събота, 26 септември 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2601 прочитания

    Епидемията си е епидемия, но трябва и да се яде. Никой държавник няма да посмее вече да блокира бизнеса, това ще е политическо самоубийство

    В първите дни на епидемията настъпи тотален хаос в държавата, наложи се да викаме „неволята“– Красен Кръстев, управител на „Мекалит България“, пред Economy.bg
    17 юли 2020, 17:12 a+ a- a

    „Преминахме през кризата далеч по-добре от очакванията ни“, сподели пред Economy.bg Красен Кръстев, управител на „Мекалит България“.
    Заводът на германската компания Mecalit у нас беше открит в края на 2012. Дружеството, базирано в зона Куклен край Пловдив, произвежда детайли за бяла техника за гиганти като Liebherr, Bosch, Siemens и Miele. От 2016 в завода стартира производство на компоненти за автомобилната индустрия. Сред клиентите му са компании като Audi, BMW, Volkswagen и Mercedes. От януари 2020 започна ново производство на матрици и щанци в партньорство с китайската VEM. Инвестицията в новия завод е 10 млн. лв. и там вече работят 30 висококвалифицирани специалисти. Общо в компанията у нас са заети 160 души.
    По думите на Кръстев Covid-19 се е отразил по-леко на производството на бяла техника и електрооборудване, за разлика от аутомотив сектора. Наложило се е да спрат производството за аутомотив индустрията за около 2 седмици в пика на кризата. Въпреки това са избегнати съкращения на работници или намаляване на заплати. Кръстев счита, че „по-доброто решение е да си запазиш кадрите, защото много скоро отново ще има огромен глад за специалисти“. Неговите очаквания са дори този глад за кадри да се изостри, тъй като когато пътуванията в Европа станат отново възможни, ще има поредна силна емигрантска вълна от България към западните държави.
    Той смята, че България има голям шанс да привлече много компании, които ще искат да релокализират производства от Китай към Европа. Това, което го притеснява, е, „че с оглед на политическата обстановка в момента, никой от властимащите не се вълнува от стратегии за привличане на инвеститори“. Според него държавата ще заработи нормално чак след следващите избори. „Много е вероятно да пропуснем и тази добра инвестиционна конюнктура“, подчертава Кръстев.
    Иначе компанията ще продължи с инвестициите, като предстои да приеме инвестиционния си план за периода до 2022, където ще бъдат заложени поне няколко милиона евро инвестиции за последващо разширяване на производствените мощности.

    Как доставчикът за много германски гиганти „Мекалит България“ се справя с Covid-19 кризата, имаше ли спрени, или замразени проекти, уволнени служители, планират ли се нови инвестиции, как България може да се възползва от желанието на Европа да съкрати веригите на доставка, как кризата ще промени индустрията – тези и други въпроси коментирахме с Красен Кръстев, управител на „Мекалит България“.

    Г-н Кръстев, как коронакризата се отрази на Mecalit в България?
    Очаквано и при нас отражението беше доста негативно, но все пак благодарение на добрата продуктова диверсификация на завода не се стигна до големи принудителни производствени паузи. Честно казано, преминахме през кризата далеч по-добре от очакванията ни. Естествено ситуацията ще има отражение върху изпълнението на бизнес плановете за 2020, които между впрочем вече бяха актуализирани, тъй като старите няма как да бъдат постигнати.

    Както Вие се изразявате, като „дъщерен завод сте последен вагон на композицията“. Наложи ли се да спрете вагона или просто намалихте скорост? В кои индустрии и за колко време?
    Клиентите, които произвеждат бяла техника и електрооборудване, не бяха засегнати толкова тежко и благодарение на тях запазихме близо 65% от производството си. За съжаление, аутомотив секторът понесе големи щети и имахме период от две-три седмици, в който практически производство за този сектор нямаше. Затворихме завода за по една седмица през април и май, но в интерес на истината просто обединихме няколко почивни дни с националните празници, за да избегнем рестартиране на завода за по един два дни между празниците. Имаме подобен подход и при нормални обстоятелства.

