
    Важно е да се има предвид, че в момента коментираните текстове не са окончателно приети, а законопроектът е между първо и второ четене. Отделни депутати и групи депутати са дали предложенията си за допълнителни промени. Поради това трудно може да се прогнозира каква ще е окончателната редакция на текстовете, които ще бъдат приети (вероятно в петък, 20 март). Ако се запази сега предложената концепция, първо ще може да се разпореди ползването на оставащия платен годишен отпуск на работника или служителя, а след това работодателят ще може едностранно да установява и ползване на неплатен отпуск.

    Колко време може да продължи принудителният отпуск и какво се плаща?
    Доколкото говорим за специални мерки, въведени в условията на извънредно положение, логично е максималната им продължителност да е обвързана със срока на извънредното положение. Като че ли законодателят се опитва да създаде повече на брой алтернативни решения, съобразно степента, в която конкретният работодател е засегнат от ситуацията. Някои работодатели могат да преустановят работата и да заплащат на персонала възнаграждение в условията на престой, други – да разпоредят ползване на неплатени отпуски и т.н. Струва ми се, че ще е необходимо допълнително прецизиране на текстовете, за да се разграничат по-ясно хипотезите.

    Какви са алтернативите на принудителния отпуск?
    За съжаление, когато говорим за „алтернативи“ в ситуацията на обявено извънредно положение, те едва ли ще са особено благоприятни за работниците и служителите. Разбира се, най-добрият възможен вариант в такава обстановка би бил на преминаване към дистанционна работа, но това не винаги е възможно. За едно производствено предприятие очевидно е немислимо работниците и служителите да полагат труд от домовете си.

    Като следваща мярка с по-слаб негативен ефект от преустановяването на работата може да се разглежда въвеждането на непълно работно време. Без съмнение то ще намали доходите на лицата, но поне няма да ги остави без никакви средства за препитание.

    Крайният и най-нежелателен вариант е работодателят да се окаже принуден да пристъпи към съкращения. Правителството вече анонсира намеренията си да предприеме мерки за предотвратяването на такъв сценарий, по-конкретно като се определи финансова помощ за работодателите за сметка на фонд „Безработица“, така че те да заплащат само част от дължимите трудови възнаграждения на застрашените от уволнение работници и служители. За жалост все още няма никаква яснота за критериите, по които ще се преценява за кои работодатели и сектори ще се прилага това решение.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 час
    България ще е сред първите страни, на които САЩ ще достави ваксина срещу коронавирус, когато стане готова
    Това заяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео в разговор с премиера Борисов
    преди 2 часа
    Втора жертва на коронавируса в страната за деня
    Починалите от Covid-19 в България стават общо 10
    преди 2 часа
    Борисов: Разбирам недоволството на хората
    „Гордея се с всеки един български гражданин. Благодаря Ви за усилието, заедно ще се справим!“, написа в своя Facebook профил премиерът
    преди 4 часа
    Започнаха проверки на предлаганите предпазни продукти в София
    Инспектори на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Комисия за защита на потребителите проверяват маски, очила и ръкавици
    преди 4 часа
    С 22% поевтиняват топлинните услуги, цените на тока остават без промяна
    Решението на ДКЕВР е във връзка с промяната в цените на природния газ, който е по-евтин с 42,78% от 1 април
    преди 6 часа
    Правителството предлага удължаване на извънредното положение
    Предложението до Народното събрание е за удължаване до 13 май