Българският учител вече е по-подготвен от редица свои европейски колеги за дигиталното обучение

Как се справи България с превключването към дигитално обучение, какви ще са предизвикателствата при старта на новата учебна година, повиши ли се интересът към дигиталната образователна платформа Khan Academy в България по време на изолацията, каква ще бъде ролята на учителя в училището на бъдещето - тези и други въпроси коментирахме с образователния експерт Иван Господинов. Той е председател на сдружение "Образование без раници“, представител на Khan Academy в България, преподавател по философия в ЧПГДН "СофтУни Светлина", и докторант по философия на образованието.

Иван, как се справи според теб България с дистанционната форма на обучение по време на пандемията?
В България се подходи отговорно и смело към дистанционното обучение. Ние имахме късмета да сме във втора грипна ваканция в средата на март – точно когато ставаше ясно, че нещата няма да продължат по същия начин. Тогава МОН реши вместо да замрази временно образователната система да направи един т.нар. „скок на вярата“ (по Киркегор) и да повярва, че е възможно за две седмици да се преструктурира цялата образователна система за дистанционно обучение. Малко държави поеха такъв риск и разбира се, резултатите не са оптимални, но българският учител вече е по-подготвен от редица свои европейски колеги, които все още не са преподавали в режим на дистанционно обучение

Твърдиш, че дигиталното образование у нас е по-успешно от това в страни като Германия, Франция, Испания, Англия. В какъв смисъл?
В изброените, както и в много други държави дистанционното обучение беше по модел на домашно обучение. Тоест учениците единствено получават материали, с които да учат вкъщи и връщат домашни. Затова и часовете учене и преподаване в тези държави спаднаха двойно на места, докато в България часовете се увеличиха за ученици, за учители и този път и за родителите.
Да, не всяко българско училище е успяло да приложи качествено дистанционно обучение, но ако погледнем на този период като на криза, можем да кажем, че кризата в образователната сфера беше по-добре управлявана в България, защото не направихме компромис. Дори напротив, в България се опитахме да въведем идеален модел на дистанционно преподаване, в реално време, с всевъзможни инструменти и платформи за учене – на много малко места по света критериите бяха толкова високи и е разбираемо, че при нас има и много разочаровани учители от дистанционното обучение, но ако се сравним с другите, ще видим, че сме постигнали немалко.
В момента например във Великобритания има сериозен проблем с оценките за изминалата учебна година, защото те бяха базирани на компютърни алгоритми, а не на работа в клас, както беше при нас. Тези алгоритми смъкнаха много оценки на ученици от крайни квартали и чувството за справедливост се наруши.
Що се отнася до неравенствата при учениците, можем да кажем, че българският модел на дистанционно обучение ангажира повече учениците, което е много важно, защото тепърва ще наблюдаваме колко ученици ще отпаднат от училищата в Европа заради продължително неучене.

Имаш наблюдение като учител и като част от Khan Academy в България. Как реагираха на промяната ученици, учители, родители?
Реакциите са много разнородни и ми е трудно да обобщя. Хубавото е, че цялото ни общество прояви една много здравословна реакция, а именно- доста образователни въпроси бяха обсъдени и смятам, че разбирането ни за образование се обогати. Родители, учители и ученици за пръв път работиха рамо до рамо в такива трудни обстоятелства.
Относно новата учебна година повечето учители клонят към вариант за присъствено обучение с преминаване в дистанционно при нужда, което ме кара да си мисля, че повечето са успели да реализират дистанционно обучение и са подготвени, но не желаят да правят компромис с преподаването си, защото при дистанционното обучение се изкривява стила на преподаване на всеки учител и ефективността спада.
От другата страна са много родители, които желаят дистанционното обучение да продължи, от което също можем да си изведем, че те са видели работещ модел и разчитат на този модел да минимизира здравните рискове за семействата им.