    Кои бяха най-големите предизвикателства за Вашата компания при адаптирането към новата реалност?
    Ние оперираме в реалния сектор на икономиката и при нас дистанционните форми на работа просто са невъзможни. През първите дни след обявяването на извънредното положение, общо взето, настъпи тотален хаос в държавата и никой не беше в състояние да ни даде инструкции точно какви мерки трябва да предприемем в завода, за да предпазим служителите си. Наложи се да викаме „неволята“. Събрахме широк екип от колеги от всички отдели и чрез брейн сторминг обсъдихме и систематизирахме всички противоепидемични мерки, които незабавно приведохме в изпълнение. Мисля, че описахме над 35 различни точки. Беше странна ситуация, защото по принцип имаме списани планове за действие при почти всякакви възможни форсмажорни обстоятелства, но се оказа, че за пандемии нямаме нищо. Наложи се да пишем аварийни планове за действие в движение. Всеки отдел трябваше да разработи и собствен план за евакуация в случай на установяване на заболял служител. Естествено при всички случаи задачата беше да се изготви такъв план, че при всички обстоятелства да се запази поне частична оперативност на отдела, за да можем да обслужваме клиентите.

    Колко души работят в компанията?
    В настоящия момент сме 160 души.

    Наложи ли се да освободите служители, или да намалите заплати?
    Благодарение на това, че все пак запазихме по-голямата част от производството не се наложи да предприемаме по-сериозни стъпки за запазване на финансовата стабилност на компанията. Разбира се, че го обсъдихме като вариант, но с ръководството в централата в Германия категорично го отхвърлихме. Решихме да е последна опция, ако ситуацията се влоши наистина много и продължи неопределено време.
    При хладнокръвен анализ стигнахме до логичния извод, че принудителното затваряне на икономиките в цяла Европа не може да продължи дълго, защото държавните бюджети не са в състояние да покриват възнагражденията на огромни маси от населението за дълго време.
    Епидемията си е епидемия, но трябва и да се яде. Виждате, че само след 1 месец блокиране на бизнеса в Европа в половината държави вече имаме изострена политическа обстановка и явни признаци на социално недоволство. Моето лично мнение е, че повече никой държавник няма да посмее да блокира бизнеса, защото това ще е равно на политическо самоубийство. Просто ще си живеем с усещане за непрекъсната латентна заплаха за здравето ни.
    При такъв анализ естествено по-доброто решение е да си запазиш кадрите, защото много скоро отново ще има огромен глад за кадри. Моите очаквания са даже да се изостри, защото при нас населението ще пострада със сигурност по-тежко отколкото в развитите икономики и веднага след нормализирането на пътуванията вътре в Европейската общност ще има поредна силна емигрантска вълна от България към западните държави.

    Кога очаквате „локомотивът“ (компанията майка) да тръгне и съответно да възстановите на 100% производствените обеми?
    Локомотивът вече тръгна с почти нормална скорост, макар и очакванията да са за до 95-96% възстановяване. Особено аутомотив секторът си имаше проблеми и преди кризата, така че чудеса не могат да се очакват.
    Като цяло проблемът идва от непрекъснато променящата се ситуация с новозаразените от КОВИД-19 в различните държави. Свидетели сме как всяка седмица имаме някакви нови правила за придвижване от една държава към друга, един ден се иска един документ, на другия ден вече нещо ново. Това създава непрекъснато усещане за несигурност у хората и естествено, желанието и нагласата за потребление намаляват. Това е естествен процес в икономиката – всичко се върти около нагласата и желанието за потребление. Паричен ресурс има предостатъчно, липсва желанието. Това е проблемът в момента.

    През януари отворихте нов завод. Каква е инвестицията, какво конкретно произвеждате и колко хора са заети в него? Кризата стопира ли плановете за развитието му?
    Инвестирахме в новия завод около 3 млн. евро в инфраструктура и още около 2 млн. в машинен парк. Екипът вече е към 30 души, като подчертавам, че това са само висококвалифицирани специалисти. Производството е с много висока добавена стойност – матрици за шприцване на пластмасови детайли, щанци и др. За късмет кризата не ни се отрази по никакъв начин. Никой от клиентите ни не спря вече потвърдени проекти и всичко си вървеше по план дори и в пика на кризата.

    Планирате ли нови инвестиции?
    Разбира се. Българският завод е важно производствено звено за групата „Мекалит“ и инвестициите никога не са спирали. След две седмици трябва да приемем инвестиционния план на дружеството за периода до 2022 и ще заложим поне няколко милиона евро текущи инвестиции за последващо разширяване на производствените мощности.

    Как България може да се възползва от желанието на Европа да съкрати веригите на доставка?
    Имаме голям шанс да привлечем много компании, които със сигурност ще искат да релокализират производства от Китай към Европа. Този процес вече тече доста интензивно. Това, което мен лично повече ме притеснява, е, че с оглед на политическата обстановка в момента, никой от властимащите не се вълнува от стратегии за привличане на инвеститори /извън предизборната политическа риторика/. Според мен държавата ще заработи що-годе нормално чак след следващите избори, т.е след една година. Много е вероятно да пропуснем и тази добра инвестиционна конюнктура за сметка на други държави с по-осъзнато стратегическо мислене. Независимо какви проблеми имат с Китай, инвеститорите няма да дойдат масово, ако нямат гарантирана продуктивна бизнес среда – добра инфраструктура, бързо и ефективно правораздаване, защита на частния капитал от посегателства, достъп до квалифицирана работна ръка, стабилно и прогнозируемо бизнес законодателство – все неща, в които сме на опашката в Европа. Да не забравяме и нашата запазена марка, с която сме прочути из целия свят – корупцията. Така че не съм прекален оптимист относно външните инвестиции, ако се запази сегашната обстановка.

    Как според Вас кризата с коронавируса ще промени индустрията у нас и по света? Индустрията винаги следва нагласите на потребителите и се опитва да отговори на тях по най-ефективния икономически начин, разбира се, съобразявайки се с географските и политическите обстоятелства за правене на свободен бизнес. От тази гледна точка всеки от нас вече е с променено мислене и съответно с променени навици на потребление на стоки, услуги и т.н. Това неминуемо ще промени и много бизнес модели. Как и в каква посока още е рано да се каже. Дистанционните форми на работа там, където са възможни, е само един от примерите в това отношение. Но едно е ясно – цели индустрии ще се променят из основи.

    Има ли тази криза някакви положителни аспекти?
    Разбира се. Всяка криза е възможност за самопречистване и преглед на неефективностите в една организация. Това е естествен подбор – или ставаш още по-конкурентоспособен и оцеляваш, и се развиваш, или умираш и друг заема твоята пазарна ниша. Всички компании са заети с тези процеси в момента. И ние не правим изключение.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 17 часа
    ЕК предлага нов пакет за цифровите финансови услуги
    Комисията предложи за първи път ново законодателство за криптоактивите
    преди 17 часа
    Tesla съди администрацията на Тръмп
    Производителят иска да премахне забраната за внос на хардуер за автомобилите им
    преди 19 часа
    Борисов: Няма да се правят КПП-та, няма да се затварят градове
    Тенденцията в страната ни е за намаляване на новозаразените за разлика от Европа, където увеличението е 22% за последните 2 седмици
    преди 19 часа
    КНСБ поиска по 15% ДДС и данък върху доходите
    Синдикатите предлагат и въвеждане на еднократен данък богатство за 2020 г.
    преди 21 часа
    Близо 40% от мениджърите на места за настаняване планират увеличаване на персонала
    Близо 35% от управителите отчитат увеличение на приходите през август, показват данни на НСИ