петък, 03 юли 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    33892 прочитания

    Когато дори оптимизмът звучи песимистично: какви са сценариите за справяне с COVID-19?

    Дилемата сега е дали да има нова Голяма депресия, но да се ограничи броят на жертвите, или да се направи неуспешен опит да се предотврати такава с цената на стотици милиони животи – Георги Маринов от Департамента по генетика в "Станфорд" пред Economy.bg
    22 април 2020, 19:53 a+ a- a

    Какви са възможните сценарии за край на пандемията от COVID-19, какво още не знаем за новия коронавирус, какво е нужно да се случи, за да обявим, че сме се справили с пандемията по света, кои са най-адекватните мерки, които трябва да се вземат за справяне с кризата – попитахме Георги Маринов от Департамента по генетика в „Станфорд“.
    Георги Маринов e завършил Математическа гимназия в Плевен. Учи една година в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което се трансферира в MIT (Massachusetts Institute of Technology), където завършва бакалавърска степен по биология. След това взема докторска степен от Caltech (California Institute of Technology). В момента работи в Департамента по генетика в Станфордския университет. Изследванията му са основно в областта на функционалната и еволюционната геномика и регулаторната и еволюционна биология.

    Георги, проучване на „Галъп интернешънъл“ показа, че българите са сред хората по света, които се съмняват в значимостта на заплахата от новия коронавирус. Мнозинството анкетирани смятат, че опасността е преувеличена или дори силно преувеличена. Какво бихте казали на хората, които все още се съмняват колко опасен е този вирус?
    Живеем в ера, в която авторитетът на институциите е тотално сринат, и това, за съжаление, важи и за научните и здравните такива. За което те са си виновни сами, тъй като в твърде много ситуации в последните години са поставяли обективната научна истина на заден план за сметка на политически и корпоративни интереси. Развитието на пандемията предлага една от най-ярките илюстрации на този проблем. Малко хора следяха в реално време развитието на събитията и съответно много от тези неща са вече забравени, но истината е, че от СЗО първо убеждаваха, че няма пренос на заразата от човек на човек (това много след като на местно ниво в Китай е било пределно ясно, че вирусът се предава от човек на човек), постваха се изявления как вирусът не представлява сериозна заплаха дори след като в Китай наложиха екстремни карантинни мерки, после дори в края на февруари продължаваха да съветват да не се затварят граници и спират полети, и чакаха едва до средата на март, за да обявят пандемия (независимо че според собствените им критерии то трябваше да е станало най-късно около шест седмици по-рано). И това е само един от многото такива примери. При това положение е трудно да се иска от широката публика да вярва на представителите на тези институции, доверието е тотално загубено, и то с право.
    Конкретно в България доверието към здравната система и докторите е на ниско ниво от много отдавна, тъй като здравната система беше превърната в инструмент за екстракция на колкото се може повече пари от обществото, на макрониво чрез разнообразни схеми за източване на средствата за здравеопазване, и на микрониво чрез откровено изнудване на пациентите. Лечението на пациентите е на заден план като приоритет (далеч не за всички лекари, но прекалено голям процент от тях се държат именно по такъв начин). Което се знае добре от всички, но по някаква причина е тема табу в обществото – говори се много за това колко е дефектна системата, но не конкретно защо и как.
    Ако опитът на обикновения човек, когато е имал вземане-даване със здравната система, е толкова негативен, няма как от него да се очаква да вярва на лекарите за каквото и да било.
    Същото важи и за мнението му за представителите на чисто академичните среди – корупцията е повсеместна в образователната система на всички нива, и това естествено доведе до аналогична загуба на доверие и в нея, и покрай това и в самата наука. Обикновеният човек по принцип не гледа на науката като колекция от надеждни практики за разбиране на света около нас и други такива абстрактни философски концепции, конкретните представители на науката и тяхното поведение имат огромно значение за неговото възприятие за нея.
    Oбразователната система носи гигантска вина, отделно от корупцията в нея, тъй като тя не развива научно мислене у хората, и в резултат те възприемат всичко през политическа призма.
    При такова положение аз лично не виждам как каквато и да било презентация на факти сама по себе си може да убеди хората, че положението е наистина сериозно, ако към момента вече не го възприемат като такова. Единственото, което ще има такъв ефект, е когато дойде моментът да се копаят масови гробове, но това не е повод за успокоение, все пак точно това се опитваме да предотвратим.

