Какво означава „форсмажор“ за бизнеса?

Адвокат Юра Минчева отговаря за въпросите, свързани с търговското право, потребителите и конкуренцията в Адвокатско дружество „Ърнст&Янг“. Тя разяснява дали Covid-19 е форсмажор, дава ли право на бизнеса да отказва поръчки и плащания и има ли право на обезщетения наустойки и пропуснати ползи.

1.COVID 19 „форсмажор“ ли е?
Понятието „форсмажор“ е общоприето и се дефинира различно от ЗЗД, ТЗ, ЗОП, Виенската конвенция за международните договори за продажба на стоки и др., но независимо дали на база конкретните правоотношения го определяме като „обективна невъзможност“, „непреодолима сила“, „непредвидени обстоятелства“ или „препятствие извън контрола на страните“, обикновено се отнася до настъпването на събитие, което е извън разумния контрол на дадена страна и което пречи на тази страна да изпълнява задълженията си по определен договор. Преценката относно това кой е приложимият закон, зависи от конкретното правоотношение, което е предмет на анализ. Форсмажорът като общо понятие в крайна сметка покрива извънредни събития като избухване на война, природни бедствия, епидемии или „извънредно положение“, както беше дефинирано от Народното събрание. Но коронавирусът сам по себе си не представлява форсмажор в бизнес отношенията. Пандемия може да бъде основание за такъв, но само при определени условия. В нашия случай, в България, форсмажорни обстоятелства могат да бъдат породени от мерките, предприети от държавата във връзка с такава пандемия, защото те забраняват или възпрепятстват изпълнението на конкретни задължения (затваряне на граници, забрана на износ, за туристически пътувания, на други услуги и т.н.). 

2.Мога ли да отложа, или откажа поръчки или плащания?
Различните национални и международни норми предвиждат изрично възможността за освобождаване от отговорност за неизпълнение, при определени условия. Наличието или отсъствието на форсмажор се преценява за всеки отделен случай, като се вземат предвид някои основни параметри:
- форсмажорното обстоятелство да е настъпило след сключване на договора;
- да е налице пряка и непосредствена връзка между него и невъзможността за изпълнение на задължението;
- неизпълнението да не предхожда форсмажора;
- страната, която претендира невъзможност за неизпълнение поради настъпилите обстоятелства, да е действала добросъвестно, да е положила необходимата грижа, но въпреки това да не е могла да предотврати последствията от събитието и неизпълнението (да не са били налице алтернативи за изпълнение).

Допълнително законодателят е въвел задължението за своевременно уведомление на кредитора за форсмажорните обстоятелства и невъзможността за изпълнение, което обаче не изглежда 100% приложимо за всички случаи. Например, когато двете страни по договора са установени в България и няма как да не са запознати с публично обявените мерки и забрани в страната по време на извънредното положение, а форсмажорното обстоятелство произтича пряко и непосредствено от тези мерки и забрани, изрично уведомление не би трябвало да се изисква.

В тази връзка, независимо от пазара, на който оперира един търговец, има една обща схема на действие, която може да следва, за да установи евентуални рискове за дейността си. Стъпките, които следва да предприеме, са: да анализира текущите си договори, за да установи евентуални рискове за неизпълнение на доставчиците си, подизпълнителите си или свое; да се свърже с производствата и/или контрагентите си за информация за потенциални затруднения и да проучи и изготви алтернативни схеми, за да подсигури изпълнението си (смяна на доставчик, алтернативни части, суровини или др.). По този начин ще установи налице ли е форсмажор, препятстващ изпълнението (негово или на свой доставчик), или не и оттам какви са рисковете за загуби или има ли право на неустойки и обезщетения предприятието в тези условия на извънредно положение. Ако тези обстоятелства са налице, може да спрем изпълнението на договора до отпадането на форсмажора (след това изпълнението следва да продължи). 

Независимо от всичко следва да се има предвид, че липсата на парични средства или намаляването на оборота не е форсмажор и не освобождава от задължението за плащане. В тази връзка напоследък широко се обсъжда дължат ли се наеми или не по време на извънредното положение. Отговорът на този въпрос не е еднозначен за всички наемни правоотношения и следва да бъде разглеждан конкретно за всеки отделен случай, на база съответните договорни отношения и алтернативни възможности за осъществяване на дейност при условията на предприетите мерки. Общото правило следва да е, че изпълнението на паричните задължения не се спира, освен ако не се докажат всички изброени дотук кумулативни предпоставки за освобождаване от отговорност. Например наличието на извънредно положение не освобождава от задължението за заплащане на наема за жилище, магазин, който осъществява дейност, нито пък от наема на заведение за хранене в търговски център, опериращо като кетъринг. Разбира се, в зависимост от оперативността стопански обосновано е при намаляване на работата и оборотите като кетъринг заради забраните за „посещение“ да се договори съответен размер на наема. Тук трябва да посоча, че министърът на здравеопазването в заповедта си не забранява достъпа на всички лица до търговските центрове, а „посещенията“ и практически служители и работници на търговците имат достъп, а са ограничени само посещения на клиенти. Тази формулировка не е ясна и може да доведе до спорове между страните. С оглед на това следва договорите да бъдат подробно анализирани на база на всички фактически и правни обстоятелства и конкретни уговорки между страните.

Следва да се обърне внимание обаче, че за момента задълженията за заплащане на данъци, осигуровки и т.н. са по правило изпълними и изискуеми, докато гражданите не бъдат освободени от тях с извънредни мерки, както изрично е направено за някои в приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. 

В случай обаче че не може да се обоснове форсмажор и не е постигнато съгласие между страните (независимо в частния или публичния сектор) за промяна/отсрочване на задълженията или друго, не следва да се спира изпълнението или плащанията без основание. 

3.Мога ли да търся неустойки, пропуснати ползи и обезщетения за вреди?
След като се установи налице ли е форсмажорно обстоятелство, може да се определи налице ли е основание за освобождаване от отговорност за неизпълнение на предприятието или негов контрагент, или не е налице. На база на това и на конкретните договорености ще се определи дали могат да се претендират и дължат ли се неустойки, обезщетения и пропуснати ползи. 

Тук интересна е формулировката на чл. 6 от Закона за мерките и дейностите по време на извънредното положение, която, въпреки че се обсъждаше за кредити и лизинги, беше приета с прекалено общ текст. Буквалният прочит на тази норма обуславя липса на основание за начисляване на лихви и неустойки за забавени по време на извънредното положение плащания (не само за кредити и лизинги). Може да се очаква изменение на тази формулировка, тъй като последната поражда съществен риск от спиране на плащанията и блокиране на търговския оборот в страната.

В крайна сметка, ако форсмажорът продължи по-продължителен период от време и някой – кредиторът или длъжникът изгуби интерес от изпълнението, договорът може да бъде прекратен (например поради непреодолима сила или при условията на стопанска непоносимост).

На следващо място, все още е рано да се говори за обезщетения от страна на държавата за предприетите от нея действия, доколкото сме в условията на динамично приемане и ежедневно актуализиране на мерките за неразпространение на вируса. Допълнително следва да се следят и обсъжданите в момента мерки и помощи за компенсиране/минимизиране на последиците от извънредното положение от държавата и ЕС.