Оправдани ли са критиките, че дистанционното обучение усили различията и неравенството между учениците?
Да, оправдани са. Но трябва да имаме предвид, че за пръв път се случва нещо подобно в света и се надявам, че с нови политики и технологии може да се адресира неравенството, което дистанционното обучение създава. Това неравенство не е единствено въпрос на достъпа до електронни устройства, а и до изграждането на умения и навици за използването на тези устройства за учене и развиване. Неравенството също произхожда от повишения риск от отпадане на ученици, които не са били включени в дистанционния процес.

Какви са очакванията ти за предстоящата учебна година? Всичко ще продължи постарому ли, когато учениците се върнат в класните стаи? Какви ще са предизвикателствата?
Няма как засега нещата да продължат постарому. Може би много хора не си дават сметка, но нещата биха могли да се възвърнат към предишния си вид едва когато се изобрети надеждна ваксина срещу Covid-19, а това може да отнеме години. Започването на училище в такава обстановка отново е нещо напълно ново за нашата система и очаквам тепърва да се научим на много нови умения, както се случи при дистанционното обучение. Очаквам тези умения да са свързани най-вече с екипната работа на учителите и самодисциплината на учениците.
В момента се връщаме в едни класни стаи, в които са наложени много нови правила, а в българските училища не сме свикнали да вземаме много насериозно правилата. Сега обаче ще трябва наистина да се организираме като малки общности и като учителски колективи да работим заедно с учениците си и техните родители, за да избегнем рискове за живота на хората около нас и на нас самите. Надявам се тази нова отговорност да сближи учители и ученици и да доведе до едни нови български училища, които са способни да се самоорганизират, да си поставят и спазват правилата, да преследват общи цели и да празнуват заедно успехите си. Защото справянето с глобална криза на локално ниво е немалък успех.

Родители искат да могат да избират присъствено или дистанционно да учат децата им. Според теб коя е по-добрата форма в настоящата несигурна ситуация?
Според мен е добре да има децентрализация на тези решения, но трябва да се помисли внимателно кои варианти е реалистично да сработят. Ако в едно училище всеки един човек (учител или ученик) може да прецени дали да е онлайн, или присъствено, това е възможно, но единствено след отделянето на нереалистично огромен бюджет за целта. И тъй като скоро няма да се постигне консенсус по тази тема, според мен е най-добре да се подходи изследователски.
Има частни училища, които започват учебната година по-рано – МОН може да започне да изучава процесите в тези училища и да си вади изводи. След започването на учебната година ще имаме едни първи две седмици, в рамките на които ще се проявят случаите на Covid-19 в училища. Затова в идеалния случай си представям, че на 15-ти септември всеки, който ще влиза в училище, ще трябва да бъде тестван. Така ще знаем на входа на учебната година дали има хора, които е добре да си останат вкъщи. Последващи тестове няма да помогнат, но един първи такъв ще ни позволи да започнем по-сигурно присъствената учебната година. Друго, което си мисля, е, че може училищата да започнат присъствено с идеята, че първите две седмици се подготвят за дистанционно обучение. Две седмици, в които ще стане ясно дали има пламване на зараза в дадено училище. След тези две седмици, всички училища минават в дистанционен режим отново за две седмици, за да тестваме подготовката си и за да дадем време на първите заболели ученици и учители да проявят Covid-19 и да започнат лечение. След това анализираме резултатите от първите четири седмици и едва тогава се взема решението за формата на учебната година. Просто има твърде много неясноти, за да искаме в момента да вземем финално решение. Вместо това трябва да имаме процес за периодично информиране и гъвкавост на решенията.