    Какво още не знаем за новия коронавирус?
    Първо, най-важното от практическа гледна точка е доколко преболедуването от COVID-19 осигурява имунитет спрямо реинфекция. Към обикновените коронавируси, причиняващи настинки, доживотен имунитет не се развива, но от друга страна, COVID-19 е много по-тежко заболяване. Има много варианти – развитие на траен имунитет, развитие на временен имунитет (примерно година-две, може би три), развитие на имунитет, което да е функция на тежестта на прекарване на заболяването, т.е. само тежките случаи развиват имунитет, и то не доживотен (ако това е така, това би било много неприятно, тъй като тогава смъртността в дългосрочен план ще скочи страшно много) и т.н. Към момента е твърде рано да се отговори на тези въпроси. От голямо значение е и какъв точно имунитет се развива – хуморален и/или клетъчен. Хуморалният имунитет се осъществява чрез антитела, продуцирани от B лимфоцитите, които обезвреждат извънклетъчни чужди тела. Клетъчният имунитет се осъществява от цитотоксични Т клетки, които разпознават чужди антигени, експресирани по повърхността на собствените клетки и индуцират апоптоза в тези клетки (за да се спре разпространението). Механизмите са свързани (например определен тип Т клетки активират B клетки), но са все пак различни. Идеалната ваксина би активирала и двете крила на иммунната система. Като има антитела, които разпознават вируса, но не не го неутрализират и такива, които са неутрализиращи, което е и огромен концептуален проблем със схемите за използване на серологични тестове, на базата на които да се издават "иммунизационни паспорти" - наличието на антитела само по себе си не означава имунитет (така например хората имат антитела към ХИВ вируса, което е и дефиницията на "серопозитивен", но това не им помага по никакъв начин).
    Второ, не е ясно доколко ефективни ще бъдат ваксините. Което зависи до голяма степен и от отговорите на по-горните въпроси.
    Трето, не е ясно защо някои хора изкарват COVID-19 леко и дори напълно асимптоматично, докато други умират. Възрастта е добре идентифициран рисков фактор, но много млади хора също умряха и все още не съм видял задоволително обяснение защо едни млади хора в перфектно здраве прекарват много тежък COVID-19, докато на други им няма нищо.
    Четвърто, все още се изяснява какви са дългосрочните последици за оздравелите. При SARS-1 „оздравяването“ често беше относително понятие, тъй като много оцелели оставаха с тежки трайни увреждания – пулмонарна фиброза, увреждане на бъбреци, сърце, черен дроб и пр. Със SARS-2 положението изглежда е много подобно, но все още сме твърде рано в хода на епидемията и нямаме солидни данни относно връзките между тези дългосрочни увреждания, тежестта на протичане на заболяването, възрастта на пациентите и пр. Фокусът в момента е върху смъртността, което е разбираемо, но ако обществата са дългосрочно натоварени с грижата за огромен брой трайно инвалидизирани хора, това може да се окаже дори по-сериозен проблем.
    Най-накрая, все още не е ясен произходът на вируса. Това е политически силно нажежена тема, което не трябва да води мисленето ни, всички възможности трябва да се вземат предвид. А те са:

    1. директен зоонотичен трансфер от диви животни към хора;
    2. в лабораторията по вирусология в Ухан са се изучавали голям брой коронавирусни щамове, събрани от колонии прилепи от пещерите из китайските планини в хода на тамошната програма за изследване на коронавирусите, започната след първата SARS епидемия от 2002-2004. Възможно е такъв щам да е бил изпуснат по случайност;
    3. вирусът е изпуснат по случайност, но той не е див вирус, а директно модифициран такъв (т.е. продукт на т.нар „gain-of-function“ експерименти);
    4. вирусът е директно модифициран и е преднамерено изпуснат.

