Какво разбраха учените за Covid-19 от Индия

С 1,3 милиарда души население Индия винаги е била гостоприемна среда за инфекциозни заболявания от всякакъв вид. И коронавирусът не се оказа изключение: сега страната има повече от 6 млн. потвърдени инфекции, отстъпвайки само на САЩ.

Амбициозно проучване на близо 85 000 от тези случаи и близо 600 000 от техните контакти, публикувано в списание Science, предлага важни заключения не само за Индия, но и за други страни с ниски и средни доходи, отбелязва New York Times.

Сред изненадите: средният престой в болница преди смърт от Covid-19, болестта, причинена от коронавируса, в Индия е 5 дни. За сравнение в САЩ е 2 седмици, вероятно поради ограничен достъп до качествени грижи в азиатската страна. И тенденцията за увеличаване на смъртните случаи с възрастта изглежда отпада след 65-годишна възраст - може би защото индийците, които живеят след тази възраст, обикновено са относително богати и имат достъп до добро здравеопазване. Проучването на контактните на инфектираните установява, че деца от всички възрасти могат да се заразят с коронавируса и да го разпространят на други - предлагайки убедителни доказателства за един от най-дискутираните въпроси за вируса. Освен това проучването, както и други подобни, потвърждава, че малък брой хора са отговорни за огромно количество нови инфекции.

По-голямата част от случаите на коронавирус в световен мащаб са се случили в бедни на ресурси страни, отбеляза Джоузеф Ленард, епидемиолог от Калифорнийския университет в Бъркли, който ръководи проучването. Но повечето данни идват от страни с високи доходи.

Индия регистрира първия си случай на Covid-19 на 30 януари при индийски гражданин, евакуиран от Китай. Правителството започва да проверява пътуващите от Китай и други страни на 7 февруари и разширява тези усилия и върху пътници по море и суша на 15 март. Страната затватя на 25 март, но отваря отново два месеца по-късно, въпреки нарастващите нива на инфекция.

Изследването се фокусира върху два южноиндийски щата, Андра Прадеш и Тамил Наду, които заедно имат население от около 128 милиона души и представляват два от петте индийски щата с най-много случаи. Те имат и едни от най-добрите здравни системи в страната.

Проследяващите контакти достигат до над 3 милиона контактни лица от 435 539 случая в тези два щата, въпреки че това не са всички контактни лица. Изследователите са анализирали данни за 575 071 контакта, за които е била налична информация за резултат от тест за Covid-19.

Данните за проследяване на контакти разкриват, че първите заразени, известни като индексни случаи – е по-вероятно да бъдат мъже, по-възрастни от техните контактни лица. Това може да се дължи на факта, че мъжете са по-склонни да се изложат на ситуации, в които могат да бъдат заразени, по-вероятно е да станат симптоматични и да бъдат тествани, ако се заразят, или може би е по-вероятно да отговорят на призивите за информация на проследяващите, казва д-р Джоузеф Ленард.

Той и неговите колеги разглеждат инфекциите при контактните лица в контекста на възраст и пол и установяват, че заразените са склонни да разпространяват вируса на тези на подобна възраст.

Това не е изненадващо, тъй като хората обикновено са склонни да общуват с връстници, казва, Джефри Шаман, епидемиолог от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Например, повече от 5300 деца в училищна възраст в проучването са заразили 2508 контактни лица, но е по-вероятно да разпространят вируса на други деца на подобна възраст. Тъй като изследователите не са успели да получат информация за всички контакти, те не могат да оценят способността на децата да предават вируса на възрастните. Но констатацията има значение за дебата за училищата, тъй като някои хора твърдят, че децата разпространяват вируса в незначителна степен, ако изобщо го правят.

„Твърденията, че децата нямат никаква роля в процеса на заразяване, със сигурност не са верни“, казва д-р Ленард.

Изследователите установяват още, че 71% от хората в проучването изглежда не са предали вируса на никой друг; вместо това само 5% от хората са отговорни за 80% от инфекциите, открити чрез проследяване на контакти.

Изследователите забелязват ключова разлика при инфектираните, които са настанени в болница за лечение. Те загиват средно в рамките на пет дни след хоспитализацията, в сравнение с две до осем седмици в други страни. Пациентите в Индия може да се влошат по-бързо поради други основни състояния като диабет и високо кръвно налягане или лошо цялостно здравословно състояние, каза д-р Ленард.

Достъпът до здравни грижи също може да играе роля, казва д-р Ашиш Джа, декан на Училището за обществено здраве при Университета Браун, който е консултирал индийското правителство относно здравната му инфраструктура преди пандемията.

Въпреки че Индия разполага с няколко отлични болници, повечето са лошо оборудвани, имат малко легла и по-малко лекари, казва д-р Джа. Повечето хора в Индия също така нямат здравна застраховка, която да им позволява грижи от частни болници.

Условията могат да бъдат подобни и в други държави, които не разполагат с ресурси. Количеството време, което пациентите могат да прекарат в болницата, е „ключов параметър за планиране“ за правителствата, подготвящи се за епидемии на местно ниво, казва д-р Ленард, а по-дългият престой в болница може да създаде „тапи“, ако има увеличаване на случаите.

Д-р Джа казва, че оценява проучването като цяло, но предупреждава да не се екстраполират твърденията му твърде далеч. Той е от щата Бихар, сред най-селските и най-бедните щати в Индия, докато Андра Прадеш и Тамил Наду, двата щата в изследването, са сред най-добре подготвените за справяне с епидемия, обяснява още той.

„Наистина е важно да разберем, че това не е опитът на Бихар, това не е опитът на D.R.C.“, казва той, имайки предвид Демократична република Конго. „Това е много по-розова картина от тази, която вероятно ще видите на тези места.“