петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5982 прочитания

    Изключението Швеция

    Защо Швеция избра различен път – отговорите от главния епидемиолог на скандинавската страна Андерс Тенгел
    11 май 2020, 15:29 a+ a- a

    Изключението Швеция. Скандинавската страна стана известна с различния си подход спрямо коронавирус пандемията. Когато по-голямата част от държавите по света поставиха гражданите си под карантина и наложиха строги ограничения, Швеция реши да се довери на населението си и вместо на забрани заложи на препоръки и доброволни мерки. Страната остави баровете, ресторантите и дори нощните клубове отворени. Началните училища също продължиха да работят, докато средните училища и университетите въведоха дистанционно обучение. Нямаше задължение за носене на маски, а само препоръка. Именно доброволното спазване на правилата и индивидуалната отговорност са в основата на стратегията на Швеция за забавяне на разпространението на вируса. Забрана имаше единствено за събиранията на повече от 50 души, както и за посещенията в старчески домове. Препоръчителна беше и работата от вкъщи.

    Броят на заразените с новия коронавирус в Швеция по последни данни е вече 26 322, а смъртните случаи са 3 225.

    Защо Швеция избра различен подход и какъв е успехът му до момента - на тези и други въпроси отговори главният епидемиолог на скандинавската страна Андерс Тенгел. Той участва в уебинар с журналисти от цял свят, организиран от Международния център за журналисти (ICFJ). Economy.bg също участва във форума.

    „Експериментът ни е успешен до известна степен. Успяхме да постигнем ниво на разпространение на заразата, което да не претовари здравната ни система. Това беше една от основните ни цели. Не успяхме да защитим добре обаче възрастните хора“, коментира Тенгел в рамките на форума. „Стратегията беше успешна, защото хората доброволно се изолираха. Ограничиха до голяма степен пътуванията си, мнозинството работиха от вкъщи. Шведският модел показа, че можеш да стигнеш много далеч с мерки на доброволни начала“.
    По думите на Тенгел други страни като Финландия може да имат по-ниски нива на разпространение на заразата от Швеция, но на тях ще им е трудно да ги задържат ниски, когато се върнат към „нормалния“ живот, тъй като само 1-2% от населението им има развит имунитет. "99% от хората в тези страни все още са податливи на заразата", отбелязва той. Докато според Тенгел подходът на страната му е довел до това 25% от шведите вече да са изградили имунитет. „Вярваме в стратегията на Швеция, защото тя е дългосрочна и устойчива“, коментира той.

    Вижте още от отговорите на Андерс Тенгел:

    Защо властите в Швеция не затвориха страната? Как избраха подхода си?
    Използвахме метода, на който винаги сме разчитали в нашата здравна система. Обяснихме на обществото мерките, доверихме се на хората, дадохме им голяма отговорност. Това ни помогна да поддържаме нисък броя на заразените, така че здравната ни система да продължи да работи. Никога не сме били под голям натиск да изберем друг подход. Вместо това предприехме някои по-малки стъпки. Забранихме събиранията на повече от 50 души. Опитахме се да минимизираме разпространението на вируса в ресторантите и баровете, виждайки какво се случва в Италия и Австрия. Казахме си, че като цяло не искаме да затваряме цялата страна, а да минимизираме риска от разпространение на заразата в местата, за които знаехме, че има висок риск, давайки си сметка, че това няма да спре напълно вируса, но ще постигнем нива, които можем да контролираме.

    Как Швеция успя да избегне претоварване на здравната системата?
    Ние успяхме да хванем много отрано първите случаи. До претоварване на системите в някои други страни се стигна, защото те не реагираха на по-малкото на брой първи случаи, а обърнаха внимание, когато вече имаше твърде много случаи. Вероятно това се дължи и на по-малкото като обхват тестване в тези страни. Швеция започна да тества много рано, защото видяхме задаващата се пандемия, особено с многото пътуващи до зимните курорти през февруари. Именно от тях тръгна заразата в страната. Затова нашите усилия бяха насочени към тях.

    Смъртните случаи в Швеция в сравнение със съседните скандинавски страни са доста повече. Притеснява ли Ви това?
    Разбира се, че ни притеснява – толкова много хора умират. До голяма степен това се дължи на многото смъртни случаи в старческите домове. Като тук става дума не просто за възрастни хора, а за такива, които са много болни и на доста години. За съжаление, заразата се пренесе там, като положението е особено тежко в района около Стокхолм. Около 70 хил. души в Швеция живеят в тези домове. Смъртните случаи там представляват 50% от всички регистрирани жертви на коронавируса в страната.

