Здравко Николов, изпълнителен директор на компанията, пред Economy.bg
Здравко Николов е изпълнителен директор на Equinix в България от януари 2016 г. Той има над 15-годишен опит на управленски позиции в сферите на продажбите, бизнес развитието, инженерството и предприемачеството. Бил е изпълнителен директор и съосновател на 3DC, придобитата от TelecityGroup компания през 2013 г. Заедно с Владислав Янков и Стефан Стефанов създават независимия колокационен изчислителен център за данни в София – 3DC.
Как кризата с коронавируса се отрази на компаниите в България? Какви предизвикателства срещнаха и пред какви са изправени в момента? Как ще се случва завръщането в офисите и при какви правила за работа? Economy.bg потърси отговори от мениджъри на водещи компании в България. Как Equinix България преминава през настоящата ситуация разказва Здравко Николов, изпълнителен директор на компанията.
Как ситуацията се отрази на Вашия сектор?
В началото всички не бяхме наясно колко дълго ще продължи и колко опасно дълго ще забавим новите инсталации. Сега имаме почти десет пъти повече заразени на ден, но постепенно хората започват да свикват с това, както и с мисълта, че това няма да мине скоро.
Оптимизирахте ли някакви разходи и наложи ли се да съкратите служители?
Не. Не сме съкращавали хора, няма и място за оптимизиране на разходите, напротив.
Каква част от служителите Ви преминаха на режим хоум офис? Кога и как се случи това?
Половината персонал премина към работа от дома. Поради това, че Equinix е глобална компания, много от работата ни се извършваше дистанционно и преди това, просто сега го правим от вкъщи. Компанията даде пари на всеки служител, който трябва да работи от вкъщи, да си дооборудва работно място.
Как се/ще се случва завръщането в офисите? Как изглежда офисът Ви сега?
Офисът ни изглежда призрачно празен. Завръщането към офисите ни става контролирано, като централизиран екип следи епидемиологичната обстановка във всяка държава. Едва ли в България ще се завърнем към офисите ни преди 2021, като това ще става поетапно. Условие за това е за определени периоди от време епидемията да е белязала непрекъснат спад и да е под определен праг на милион население, а ние за съжаление не сме в такъв период в София.
Въведохте ли някакви нови правила за работа? Променихте ли политиката си за хоум офис?
Въведохме сравнително стриктни правила за дезинфекция, специален протокол за предаване на смените, специален начин за достъп, мерим температурата на всички посетители, въведохме задължително носене на маски. Разделихме хората, които трябва да обитават сградата, в отделни помещения, затворихме всички кухненски стаи, разделихме санитарните помещения за клиенти и служители. Като цяло всички тези мерки затрудняват работата ни и работата на клиентите ни, но досега всички се отнасят с търпение и разбиране. Особено много се стараем да обясняваме защо вземаме тези мерки, когато хората питат. От началото на тази криза бяха вземани мерки, които след това бяха отменяни и много хора таят недоверие. Поради тази причина трудно се съгласяват с всякакви неудобства.
Как новият начин на работа се отразява на ефективността и продуктивността? Как измервате резултатите?
Стараем се всичко да е като по старому по отношение на качеството на работата ни. За съжаление някои от мерките налагат понякога известно закъснение, но като цяло стараем се да оперираме като преди. Въвеждаме нови услуги, има истински бум в онлайн исканията на клиентите ни за отдалечена работа, както по света, така и у нас. Просто хората избягват да пътуват и да ни посещават. Правят го само, ако е наистина необходимо.
Какви са нагласите сред служителите – липсва ли им офисът, искат ли да се завръщат или предпочитат да продължат да работят от дома си?