    Това последното е единственото, което има практическо значение (разликите между първите три възможности са само въпрос на политическа оптика), но е много малко вероятно, тъй като точно коронавирусите, за които по всичко изглежда, че по принцип е много трудно да се разработват ваксини, са неподходящ кандидат за биологическо оръжие, тъй като генералната логика на биологическите оръжия е да не се използват такива, срещу които няма никаква защита, понеже това в крайна сметка ще удари целия свят. Което и наблюдаваме в момента.
    Така че последната възможност най-вероятно можем да изключим, но първите три остават отворени. В генома на вируса има някои необичайни неща, но нищо, което недвусмислено да сочи към манипулация. Проблемът е, че директен предшественик на SARS-CoV-2 в момента няма, а въпросната китайска колекция от коронавирусни геноми, която се предполага, че би отговорила на много въпроси, се пази в тайна. Което не помага по никакъв начин за установяване на истината, и отваря широко вратите за всевъзможни чисто политически мотивирани обвинения.

    Какво е нужно да се случи, за да обявим, че сме се справили с пандемията по света?
    За съжаление, това вече на практика е невъзможно. Ако се разработи ефективна ваксина, принципно вирусът би могъл да бъде елиминиран. Това няма как да стане скоро – говорим за 10-20 и повече години напред в бъдещето. Дори и да се разработи ефективна ваксина в рамките на 2 години, после ще отнеме много години да се организира масова ваксинационна кампания и да бъде елиминиран вируса. За едрата шарка това отне 14 години, за чумата по говедата (другото елиминирано заболяване) това отне 17 години от началото на програмата. Като и в двата случая ефективни ваксини са били налични десетилетия преди това.
    Аз лично не очаквам в бъдеще да видим нова успешна елиминация на какъвто и да било патоген (едрата шарка си остава единственото човешко заболяване, което е напълно изкоренено до момента). Това изисква повсеместна ваксинация, което става все по-практически невъзможно поради разпада на държавността във все по-обширни райони от света. А дори и да се разработи ефективно лекарство, то едва ли ще бъде достъпно за огромен брой хора в Третия свят, където и в момента умират десетки и стотици хиляди всяка година от напълно лечими болести поради липса на медикаменти.

    Какъв е песимистичният и оптимистичният сценарий за справяне с тази пандемия?
    Оптимистичният сценарий е, че поне по-напредналите държави ще успеят чрез комбинация от ефективни карантинни мерки, масово тестване, и проследяване на контакти да елиминират вируса от територията си (както казах, за света като цяло такава надежда почти няма).
    Песимистичният вариант е, че това няма да бъде направено успешно, и ще се стигне не само до голям брой жертви и икономически колапс, но и до реална физическа продоволствена криза и разпадане на социалния ред. След това става трудно да се предвиди какъв точно ход ще поемат събитията.

