Какво научиха лекарите от ВМА от колегите си в Италия?

На 26 май делегация от ВМА е посетила Университетска болница „Сан Матео“ в Павия, на 20 км. от Милано. Това е един от най-старите университети в Европа, 4 нобелови лауреата, включително преподавател там е бил Камило Голджи, откривателят на Апарата на Голджи (бел.ред.: структура в клетките), обясни ген. Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА и на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, по време на редовния брифинг на щаба.

Българската делегация се е състояла от двама инфекционисти, двама хемотрансфузиолози и един вирусолог. Съставът ѝ е бил по препоръка на италианските специалисти.

В болницата е имало консултации с началника на спешното отделение проф. Стефано Берлини, началника на департамента по инфекциозни болести проф. Рафаеле Бруно, началника на департамента по анестезиология и интензивна грижа проф. Джорджио Йоти и началника на департамента по имунохематология проф. Чезаре Бероти.

Конструкцията на спешното отделение е подобна на тази във ВМА, обясни Мутафчийски. Той каза, че италианските колеги имат разработен протокол за диагностика, който включва мерене на температура, ехографско изследване на бял дроб (което не е разпространено в България), при съмнения за Covid-19 се пристъпва към рентгенография, скенер и хематологични и биохимични изследвания.

Лечебното заведение има голяма и много добре оборудвана лаборатория, в която резултатите от PCR тест стават готови за около час и половина. Освен това са разработили собствена технология за производство на тестове за антитела.

В най-скоро време ВМА ще подпише договор за взаимен обмен и обмяна на технологии и идеи, заяви още ген. Мутафчийски.

В италианската болница са правили изследвания на най-тежките увреждания вследствие новия коронавирус, които включват възпаление на ендотела (най-вътрешната част на съдовете). Вследствие на тези възпаления се получава тромбоза и може да се стигне дори до инфаркт. Проучвания показват, че Covid-19 е лишил починалите пациенти от средно още 13 години живот за мъжете и 11 години за жените. Аносмията (липсата на обоняние) е много често срещан симптом при епидемията в Италия. 

Специалистите в „Сан Матео“ не използват хидроксихлорокин за лечение. Използват антибиотици в еднакви комбинации и дози, както и колегите им във ВМА. Включени са в големите проучвания за лечение с Remdesivir. Не споделят „уау ефект, но продължават да работят в тази насока“, обясни Мутафчийски.

При интензивните случаи в Италия е установена смъртност от 42%. Най-често пациентите развиват пневмоторакс* и були**, които са често срещани при интубирани пациенти.

Концепцията за лечение с антитела, която италианците прилагат е доста различна от нашата, обясни още началникът на ВМА. Основната разлика е, че те използват замразена плазма, а ние прясна. Освен това те правят количествен анализ на нивото на антитела в плазмата. В момента ВМА работи за развиване на тази технология. Италианските лекари са установили, че в първия месец след преболедуване има най-добра наситеност на антитела, а до третия месец се наблюдава рязък спад. Поради тази причина плазмата от такива хора няма как да се води хиперактивна и не може да се използва за лечение. Италианските лекари работят с кръвна плазма за посрещане на евентуална втора вълна на заболяването, каза още началникът на оперативния щаб.

Това е в унисон с твърденията на повечето учени, че е възможно имунитетът след преболедуване на Covid-19 да е много краткотраен, подчерта ген. Мутафчийски.

Италианските лекари са предоставили на българските си колеги всички свои протоколи. „Започваме да работим по някои от техните протоколи“, обясни ген. Мутафчийски.

*медицинско състояние, при което се наблюдава наличие на въздух (или друг газ) в междуплевралното пространство

**була – голям мехур, пълен с течност