Как кризата се отрази на дигитализацията на образованието у нас? Повиши ли се интересът към платформата на Khan Academy в България по време на изолацията? Имате ли данни?
Дигитализацията се ускори доста и е много добре, че в България имаше условия за това. В немного държави има сайтове за учене на родния език особено ако населението е малко на брой. Така че учителите можаха да стъпят върху много вече разработени материали и изпробвани добри практики от техни колеги. От друга страна, вече има и планове за продължаване на тази дигитализация, тъй като предстои самите учители да разработват много нови материали и добри практики за платформата на МОН.
По време на извънредното положение през пролетта над 20 000 деца на месец учеха с Кан Академия. При нас учащите прекарват времето си не само в гледане на видеа, а и в решаване на задачи, а учителят в реално време проследява напредъка. Ако системата засече грешни отговори и пропуски, връща учениците на сходен тип съдържание, докато го разберат и докато не поправят грешките си.
Въпреки че сайтът не изисква регистрация, имаме няколко десетки хиляди регистрирани потребители; учителите са няколко хиляди от тях. Броят регистрирани винаги е растял, откакто има българска версия на Кан Академия, но още в първите седмици на коронавируса се удвои. Това отново ни показа колко голям е потенциалът ни да помагаме и занапред - на още десетки и дори стотици хиляди потребители в страната. От февруари до юни 2020 растежът ни на годишна база при потребителите е над 200%, а при сесиите над 350%.

Каква ще бъде ролята на учителя в училището на бъдещето?
Учителят на бъдещето ще трябва да се доближи до социолога и психолога като профил. Под това имам предвид, че образователните проблеми на учениците не са единствено педагогически, а много често имат социални или емоционални основи. Учителят ще трябва да може да проучва по-дълбоко причините за образователните неуспехи на учениците си и да приеме повече „лидерски“ отговорности, освен преподаването в час. Учителят на бъдещето ще трябва да може заедно с колегите си да разработва план за развитието на училището и да участва в изграждането на желаната училищна общност. Освен това учителят на бъдещето ще трябва да е много по-ерудиран в сферата на преподаването си, затова и загатнах по-горе изследователския характер. Учителят вече трябва не просто да подбира информация от интернет за учениците си, а трябва да е способен да работи с информацията, която вече сама търси и достига до учениците и ги оставя с неясни представи и идеи. Тези учители ще трябва не просто да могат да обяснят „Защо учим това?“, а самите те ще трябва да имат времето да се занимават професионално или научно с предмета, който преподават.
А училището на бъдещето трябва да бъде това, което позволява на учителя на бъдещето да влезе в изследователска и лидерска роля и което го подкрепя в това да бъде възможно най-пълноценен за учениците си. Или иначе казано: Доброто училище е това, в което има добри учители, а добрите учители са в това училище, в което ръководството успява да предостави нужните ресурси и условия, за да се реализират успехите на учениците. Тук говорим за далечното бъдеще, но си мисля, че в основата на това бъдеще е много повече и по-специално внимание към учителя и неговите отговорности и умения.

Какви според теб са уменията, които трябва да усвоят младите хора днес, за да са успешни в този силно динамичен свят?
Честно казано, си мисля, че първо трябва да усвоят определени нагласи към света и мястото на човек в него и едва тогава да говорим за умения за постигане на успех. За много ученици, а и не само, успехът се измерва във външни фактори. Така например учениците имат представи за различни професии, които изглежда, че водят до успеха, но нямат разбиране за това дали те самите биха се чувствали успешни и реализирани в дадената сфера. Затова е добре кариерното ориентиране да започва с въпроса „Какви проблеми искаш да разрешаваш?“ и тогава да се мисли за кариерата като инструмент за разрешаването на тези проблеми. Успешният човек може да упражнява много различни професии през годините, но трябва да има ясна цел в личния си живот, която да води избора му на професия.
И в този смисъл най-важните умения са проявата на търпение и целеустременост. Днешните ученици нямат търпение и затова се насочват към лесни и бързи успехи – те не осъзнават, че кариерният успех във всяка различна професия идва в различно време и обикновено е около 40-годишна възраст. Младите хора трябва да се изградят като силни личности, за да могат да си постелят пътя към успеха, по който ще вървят десетки години. Уменията за учене и за отучване са може би най-важните в този процес, защото това са двете умения, които ни дават гъвкавост в работата с всички останали умения.