    Виждаме, че вече има умора сред хората по света в резултат от карантината. В много страни има протести. Правителствата са под натиск за разхлабване на мерките. Каква трябва да бъде стратегията на властите в това отношение?
    Приоритетите трябва да са гарантиране на физическото оцеляване и на запазването на обществения ред.
    За това не се говори много, но в момента в САЩ фермери изливат огромни количества мляко в септични ями и заравят засятото, тъй като пазар за продукцията няма. Това е така, тъй като има две снабдителни вериги – една за супермаркетите и една за ресторантите, и когато ресторантите са затворени, системата няма капацитет да прехвърли всичко изведнъж от другата страна, а пък хаотичното затваряне на границите наруши транспорта на стоки. Само че населението, което преди си е набавяло половината калории от ресторантите, все още трябва да се изхранва по някакъв начин. Но дори и да не се стигне до недостиг на храна в рамките примерно на САЩ или на други основни износители на храна, това пак ще е гигантски дестабилизиращ шок, тъй като много други държави отдавна не са в състояние да се изхранват сами и разчитат почти изцяло на внос (в Близкия изток, Африка, Източна Азия, че и някои европейски държави), и ако този внос секне, се създава огромен проблем. Тук не говорим просто за повишение на цените, говорим за реален глад в огромни мащаби. Съответно всички мерки трябваше да бъдат взети да се осигури нормалното функциониране на земеделието. От една страна, например държавата да изкупува и разпределя непродаваемата директно в момента продукция, от друга, да се изолират колкото се може повече земеделските райони, за да не се стигне до ситуация, в която фермерите масово да се заразят и да са физически неспособни да си вършат работата (това последното важи и за други жизненоважни сектори като енергетика, водоснабдяване и пр.)
    За съжаление, не виждам да се прави нещо съществено по въпроса. Впрочем по време на Голямата депресия се е стигнало до много подобна ситуация – фермерите са били докарани до фалит, земеделска продукция се е унищожавала в индустриални количества, за да се запазят цените, а същевременно в градовете хората буквално са гладували, и проблемът се е решил единствено с активна държавна намеса. Но явно тези уроци са забравени с отмирането на поколенията, живели по онова време.
    Втората основна задача е да се осигури общественият ред, т.е. да не се остави никой гладен и на улицата. Което налага като практическа необходима мярка в условия на гарантирана масова безработица временното въвеждане на универсален базов доход и отмяната на дълговите плащания. Ако това не се направи и се стигне до ситуация, в която голям брой хора са изхвърлени от жилищата си и буквално няма какво да ядат, последствията могат да бъдат катастрофални. Някои държави вече взеха такива мерки, но за други това са абсолютно идеологически еретични идеи.
    Едва след като са решени тези проблеми, може да се мисли за „икономиката“, но вместо това тя е на преден план, което е дълбоко плашещо, тъй като това показва откъснатост от физическата реалност на света, в който живеем от страна на управляващите елити. Което е разбираемо – говорим за хора, чийто интелектуален бекграунд е в области, развиващи нефизическо мислене за света, и чийто произход е основно от големи градове и богати семейства, където никога не им се е налагало да мислят за тези неща. Но това не прави проблема по-малък.

    Испания обяви, че ще въведе универсален базов доход за най-бедните домакинства от май. Време ли е за повсеместно прилагане на тази мярка?
    Както споменах и по-горе, не виждам как това може да се избегне в тази ситуация. Като постоянна мярка не мисля, че това е добра идея (трябва да е обвързано с някаква форма на гарантирана заетост), но в момента се налага. Иначе огромен брой хора ще трябва буквално да гладуват.

    Как се справят САЩ според Вас? Закъсняха ли с отговора?
    САЩ се „справят“ катастрофално, което в ретроспекция трябваше да бъде напълно очаквано, но все пак едва ли мнозина са очаквали да видят такава липса на управленски капацитет.
    Трудно е за вярване, че при наличието на многобройни разузнавателни агенции с десетки милиарди годишен бюджет, следящи всяко кътче на земното кълбо, американското правителство не е било наясно с развитието на ситуацията и е осъзнало едва през март месец какъв сериозен проблем е SARS-CoV-2.
    Но вместо да се затворят границите, да се организира масово тестване, да се осигури медицинско оборудване и защитно облекло, започвайки още януари месец, за което американската държава принципно има нужните ресурси (но явно не и бюрократичния капацитет), не само че нищо подобно не беше направено, но активно се отричаше, че вирусът е сериозна заплаха.
    И до момента карантинни мерки в няколко щата въобще не са взети, а в други вече започнаха да вдигат карантината.
    Освен това населението се раздели в реакцията си спрямо кризата по политически линии, практически необходимите социални мерки за справяне в ситуацията са идеологически неприемливи и освен това американската икономиката е устроена по такъв начин, че в нея няма никакъв буфер – тя не може да спре дори и за седмици, да не говорим за месеци – и това стои зад растящото движение за „отваряне“ на икономиката.
    Съвсем логично САЩ е най-тежко засегнатата до момента държава, и като се има предвид, че тенденцията е да се отслабва карантината, прогнозата е силно негативна.

    Как оценявате реакцията на България?
    България изначално няма ресурса за адекватна реакция – например у нас необходимите лабораторни консумативи и реагенти за масово тестване не се произвеждат, и цялостно съответната инфраструктура просто я няма в резултат на десетилетия на упорит отказ да се инвестира в развитието на българската наука и медицина – съответно не можеше да се очаква много. Все пак границите трябваше да бъдат затворени най-късно в началото на февруари и да започне подготовка на болничната система. Това не беше направено, но поне карантинни мерки бяха взети по-рано, отколкото аз лично очаквах, и до момента експлозията все още не е дошла. Което вероятно е реално така – че не се тества достатъчно е факт, но труповете са значително по-трудни за скриване. Така че засега положението е по-добро от очакваното, но това само по себе си не означава много – държавата си е все така неподготвена откъм болници, тестване и сериозно прилагане на карантинни мерки, а положителна оценка за справянето с кризата ще може да се даде само след поне година, когато се види дали сме успели да избегнем масовото заразяване на цялото население.

    СЗО и МВФ обявиха по-рано, че дилемата да се спасят животи или работни места е погрешна. Но този въпрос стои пред властите по света. Как би могло да се избегне попадането в тази дилема?
    Дилемата в момента е дали да има нова Голяма депресия, но да се ограничи броят на жертвите, или да се направи гарантирано неуспешен опит да се предотврати новата Голяма депресия с цената на десетки, може би стотици милиони животи. Не е ясно кой разумен човек сериозно би могъл да си мисли, че икономиката ще може да функционира „нормално“, когато по улиците се въргалят трупове, а моргите и крематориумите не могат да обработят телата и тежка земекопна техника копае масови гробове (което не е хипербола – точно такива ситуации вече наблюдавахме в Китай, Иран, Италия, Испания, Ню Йорк, Еквадор и пр.). В такава ситуация и без официална карантина хората си седят вкъщи.

    Какви уроци трябва да научим от тази криза, за да сме по-подготвени за следващата?
    Коронавирусът разкри несъстоятелността на съвременната глобална икономическа система. Първо, система, която не може да съществува без непрекъснат растеж, е обречена на саморазрушение, тъй като безкраен растеж в крайна физическа система e изначално термодинамически невъзможен. Второ, система, основаваща се на сложна плетеница от постоянно нарастващи дългови взаимоотношения, е нещо изключително крехко и в състояние да се срине във всеки момент дори и да не е ударила физическите граници на растежа. Което е и ставало многократно преди – тези епизоди дефинират до голяма степен икономическата история на света през последните повече от сто години, но от една страна, планината дългове никога не е била по-голяма и по-невъзможна за изплащане отколкото сега, а от друга - такъв рязък и огромен стресор като коронавирусa досега не е имало.
    Без изначална смяна на икономическата система с такава, която да се съобразява с физическите и екологически реалности на планетата, на която живеем, следващата пандемия ще ни хване също толкова неподготвени и уязвими, колкото и тази. Но такава промяна едва ли ще се осъществи.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 8 часа
    Д. Ливингстън, Citi: Има ползи от влизането в чакалнята на еврозоната, но възстановяването ще зависи от политиката на правителството
    Главният изпълнителен директор на американската банка за EMEA коментира за Economy.bg плюсовете за страната ни от евентуално влизане в ERM 2
    преди 8 часа
    Великобритания предлага нова програма за гражданство на жители на Хонконг
    Решението идва, след като Китай одобри нов закон за сигурност
    преди 9 часа
    Tesla надмина Toyota като най-скъпа марка кола в света
    Това се случи след като акциите на електромобилопроизводителя достигнаха рекордна цена
    преди 10 часа
    Захариева: Не трябва да допускаме разделения в ЕС заради кризата с коронавируса
    Никога не трябва да пропиляваме криза, чрез която можем да намерим работещи и по-добри решения за бъдещето, заяви посланикът на Германия в България Кристоф Айххорн по време на дискусия
    преди 13 часа
    PPF Group разделя търговските от инфраструктурните дейности в операторите с марката Теленор
    Компанията създава CETIN България, която ще оперира в рамките на CETIN Group