    Домовете за възрастни - слабото звено на Швеция
    Отдавна знаехме, че грижата в тези домове не винаги е на най-високо ниво, особено по отношение на хигиената. Освен това там е доста разпространена и резистентността към антибиотиците. Така че домовете бяха известни като слабото ни звено. Все пак смъртните случаи там започват бавно да намаляват.

    Да оставиш икономиката отворена: плюсове и минуси
    В момента получаваме резултати от няколко страни, които показват, че в скандинавските ни съседи едва около 1-2% от населението е изградило имунитет, докато оценката за Швеция е, че 25% от хората имат имунитет. Това показва, че ние сме много по-напред в тази епидемия, много по-близо сме до изграждане на колективен имунитет. Това ще ни помогне да поддържаме нисък брой заразени, докато държим отворено обществото ни. Предстои да видим дали това означава по-високо ниво на смъртни случаи.

    Постигането на колективен имунитет ли е целта на Швеция?
    Не, целта ни винаги е била да поддържаме нивото на зараза достатъчно ниско, така че здравната ни система и обществото като цяло да могат да функционират добре. И мисля, че успяхме да го постигнем. Разбира се, с много тъжното изключение на високата смъртност, която имаме. Но в дългосрочен план само имунитетът сред населението ще ни помогне да поддържаме разпространението на вируса на приемливо ниво, докато се появи ваксина, което може да отнеме доста време.

    Колко трае имунитетът?
    Имунитетът по принцип се измерва с броя на антитела в кръвта. Но нивото на антитела варира много при различните случаи. Така че е малко трудно да се прецени дали даден човек има имунитет.
    От друга страна, имунитетът съществува. Има достатъчно доказателства за това. Досега нито един човек в Швеция не се е заразил повторно от коронавируса. Имаме много добра система за идентификация. Няма начин да сме пропуснали някого.
    Проблемът е, че не можем да кажем, че даден човек е имунизиран и никога повече няма да се зарази. Все още не можем да кажем какво е нужното ниво на антителата, за да може то да предпазва.
    Все още не знаем и колко дълго трае имунитетът. Нашите вирусолози казват, че поне три до шест месеца. Но това още не е сигурно. Вярваме, че бавното намаляване на броя на заразените в Стокхолм, епицентъра на заразата в Швеция, се дължи на нивото на имунитет сред хората. Не сме променяли мерките през последните 4-5 седмици, а наблюдаваме бавен спад. Така че според нас това се дължи на имунитета на хората. Надяваме се също, че имунитетът ще сдържи евентуална втора вълна на заразата през есента.

    Защо носенето на маски в Швеция не е задължително?
    Поради две причини. Първата e, че няма много солидни научни доказателства в подкрепа на носенето на маски. Всички се позовават на едно малко по обхват проучване в Хонконг. Все още е неясно дали маските могат ефективно да предпазват.
    Една от нашите най-строги политики е, че ако се чувстваш дори малко болен, по-добре е да си останеш вкъщи. Опасяваме се, че ако въведем маските, вместо да си останат вкъщи, хората ще сложат маската и ще отидат на работа, ще излязат навън или ще отидат да пазаруват. Това определено ще доведе до по-голямо разпространение на заразата. Освен това Швеция направи възможно болните хора да си останат вкъщи, като им гарантира че ще получават болнични още от първия ден. Така че те нямат финансовия стимул да отидат болни на работа. Това също помогна на страната да контролира заразата.

    Защо по-малките деца посещават училище, а гимназистите и студентите – не?
    Две са причините да решим гимназиите и университетите да минат на дистанционно обучение. Първо, знаем, че този тип обучение е доста ефективно. Използва се често в университетите и до някаква степен в средните училища. От друга страна, студентите и гимназистите пътуват много, за да стигнат до университетите или училищата си.
    Що се отнася до по-малките ученици, досега няма доказателства за голямо разпространение на вируса сред децата под 16 години. Освен това няма много доказателства, че децата разпространяват вируса сред възрастните.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 7 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 8 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 9 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 10 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 12 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк