Пламен Димитров, Кофас: Очакваме икономическото съвземане от COVID-19 да започне през третото тримесечие

Бързото разпространение на COVID-19 изправи света пред сериозни икономически предизвикателства. Много сектори, сред които туризмът и транспортът, вече  станаха жертви на пандемията и почти спряха. Какви ще са последиците от коронавируса за световната и българската икономика и колко близо сме до нова икономическа криза? Коментар потърсихме от Пламен Димитров, управител на кредитния застраховател Кофас България. 

Как COVID-19 се отразява на световната икономика? Кои са най-засегнатите сектори и на колко изчислявате загубите?
За съжаление, COVID-19 бързо се разпространи и вече обхваща голяма част от света, обявен бе и за пандемия. Това носи със себе си множество рискове. От една страна са тези, свързани с нашето здраве и това на близките ни, от друга – икономически. Щетите върху бизнеса ще бъдат огромни, а очакванията са коронавирусът да има по-голямо въздействие дори и от ТОРС епидемията от 2003 година. Пандемията ще окаже отрицателно въздействие върху рентабилността на компаниите от транспортния сектор, туризма, търговията на дребно и сектора, занимаващ се с услуги. COVID-19 дава своя ефект и върху други отрасли на бизнеса. Видяхме срив на цената на петрола, което ще се отрази в други сектори.  Цената на златото пък се покачи и в момента е на най-високото си ниво от 7 години насам. Това обяснява достатъчно добре ситуацията, в която се намираме, защото стойността на златото има навика да се повишава във времена на несигурност, а това е факт и в момента.

А каква е ситуацията в България - как COVID-19 се отразява на българската икономика?
Икономическите затруднения, които ще срещнат хората в Китай, ще имат отражение и у нас. Част от българските фирми и основните ни търговски партньори зависят от китайския пазар. Тоест ситуацията там ще се отрази и на българския бизнес както по линия на проблеми, свързани с доставките, така и по линия на износа, във връзка с очакване общото забавяне на световната икономика. Какви ще бъдат ефектите, зависи директно от продължителността на наложените мерки. Несъмнено много сектори ще бъдат засегнати от настоящата ситуация, а реалните последствия и цифри  за момента са непредвидими. От Кофас очакваме да бъдат засегнати най-вече транспортният сектор и туризма. Това се дължи на факта, че ние разчитаме до голяма степен на туризма в страната, а той формира около 14% от БВП. Друга причина за това е, че икономиката на България е от отворен вид, което означава, че брутният ни вътрешен продукт зависи от износа, който безспорно ще бъде подложен на непредвидими последици предвид затворените транспортни коридори към Европа.        

Виждаме вече недостиг на определен тип стоки. Смятате ли, че ситуацията ще се влошава?
Да, факт е, че в супермаркетите вече се усеща липсата на някои продукти от първа необходимост. Това е породено донякъде от прекаленото притеснение на хората, а от друга страна, и до забавянето на доставките или дори цялостната липса на продукти – като предпазните маски и антибактериални гелове. Настоящата ситуация ясно показа зависимостта от Китай, който е основен производител на множество артикули. Възстановяването на производството там би трябвало да нормализира доставките до 1-2 месеца, а и всяка държава мобилизира вътрешни ресурси за производството на най-нужните неща.

Относно презапасяването с тоалетна хартия, за което много слушахме – то се наблюдава в почти целия свят. У нас има производители с достатъчен капацитет, така че предлагането се нормализира, а и търсенето би трябвало да спадне до 1-2 седмици.

В хранителния сектор също се очаква нормализиране, особено предвид възможните зелени коридори за транспортния сектор. Възможно е да се стигне до недостиг или поне поскъпване на месото, тъй като този сектор беше значително засегнат от скорошните огнища на африканска чума в страната и като цяло по света.

Колко близо сме до нова икономическа криза и какво можем да направим, за да смекчим ефекта ѝ?
От Кофас предвиждаме такава криза от известно време. Още от края на 2019 г. имаше неоспорими доказателства за това, като забавянето на растежа на икономиката и спад в индекса на промишленото производство. Също така се наблюдаваше ръст в просрочията при разплащането между фирмите – което се изразяваше в по-висока щетимост по застрахователните полици. Това бяха ранни индикатори за предстоящо икономическо забавяне.

Сега, имайки предвид и пандемията, последствията ще са дори по-осезаеми. За момента е трудно да се  изчисли точно колко големи ще са те, но отсега трябва да се въоръжим с търпение и да се подготвим да посрещнем икономическите затруднения, като предпазим българския бизнес и се научим да планираме по време на рисковите времена, които предстоят. 

Като цяло нашият базов сценарий предвижда пикът на новите случаи да достигне края на март, началото на април в Европа и средата до края на април в САЩ. Това ще окаже своето негативно влияние и през първото тримесечие се очаква лек спад в икономиката на ЕС, което ще се задълбочи през второто тримесечие в зависимост от това как се разпространява епидемията и какви мерки биха предприели страните за справяне със ситуацията. Същевременно с отминаване на епидемията в Китай очакваме тяхната икономика да започне да се възстановява. През третото тримесечие позитивните новини би трябвало да имат превес, новите случаи бързо да намаляват, а доста от процикличните сектори да са достигнали дъното и да започнат да се възстановяват. Цените на горивата също би трябвало да се повишат. Някои от по-слабо засегнатите икономики могат да отбележат нулев или минимален растеж, но като цяло ЕС все още ще е на негативна територия. През последното тримесечие на годината се очаква повечето сектори да са се възстановили и икономиката на ЕС да отбележи растеж.

При рисковия сценарий карантината ще продължи повече от очакваното, като тогава се предвиждат нови случаи в Китай. При това положение предвижданата рецесия ще е доста по-дълга, съчетана с доста повече негативи и фалити.

Какво бихте посъветвали компаниите в България?
Ставаме свидетели на изключително динамично променящи се условия на пазара. Компаниите в България трябва да бъдат добре подготвени за бърза и ефективна реакция в този период. Със сигурност тази промяна, която донякъде е вследствие дори и от коронавируса, има потенциала да създаде значителни трудности и да окаже въздействие върху настоящите стратегии за развитие и политики за управление на риска. Затова сме поканили и специалисти, които да представят полезни и успешни практики и да споделят своя опит. В ситуацията, в която се намираме, бихме посъветвали българския бизнес да преодолее бързо първоначалния шок от ситуацията и да започне да мисли и действа спрямо новата икономическа реалност, а ние от Кофас сме тук, за да съдействаме с ценна и полезна информация, базирана на данни - за да вземат те добри управленски решения.

Годишната конференция по управление на риска на Кофас е отложена за есента. Остава ли актуална темата?
Да, имаме намерение през есента да направим Осмата конференция по управление на риска. За нас събитието е изключително важно, а за да бъде то успешно и да може да събере представители на бизнеса, които да обменят опит, то това може да се случи едва след като ситуацията тук се поуспокои. По време на събитието ще разгледаме важни и актуални глобални теми, които несъмнено ще останат такива за дълго време. Основен фокус, сега повече от всякога, е очакваната икономическа криза и въпросът, който произлиза от това -  готови ли сме за нея? Освен това, по време на специален дебат ще обсъдим климатичните промени и влиянието им върху икономиката. Друг важен въпрос предвид настоящите обстоятелства е киберсигурността и стратегии за прилагането ѝ. С оглед на ситуацията в глобален мащаб, но и на това, което се случва тук в България, програмата може само да бъде обогатена.