петък, 03 юли 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    656 прочитания

    Ще бъде ли от полза „китайският вирус“ за „китайския модел“?

    Ексклузивен откъс за Economy.bg от новата книга на Иван Кръстев „Утре ли е вече?“
    26 май 2020, 17:32 a+ a- a

    Как ще изглежда светът след пандемията? Какви ще са последиците от нея за демокрацията? Какво ще стане с Европейския съюз? Как ще се промени начинът ни на живот? Завършена в началото на май 2020, новата книга на Иван Кръстев „Утре ли е вече?“ търси отговор на тези въпроси. В момента се превежда на 17 езика и ще излезе първо на български език на 28 май. Публикуваме ексклузивен откъс за Economy.bg, предоставен ни от издателство „Обсидиан“.

    И аз като много други в началото на кризата останах с впечатлението, че Китай ще е страната, която ще излезе от пандемията стратегически по-влиятелна. Кризата сякаш легитимира авторитарните държави пред техните граждани, а ранните данни сочат, че пандемията е направила китайците по-критични към американския модел. Фактът, че Китай беше първата страна, пострадала от вируса, означава, че беше и първата, която започна да се възстановява икономически, а това проработи в нейна полза.

    С течение на времето обаче вече не съм толкова сигурен, че Китай ще бъде най-облагодетелстван от кризата. Антикитайските настроения се засилиха, след като се разкри, че китайското правителство е излъгало света за броя на заразените и починалите от коронавирус. Провали се агресивната пиар кампания на Китай, която целеше да представи страната едновременно като образец за ефективна реакция на пандемията и като единствената световна сила, решена да помогне на другите. Общественото мнение в Германия реагира с възмущение, че китайски дипломати са притискали германски държавни служители да хвалят публично китайския отговор на кризата. Нещо повече, Китай най-вероятно ще бъде негативно засегнат от „деглобализацията“, която ще се прояви като обществена и икономическа последица от пандемията. През първото тримесечие на 2020 година Китай преживя първия си сериозен икономически спад след Културната революция на Мао и това постави голямо и символично предизвикателство пред управляващите, чиято легитимност зависи от способността им да осигуряват все по-висок жизнен стандарт. Китайският лидер Си Дзинпин може да се окаже с доста отслабени позиции от сегашната криза. Макар че пандемията ще навреди на меката сила и самоувереността на Съединените щати и Европейския съюз, светът след COVID-19 няма да бъде толкова благосклонен към глобалните амбиции на Пекин, колкото светът отпреди COVID-19, защото пандемията разбули грозното лице на Китай. 

    Сегашният период е донякъде сходен с кризата от 70-те години, когато съветският комунизъм и западните демокрации бяха раздирани от вътрешен смут по време на периода, наречен от френския политически философ Пиер Аснер „конкурентен упадък“. Вместо да отговори на въпроса дали либералната демокрация или авторитарното управление в китайски стил е най-подходящият режим за нуждите на двайсет и първи век, COVID-19 постигна нещо друго: той сложи край на възможността за китайско-американско сътрудничество в управлението на глобализационните проблеми. Засили се тенденцията към глобално фрагментиране и регионализация. Уан Дзъси, професор в Пекинския университет, правилно твърди, че последиците от вируса са довели китайско-американските взаимоотношения до най-лошото им състояние след установяването на официалните отношения между страните през 70-те години на двайсети век, а икономическото и технологичното разединение са „вече непреодолими“.

    Съперничеството между Китай и Америка няма да предизвика завръщането на Студената война. За разлика от съветския режим китайският модел не е идеологическа алтернатива на капитализма, а по-скоро част от глобалния капитализъм. Все пак конфронтацията между двете сили много напомня на Студената война, защото политическата идентичност и на САЩ, и на комунистически Китай е родена от идеологическите сблъсъци в двайсети век. Както отбелязва героят на Джон Ъпдайк Хари Енгстръм Заека: „Без Студената война какъв е смисълът да си американец?“. Ясно е, че независимо какъв ще бъде изходът от американските президентски избори през ноември 2020 година, позицията на Вашингтон към Пекин ще стане по-остра. И САЩ ще се стреми да представи съперничеството си с Китай като сблъсък на демокрацията и авторитаризма. Китайските лидери също са привлечени от нова версия на Студената война, защото без Студена война няма почти никакъв смисъл да продължават да се наричат „комунисти“. Мобилизирането на антизападния национализъм би било най-добрата стратегия на комунистическата партия, за да запази властта си. 

     

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 7 часа
    Д. Ливингстън, Citi: Има ползи от влизането в чакалнята на еврозоната, но възстановяването ще зависи от политиката на правителството
    Главният изпълнителен директор на американската банка за EMEA коментира за Economy.bg плюсовете за страната ни от евентуално влизане в ERM 2
    преди 8 часа
    Великобритания предлага нова програма за гражданство на жители на Хонконг
    Решението идва, след като Китай одобри нов закон за сигурност
    преди 8 часа
    Tesla надмина Toyota като най-скъпа марка кола в света
    Това се случи след като акциите на електромобилопроизводителя достигнаха рекордна цена
    преди 9 часа
    Захариева: Не трябва да допускаме разделения в ЕС заради кризата с коронавируса
    Никога не трябва да пропиляваме криза, чрез която можем да намерим работещи и по-добри решения за бъдещето, заяви посланикът на Германия в България Кристоф Айххорн по време на дискусия
    преди 13 часа
    PPF Group разделя търговските от инфраструктурните дейности в операторите с марката Теленор
    Компанията създава CETIN България, която ще оперира в рамките на CETIN Group