При нас се получи малко нечестно разделение – половината от персонала ни трябваше да продължи да ходи на смени, все едно нищо не се е случило. Трябваше да продължи да се среща с хора и да изпълнява куп допълнителни задачи. На всичкото отгоре взехме трудно решение да преформатираме смените така че да разполагаме с резервен екип, което доведе до допълнително натоварване. За другата половина, тези като мен, които трябваше да си останат вкъщи, също не беше голяма радост – промяната не беше нито очаквана, нито желана. Приложената забрана да се срещаме с клиенти на живо в офиса ни създаде куп трудности – не всички клиенти приемат, че могат да ни виждат само в платформите за видео конференция. Според мен най-трудното отмина – времето, когато никой не знаеше какво точно предстои и колко време ще отнеме. Сега е ясно, че това е сериозен проблем, който отнема всеки ден човешки животи, който не се влияе толкова положително от топлото време и, който ще остане с нас задълго. Просто постепенно всички се настроихме малко или много с новите реалности и сега се борим с проблемите си малко по-малко тревожни.
Прилагате ли някакви нови подходи за ангажиране на хората, въведохте ли нови инициативи?
Не. Изчислителните центрове са непрекъсваеми производства. Там си има железен ред, нарушаването на който води до сериозни аварии и инциденти. Промените в правилата на работа също трябва да се правят внимателно, а не стихийно. По отношение на работата ни – като изключим мерките, които описах по-горе, нещата са си по старому. Не вярвам, че се налагат промени.
Какви предизвикателства срещнахте и пред какви сте изправени в момента?
Имаше, особено в началото, дефицит. Дефицит на информация, дефицит на маски, UVC лампи, ръкавици, дезинфектанти. Това за съжаление не е уникално за България. Стана ясно, че далеч по-развити страни от България бяха буквално като в небрано лозе, докато епидемията набираше скорост. Според мен решението на правителството да въведат първите строги мерки беше навременно и за скромните ресурси, с които разполагаме като държава, дадоха сравнително добри резултати. След това обаче последваха куп колебливи решения, които ту въвеждаха опасни за стабилността на страната и икономиката решения, ту тотално обезсмисляха вземаните до сега мерки. В крайна сметка, редно е да се сравняваме с останалите държави в региона и Европа, и да си дадем сметка, че въпреки че сме най-бедни в ЕС, не пострадахме, поне засега, най-тежко. От всичко най-много ми тежеше, че мнението на експертите и техния глас се чуваше с доста променлив успех. Ту бяха в телевизора, когато трябваше да се съобщят тревожни факти и данни за епидемията, ту ги нямаше, когато трябваше да се разрешат безсмислени религиозни ритуали и посещения на барове и дискотеки.
Какви бизнес и житейски уроци научихте от Covid кризата?
Според мен тази криза ще промени някои индустрии завинаги. Kоличеството стоки и услуги, които хората ще купуват онлайн, което в момента е над нивото на най-силния сезон – Коледа, ще се запази като тенденция. Има цели отрасли, които буквално допреди тази зима изглеждаха неразрушими – ресторанти, платформи за кратковременно отдаване на апартаменти под наем, авио транспорт. Сега всяко общество трябва да направи анализ колко важни са тези отрасли, колко свързани са със здравето и заетостта на хората и да ги подкрепи. Силно се дразня, когато виждам хора от ресторантьорски и хотелиерски бизнес, които пословично криеха приходи и не плащаха данъци, да обясняват как „Държавата трябва да се намеси“. Т.е., когато всичко си вървеше според техните планове, държава не им трябваше, а сега: „държавата, че държавата“. Предложенията за 9% ДДС върху бирата, както и други популистки приказки истински ме плашат.
От друга страна, всички обичаме да обясняваме как ние българите не се харесваме и не си обичаме държавата. Според мен, тежките години на преход, преди влизането ни в ЕС и НАТО формира българите като корав народ, който понася трудности, като че ли по-леко от останалите европейци.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори А1
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори BILLA
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори AtScale
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Мнемоника
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Монделийз
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Kaufland
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Параграф 42
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Тимбарк
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Cargotec
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Tek Experts
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Paysafe
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Sanofi
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Nestle
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Adecco
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Easy consult
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Райфайзенбанк
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Кока-Кола ХБК
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Карлсберг
Как Covid-19 се отрази на компаниите в България: говори Транспрес
